- Константин Фотинов възвеличава „Часоправителя“ от Сливен в своето „Общое земеописание“. „Майстор Атанас“ – очерк на Йордан Богдар от книгата „Стария град“
МАЙСТОР АТАНАС[i]
Содействиям преизкусному
Г. Атанасию Часоправителю
/ К. Фотинов – Смирна, 1843 г./
– Чувал съм, чорбаджи, че в Китая се намирал воден часомер. Той бил вграден на самия водопад край града. От двете му страни имало издялани от камък човешки лица; из очите им капели сълзи. Всеки, който застанел пред тях, разбирал, че плачат за изтеклото време.
– Бей, че умни китайци! – възкликна дядо Драгойчо и се намести по-удобно на червената възглавка под него.
Атанас продължи да обяснява на събраните първенци:
– Аз искам да поставя насред града един часомер, като този в Трявна, да се вижда от четири страни: откъм изгрев и залез слънце, на север, дето Сините камъни се издигат алени и теменужни, и надолу, дето полята в тежко пладне се позлатяват. Този сахат да чука върху гласовита камбана и които го чуват, да се стряскат, зер крилато е времето, отлита, не седи на едно място…
– Нашите сограждани ще го виждат, ще чуват гласа му и ще се сепват. – повтори Хаджи Койно, а седналият до него дядо Драгойчо го изгледа недружелюбно, което означаваше, че е казал нещо излишно.
– Та сега, какво се иска от нас? – запита беловласият Деню Късоричката, опъвайки крачола си.
– Искам да поговорите с Хаджи Юсмен за направа на кулата. Другото е моя работа. Аз ще измайсторя часомера, аз ще го сложа на мястото му, годен за назначението си.
– То се знае. – поиска да го прекъсне дядо Драгойчо, а майстор Атанас, без да го е чул, продължи:
– Ние сме покорна рая и от нас не зависи направата на такова чудо. По е харно те да са начело, пък ние – зад тях. Да мислят всички, че мурафетът е на агите, макар че ние знаем, а не те.
Когато дъщерята на дядо Драгойчо донесе цяла табла кафета, разговорите оживено утвърдиха, че Атанас Часоправителят ще може да постави навръх на каменната кула, която ще изгради по почин на Хаджи Юсмен с меджиите на раята, измайсторения от него часовник, че с делото си той ще помогне на града си и ще се прослави. Дядо Нойко, обобщавайки всичко казано, заключи мъдро и повелително:
– Ние ще отидем при Хаджи Юсмен и ще го замолим да даде дума за такъв сахат, та и ние да се наредим до тревненци. Ще му обясним да знае кой е Атанас Часоправителя, какво може да стори с умение…
– Аз вярвам, – добави дядо Нойко – че ще го склоним. Най-сетне за добро ще е, за общо благоползуване…
На излизане стареите се наговориха да се съберат първия неделен ден, да отидат при Хаджи Юсмен с молба за направа на каменната кула всред града, като му дадат уверения, че раята ще донесе с обща меджия камъните за нея, а от чорбаджиите ще съберат хилядо и петстотин гроша, за дограма на горния кат на същата кула.
– В него – обясни Атанас – ще бъде машината на самия часомер, заключена в пенджери и с похлупак. На двете страни на кулата ще се изведе по една ручка – ос и на тях внизаните стрелки ще обикалят около табличките с часовете.
„Искам да оставя помен в родния си град.“ – допълни след малко той.
– Да кажат някога нашите сограждани: „Ей че окат е бил Атанас Часоправителя! И окат, и сръчен! – допълни Сарайдара. – Неговото име ще се поменя всегда, и нине, и во веки веков…
А дядо Драгойчо, който и при най-простите думи се вълнуваше, поясни бащински и достоверно:
– Ние ще достаем една звонка камбана от Влахия или Маджаско. Ще я провиснем на кулата да бие през часовете и да напомня всекиму, както сълзливите очи в Китая, за прошлото време от земния наш живот…
Сетне той извади бяла кенарена кърпа из пояса и скрито обърса навлажнените си очи.
Стефан Петров – Сахатя. Илюстрация към книгата на Йордан Богдар „Незабравени и драги“/изд. 1943/
…През пролетта на 1807 година, на Еди сокак мегдана в Сливен се бяха скупчили повече от десет чифта волове с колите, току-що разтоварили камъни от Добрев рът. Встрани се белееше кръстосана камара от донесени през денеси камъни, до тях се виждаше яма с гасена вар, по-нататък – купчина пясък, друга с греди, вдясно – току-що изкопаните основи на кулата.
