БЪЛГАРСКИЯТ ТОМ ДЖОНС: „ МЕЧТАТА НА ВСЕКИ АРТИСТ ПЕВЕЦ Е ДА ОСТАВИ СЛЕД СЕБЕ СИ ХИТОВЕ“

• На 28 септември Панайот Панайотов се завръща в Сливен с концерт спектакъла „Един човек на този свят“, от 19,30 ч. в зала „Сливен“. Защо известният български поп изпълнител твърди:“ Моето летоброене като певец и музикант започва от Сливен.“ За неговата музика, неговата публика и защо у нас „Културата е закачена на пирона на чалгата?“

Известният български поп изпълнител Панайот Панайотов е почетен гражданин на Сливен. Званието ме у присъдено през 2009 г., когато са издадени два компактдиска с най-доброто от певеца, озаглавени съответно „The best 1“ и „The best 2“ с най-известните хитове на Панайот Панайотов. През 2018 г. двата компактдиска са преиздадени в компилацията „Златна колекция“.

И макар да е роден в Айтос, детството и юношеството му преминават в града под Сините камъни, където той твърди, че е станал певец.

Пътят на музиканта е дълъг и както се казва – труден, но славен. Завършил Естрадния отдел на Българската държавна консерватория, където е приет без всякакви връзки. Три години по-късно, през 1979 г. Панайот Панайотов печели голямата награда за изпълнител „Златният Орфей“ с песента от репертоара на Том Джоунс „Не мога да спра да те обичам“ (I cant stop lovin you), както и награда от фестивала в Сочи „Червеният карамфил“. През 1980-та отново печели „Златният Орфей“ за българска песен с „Бащината къща“, по музика на Ангел Заберски. През същата 1980 г. става любимият изпълнител на престижния поп конкурс „Бургас и морето“, с песента „Момчето, което говори с морето“.

Той е единственият мъж, двоен носител на Голямата награда „Златният Орфей“- в двата конкурса. Избран е за най-добър глас на фестивала в Кастълбар, Ирландия. През 1994 година излиза албумът “Шопкиня”, който дава нов тласък в творческата кариера на Панайот Панайотов, със шлагерно ориентираните песни в него. След това – още 5 успешни албума, два от които сборни, със златните хитове на певеца.

Българският Том Джоунс, както понякога наричат Панайот Панайотов, има издадени три дългосвирещи плочи от „Балкантон“ и 15 албума, последният от които – „Солена кръв“ – той представи официално преди 2 години в София и в Сливен. Албумът съдържа 18 песни само от български автори. Голяма част от тях са авторски композиции на Панайот Панайотов, негови са и част от текстовете. Най-много песни са на композитора аранжор Светослав Лобошки и текстовете на поетите Иван Тенев и Живко Колев. Албумът включва и песен в памет на легендарния футболист Георги Аспарухов-Гунди, издадена за пръв път през 2002 г. в албума „Зодия Овен“.

Повече от десет години Панайот Панайотов е председател на журито на Националния младежки фестивал за поп и рок музика „Цветен камертон“, който по традиция се провежда ежегодно през месец април в Сливен. След представянето в Сливен на последния му албум в ресторант „Еврика“ в средата на юни 2021 ., на 28 септември 2023-та г. Панайот Панайотов се завръща в Сливен с концерта спектакъла „Един човек на този свят“, който ще се започне от 19,30 часа в зала „Сливен“.

Разговаряме с Панайот Панайотов по този повод, но не за пръв път. Разговаряме като сливналии и стари приятели, по негово настояване на „ти“. Въпреки известните ми резерви към журналистическите напъни за фамилиарност в някои интервюта, установих, че „ти“-то си има свои предимства в посока на предразполагането към искреност и истинност. Убедете се сами:

– С какви очаквания тръгваш за този концерт във, ако мога така да го нарека, Твоя Сливен?

– Можеш. Най-напред, за втори път правим интервю за твоя сайт и така, по съгражданска линия, смятам, че вече имам приоритет, това ми е много приятно. Може би трябваше по-често да го правя. Даже вчера си мислих, тъй като съм сливналия – и всички сливналии го знаят, че много отдавна не съм пял в моя град. И това говори много зле за мен. Така като гледам, би трябвало всеки месец по един концерт да правя, но не смогвам, “не ми се отваря парашута“, не става. Защо толкова рядко пея в Сливен е тема на отделен разговор и ще отнеме много време…

Но сега да преминем към предстоящия ми концерт, който, да напомня на моите съграждани, е на 28 септември, в зала „Сливен“, от 19,30 часа вечерта. Концертът се казва „Един човек на този свят“. Имам песен, която се нарича „Един човек на този свят“. От известно време започвам концертите си с нея. Първо много ми харесват тематиката и текста на песента, който е написан от поета Живко Колев и този текст на мен просто ми пасва.

– “Един човек на този свят” – Кой е този човек? Ако е посвещение, за кого е предназначено?

