РОДЕНИЯТ ПОД СИНИТЕ КАМЪНИ СТЕФАН ПАНАРЕТОВ Е ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ДИПЛОМАТ В САЩ

• В сливенското село Панаретовци отбелязаха 170 г. от рождението на първия пълномощен министър на България в Съединените щати. Селото е именувано на Панаретовия род, вкл. на проф. Стефан Панаретов и баща му Панарет Хилендарски

В над стогодишните дипломатически отношения между България и САЩ, пълномощният министър на България Стефан Панаретов има голяма роля. Сложната международна обстановка след  Балканските войни налага сближаването на България с една нова авторитетна сила. Това са Съединените американски щати, чието значение в международните отношения нараства.

Българското правителство решава да назначи пълномощен министър във Вашингтон. Изборът  пада върху Стефан Панаретов и през 1914 г. той заминава за САЩ, където е пълномощен министър в периода 1914-1925 година.

Стефан Панаретов е роден в Сливен преди 170 години /4.10.1853/. Отначало учи в началното училище в родния си град и после в училището при българската църква в Цариград, където баща му е свещеник.

През 1867 г. постъпва в Американския Робърт колеж. Негови съученици са Константин Стоилов, Иван Гешов, Иван П. Славейков, Христо Тъпчилещов. След завършването на колежа, остава да преподава там български език. По-късно става професор. Автор е на „Българска граматика“ от 1881 година.

Сн.: Преподаватели и студенти от Робърт колеж. Стефан Панаретов е втори на втори ред

Българската екзархия първа съобщава за жестокостите на турците при потушаването на Априлското въстание. Сливенци имат определен принос за информирането на европейската и световната общественост за турските зверства. В личния архив на Георги Арнаудов са съхранени данни и документи за проявените жестокости.

Дейно участие в разследването взема сливенецът Стефан Панаретов. Организирана е анкета, в която участва лично Сливенският митрополит Серафим. Той пише писмо до екзарх Антим I, в което го уведомява за арестите на видни граждани, за изстъпленията в село Бояджик.

Стефан Панаретов превежда на английски език изпратените от България сведения, между които е и писмото на митрополит Серафим за клането в Бояджик. Занася ги на английския посланик Елиът. През месец юли същата година заминава за Лондон, като носи със себе си документи и писма. Много пъти се среща с главния редактор на в. „Дейли нюз“, поддържа връзки с Гладстон и с главния редактор на в. „Таймс“, където публикува статии под псевдонима „Константинополитан“. Посещава либерала лорд Ашли и по негово настояване присъства на заседания на английския парламент при обсъждането на българския въпрос.

В резултат на публикуваните сведения, град Сливен и селата са посетени от международни анкетни комисии. Самият Стефан Панаретов напуска Цариград, предупреден за намеренията на Митхад паша да го обеси. Емигрира в Прага и там дочаква Освобождението.

След Освобождението Панаретов поддържа връзка с много видни политици в България. Близко приятелство го свързва с Константин Стоилов, негов съученик от Робърт колеж. Тъй като има широки връзки в турската столица, Панаретов редовно осведомява Константин Стоилов за политическите ходове на турското правителство.

През 1880 г. Стефан Панаретов посещава Източна Румелия и разговаря с Константин Стоилов по проблемите около обединението. Същата година заминава за Лондон, като пратеник на правителството и води разговори за евентуалната позиция на Англия при Съединението. После се завръща в Цариград. През следващите години следи отблизо политическия живот в България.

Сн.: Стефан Панаретов със семейството си – съпругата Лидия и сина Кирил. Неустановена датировка. ДА Сливен

През 1901 година сключва брак с Лидия Гайл, родена в щата Масачузетс, преподавателка в Американския женски колеж в Цариград.

През 1914 г. професор Стефан Панаретов получава назначение за пълномощен министър и заминава за Вашингтон. Голямо значение за избора му имат неговите широки познанства сред мисионерските кръгове в Турция и САЩ, дългогодишната му работа в Американския колеж. В годините до Първата световна война, САЩ не е фактор на Балканите. Връзките се поддържат от американските мисионери и Робърт колеж.

През 1919 година Панаретов участва в делегацията при подписването на Ньойския договор.

Като възпитаник на Американския колеж и негов дългогодишен преподавател, взел за съпруга американка, Панаретов е американофил. Но с времето, първоначалният му оптимизъм намалява и у него настъпват разочарование и скептицизъм. Особено е разочарован от политиката на САЩ спрямо България. В САЩ той започва да води дневник с първи запис 31 януари 1917 година. С прекъсване, записките в дневника продължават до края на 1922 година. В него са отразени главните моменти от политическия живот на САЩ.