– Посветена е на мен. Много е простичко, аз обичам простите неща. Можеш да бъдеш ляв, десен, бял, черен, какъвто искаш, но в края на краищата, всеки от нас си остава „един човек на този свят“. Просто и точно! Много харесвам този израз, допада ми …

– Това, според афиша, е концерт-спектакъл, т.е. артистично-музикално представление. Какво ще представи то на публиката на 28 септември?

– Защо спектакъл ли? Защото аз откривам на сто процента душата си пред публиката, пея нови и не съвсем нови песни от богатия ми репертоар. Това всъщност представлява поне 90 процента от самия мен изцяло. Затова смятам, че този концерт трябва да се нарича спектакъл.

– Може би трябва да попитам за съотношението на този твой концерт между любимите стари хитове и новите ти песни. Преди две години представи в Сливен 15-я си албум – „Солена кръв“. Колко са вече?

– „Солена кръв“ ми е последният албум. Не съм ги броил, но смятам, че тогава съм ти казал точната цифра – 15. След него нямам друг. На концерта може би половината ще са стари, останалата половина – нови хитове. Освен това, зависи каква муза ще ми дойде по време на пеенето. Аз така правя моите концерти. Измислям си репертоара в момента, давам нареждане на тоноператора или озвучителя и пея тази или онази песен. Сетлистата ми не е постоянно една и съща, тя се променя.

– Променяш сетлистата си на всеки концерт съобразно настроението ли?

– Да, зависи от настроението. Много интересно, винаги се влияя от настроението в залата. Публиката ми предава чрез флуиди, отдалече, какво трябва да се пее. Връзката между публика и изпълнител е много важна. Без тази връзка аз нищо не представлявам. Ставам една кръгла нула буквално.

– Забелязала съм на твоите концерти, че публиката запява с теб любимите си песни. Как постигаш това? Каква е магията? Какво й трябва на една песен, за да стане хит?

– Слава богу, че хората запяват моите песни, което е сигурен признак, че много от песните ми ще ме надживеят. А това, без да се правя на интересен, е мечтата на всеки артист певец: да остави след себе си хитове! Не е нужно да ти казвам, че има такива, които нищо не оставят след себе си, а пеят доста дълго време. Аз искам да оставя след себе си хитове! Например, „Айтозлия, майко, сливналия“ – може ли някой да я забрави тази песен?..

– Не може. Пеят я и млади и стари.

– Така е. Сега ще им я припомня в нова трактовка, ново изпяване. Ще трябва да пеем заедно … Апропо, искам да споделя нещо с теб, във връзка с това интервю.

– Какво е то?

– Вчера говорих с един стар приятел, Рафи, пианомен, който живее отдавна в град Берген в Норвегия. Той дълги години пътува, свири с пиано световни шлагери, а част от моя репертоар също е от световни шлагери и евъргрийни. Разговорихме се с него и аз го питам „Можеш ли направиш тази и тази песен в еди-каква си тоналност? Знаеш ли я, можеш ли?“ Той казва: „Естествено!“ Казваш коя песен в коя тоналност и започваме!“ И на мен ми стана тъжно. Казвам: „Рафи, как да дойда без покана?“ По принцип, няма покани, не само за Норвегия и това е много тъжно. Рафи помисли, помисли и каза великата мисъл: „Културата е закачена на пирона на чалгата!“ Това може би казва много голяма част от това, което искам да кажа в едно интервю. Няма нужда да разказвам епизоди, подробности, каква е ситуацията в момента. Говорим за момента в България, моята родина.

– Защо българските музиканти не пробиват в чужбина? – този въпрос вълнува немалко хора.

– Аз имам свое обяснение, което може би не е меродавно, но си е лично мое. Ние така сме орисани, нашият ген българския е такъв, ние сме интерпретатори. Нищо ново не измисляме, можем само да правим чужди кавър-версии. Все пак това са повторения, не са оригинали. Но аз не мисля, че това ни омаловажава. Все пак, когато един глас е достатъчно впечатлителен, той се забелязва не само в България, но и в чужбина. Но въпреки всичко, в Западна Европа, там, където се стремим ние, на българските артисти се гледа като на втора ръка. Категоричен съм, защото съм бил в чужбина, работил съм, имам впечатления, зная го със сигурност.

…Не зная защо е така. Но това е положението. И това не е от вчера, не е от оня ден. Там ние запълваме дупки, където ги има. Например, един период, когато има безработица в една държава като Норвегия, аз съм работил в Норвегия, като има безработица на музиканти, или норвежците правят стачки за увеличение на заплащането и когато те отказват да работят, тогава викат на помощ такива като нас, от бившия Източен блок, включително и от България. Аз съм правил много опити, защото имам богат репертоар…

– Имаш и чудесен глас, все още.

– Да кажем, че е така. И все пак, в репертоара ми има евъргрийни, вечна музика, която никога няма да изчезне – на Били Джоел, Том Джонс, Хосе Фелисиано, „Ролинг Стоунс“ имам песни, на Стиви Уондър, няма да ги изброявам. Правил съм много опити да пробия навън, но за съжаление, а може би не за съжаление, може би това ми е орисията, може би не за съжаление, а за радост, съм останал тук – любимец на българската публика.