През 1920 г. Стамболийски изпраща писмо до Панаретов, с молба да направи постъпки за поставяне кандидатурата на България за членство в Обединените нации. Извършена е огромна дипломатическа работа. В резултат, с Постановление на Министерски съвет от 23 август 1921 година, се взема решение за изпращането като делегати на годишното събрание на Обществото на народите в град Берн Панаретов и Поменов.

След като изпълнява тази мисия, Стефан Панаретов продължава да бъде пълномощен министър на България в САЩ до 1925 година.

След приключване на дипломатическата си кариера, той остава да живее в САЩ и изнася лекции за България, Балканите и Близкия Изток в университета в Джорджтаун „Дж. Вашингтон“, в Академията за изкуство и култура в Бостън. Умира на 31.10.1931 г. във Вашингтон.

Стефан Панаретов остава българин по дух и сърце до края на живота си. Независимо, че почти целия си живот прекарва далеч от родния Сливен и България, той завещава 100 000 долара на Американския колеж в София и на Българската академия на науките. С част от средствата се урежда библиотека с читалня към БАН. Уреждат се и няколко стипендии за даровити ученици и студенти на името на професор Стефан Панаретов и неговата съпруга. Член е на Българското книжовно дружество от 1884 година. Награден е с орден „Св. Александър“ – IV-та степен, за граждански заслуги, през 1883 година.

Кета ПИРДОПСКА

Бивш председател на сдружение „Мати Болгария“ в Сливен,

в. „Сливен“, бр.6, 21.09.2003 г.

Б.Р.1: Сведения къде са положени тленните останки на Панаретов бяха намерени през 2010 г., по инициатива на областната администрация в Сливен, с активната подкрепа на българското посолство във Вашингтон. Тогавашният  областен управител Марин Кавръков потърси съдействието на Министерството на външните работи, в резултат на което посолството направи запитване до община Вашингтон. От Службата за публични регистри на федералната столица бе предоставена нужната информация.

Бе изпратена карта на гробищния парк „Рок Крийк“, Вашингтон, където е погребан проф. Панаретов.  Предоставени бяха копия от смъртния акт и от завещанието му. Първият ни дипломат в САЩ оставя цялото си състояние от близо 5 млн. лева за развитието на просветата, науката и културата в родината си.

От 2010 г. се спазва традицията през октомври да бъдат поднесени цветя на гроба на Стефан Панаретов, от името на българското посолство и областната администрация в Сливен.

Б.Р.2: 170-годишнината от рождението на големия дарител и първи български дипломат в САЩ Стефан Панаретов отбелязаха вчера в Панаретовци – сливенското село, именувано в негова чест и в чест на неговия баща Панарет Хилендарски. Домакин на събитието бе читалище „Пробуда – 1938“.

Под надслов „От Сливен до Вашингтон – пътят на един дипломат“ детски журналистически екип припомни интересни факти от живота на родения в Сливен  /4 октомври 1853 г./ проф. Стефан Панаретов. Той става първи пълномощен министър на България във Вашингтон след 43 години преподавателска работа в прочутия през онези години Робърт колеж. Първият бълггарски дипломат в САЩ изцяло посвещава деятелността си на редица български каузи, на популяризирането на българската история и култура, на приятелството между двете държави. Посланикът и съпругата му Лидия Гайл завещават 5 млн. лева на БАН, Червения кръст, за стипендии на студенти по българска филология, правят дарения и в Сливен. Учредяват и стипендия на името на сина си Кирил, който загива на 22 години като български офицер в Първата световна война.

Водещите провокираха гостите с викторина за живота на Панаретов и за именуването на селото на Панаретовия род, извършено през 1934 година. Специален участник в разговора бе бившият областен управител Марин Кавръков. Благодарение на неговата инициативност след дълги десетилетия на забрава споменът за известния дипломат и патриот бе съживен.

Паметна плоча на Стефан Панаретов бе поставена преди няколко години и върху фасадата на кметството в Панаретовци. Пред нея бяха поднесени венци и цветя. В импровизираното детско телевизионно студио участваха Моника, Ванеса, Петър, Полина, Ивайло, Божидара, Даниел, Иванина, Паула, Веселина. Главни продуценти бяха секретарят на читалището Веселина Миланова и читалищния председател Галин Миков. За събитието бяха отпечатани цветни брошури с много снимки от архива и исторически бележки за Панаретов.

Организаторите на проявата получиха писмо от посланика на САЩ Кенет Мертен, в което се изразява благодарност за инициативата.