– Вашата публика не е възрастово дефинирана. Слушат ви и млади, и стари.

– Моята публика е много специална. Искам да кажа не нещо изключително или необикновено, но репертоарът ми е много специален, за специални хора, така го оценявам. Няма нужда само да щракат с пръсти и да се клатушкат като слушат музика. Трябва слушане. А българинът слуша с очите си. Щилияна, трябва да се съгласиш с мен, проверил съм го в годините. Той иска да слуша с очите си. Музиката идва на второ място, ако въобще дойде. Най-напред иска да гледа да се вие и да се кълчи някоя си или някой си. Т.е. очите да действат. Българската публика посреща артиста с очите си и едва след това започва да го слуша истински.

– Може би имаш предвид почитателите на чалгата. Но не всички я обичат, напротив.

– Разбира се, че не всички, обаче, все пак мен ме интересува масата, по-голямата част. Аз съм достатъчно пораснал, разбирам, че не мога да променя нищо. Но не съм се отказал от моята същност и от моето верую за поп музиката. Не съм променил нищо. Както е било преди години, така ще остане до края. Така съм орисан. Няма да променя репертоара и стила си само за да угодя на една друга част от българската публика, която иска да слуша с очите си. Ще продължавам да пея точно такъв стил песни, каквито пея сега.

– А публиката би трябвало по принцип да слуша с ушите си, нали?

– Логично е. За съжаление, пак се връщаме на израза на Рафи: че „Българската култура е закачена на пирона на чалгата!“

– Но да се върнем на сливенска земя, която очаква предстоящия ти концерт. Въпреки, че знам отговора, иска ми се да го чуя отново. Заема ли Сливен по-специално място в живота и артистична ти кариера и защо?

– Не пречи да го повторим и дори потретим. Сливен за мен е специален, защото съм израснал в Сливен, не съм роден, но съм израснал и го чувствам като роден град. Никога няма да забравя, като ученик в гимназията, градската градина. Винаги ще помня в градската градина, в една от алеите от входа вдясно, как седим не на седалките, а на облегалките на пейките, двама или трима авери и приятели с китари, може и сам, зависи от случая и пеем парчета на „Ролинг Стоунс“, „Бийтълс“ и много други банди от онова време. А около нас седяха захласнати ученички, момичета, които ни гледаха с влюбени очи.

След раждането ми, баща ми, който е артист по професия ( той създаде Кукления театър в Сливен), е поканен да работи в Сливен. Понеже е артист, той много пътуваше. И в Сливен се е спрял, тук са го харесали най-много. И той е оставил трайна следа в Сливен.

Та тук, в Сливен, започна всичко за мен. Всичко! Аз съм бил един невръстен юноша в Трета прогимназия. Вече като ученик в Гимназията в Сливен, започна пубертета, възмъжаването, песните. Направихме една банда Blu Stones – „Сините камъни“ в гимназията в Сливен. За съжаление, двама от нея починаха – Веско Тенекеждиев, китарист и певец и Вальо Цонков, Бай Плот му казваха, той беше барабанист и имаше невероятно чувство за хумор, много интелигентен във всяко отношение. Другият беше Сашо, той свиреше на бас китара, аз бях ритъм китара. Пеехме, свирехме, разнообразявахме Сливен тогава с нашия репертоар.

Първото ми появяване на сцената като певец солист беше в известния тогава в града естраден оркестър „Червено и черно“. Репетирахме при Неделчо Домусчиев в Младежкия дом в Сливен. После, през лятото, пяхме в Международния младежки център в Приморско, заедно с другата солистка – Виолета Петрова. Пеехме без заплащане, но самата покана беше чест за нас и – впечатлихме чужденците. Бях едва на 17 години. Първият ми успех тогава беше с една френска песен, която чужденците много харесаха – Petite Аnglaise на Richard Antony. Това е първата и последната  френска песен в моя репертоар.

И всъщност, моето летоброене като певец и музикант започва от Сливен. Сливен е голям град! Голяма работа е Сливен, запомнете от мен!

И сега в Сливен имам добри приятели. Неоценима помощ винаги ми оказва DJ Борис Беленски, за което съм му много благодарен.

– Какво е твоето послание към сливенската публика в навечерието на 28 септември?

– Посланието ми към публиката е да напълни зала „Сливен“, на 28 септември от 19,30 часа. Да има публика, да има атмосфера – атмосферата е работа на Панайот, а моите приятели и моята публика да се наслаждават и да купонясваме заедно. Ще бъде една незабравима вечер!

Интервю на Щилияна ВАСИЛЕВА

Б.А.: Снимките в интервюто са от представянето в Сливен на последния албум на Панайот Панайотов „Солена кръв“, юни 2021 г., ресторант „Еврика“.