Кипеше общоградски труд. Виждаха се фесове и арнаутски такета, съблечени и гологлави майстори. Всички очукваха камъни за открита зидария. Колкото работни хора имаше, трижди повече бяха зяпачите. Не мина месец и кулата се извиси до насрещната джамийска топола.
През утринта на големия рамазан, притича встревожен гавазин да обади, че Хаджи Юсмен нечакано умрял. Работата на кулата се застоя докато дойде неговият заместник – аенина Ахмед ага. Стареите на Сливен ходиха и при него да му кажат:
– Започнахме тази кула и на нея ще бъде поставен часомера на прехваления и вечнопаметен наш согражданин Атанас. Та рекохме, беим, да възглавите това общоградско дело. Парите за целия харч са вече събрани. Държим ги в дядо Драгойчо. Пък за самия сахат, Атанас казва, скоро ще бъде доизкусурен и ще може да го постави на кулата. Вечер и утрин, през лято и зима, всякога той ще възвестява часовете с камбаната си. То ще бъде за приказ и похвала, беим…
В края на лятото 1808-мо, когато изтичаше 1223 година от Мохамедовото бягство от Мека, на мегдана, който събираше в себе си седемтях градски улици, беше се бялнала завършената каменна кула с току-що поставения на нея часовник на майстор Атанас, наричан от съвременниците си „преизкусен, вечнопаметен майстор“.
Две белезникави таблици, с черни точки за часовете и стрелките между тях, красяха стените й.
В този ден Ахмед ага беше с нова чалма, атлазен джемплер[ii], червени еминии, от врата към трикратно засукания му пояс падаше тежък сребърен кюстек[iii] със седефени топчета, азлъкът му свършваше накрая с кехлибарено зърно. Около него и турските първенци се събираха стареите на Сливен. В малка синия, поставена на земята, имаше забъркан пясък и вар, а под нея се белееше мраморна плоча.
Когато стъпи на близкото столче, Ахмед ага каза на събраните граждани, че благодаение умението на Уста Атанас и даденото иждивение от по-първите люде на Истлимие, с меджиите на работливи околници, градският сахат е вече завършен и от днес той става украса на средището на прибалканския ни град.
– Гюзели ипмак сабаптър![iv] Дано бъдем живи и да му се радваме всички, – каза многозначително Ахмед ага – за слава на Уста Атанас, ръцете на който са златни. Той добави няколко думи за покойния свой предходник – Хаджи Юсмен.
– Да пребъде във веки веков. – пожела сдържано майстор Атанас и подаде на аенина Ахмед ага бялата сиджимка от провесената верижка на часовника.
Ахмед ага дръпна връзката над главите на всички, провиснатото гюлле се вдигна, нещо изхриптя и часовникът бавно започна да цъка, разлюлявайки махалото си. Само след минута-две по-голямата камбана под свода на кулата отзвъня дванадесет удара. Стрелките по двете сребристо боядисани плоскости бяха една върху друга, по-сетне голямата се отвъртя надясно и отмина.
Тогава Ахмед ага подаде на застаналия до него зидар мраморната плоча с позлатения надпис. Като натрупаха варопясъчна смес на опаката стана, залепиха я в оставения нарочен пезул над вратата на кулата. Този надпис на турски език увековечаваше делото на бележития майстор Атанас Часоправителя, който приживе си издигна паметник с преизкусното свое майсторство.
Очарован от неговото дело, сънародникът му Константин Фотинов, от Самоков, по-късно го възвелечи в своето „Общое земеописание“, издадено през 1843 година в Смирна .
Йордан БОГДАР,
Сливен, 1967 г.
[i] Разказът „Майстор Атанас“ е част от книгата на Йордан Богдар „Старият град“, която печели литературен конкурс на община Сливен през 1967 г., но въпреки обещаното й издаване и прекрасна рецензия на Николай Хайтов, вижда бял свят 14 години след смъртта на писателя.
„Старият град“, издадена посмъртно през 1992 г. от сина на писателя д-р Веселин Василев, е сборник от очерци за стария Сливен. Тя е своеобразно продължение на издадената в два тиража през 1943 г. „Незабравени и драги“.
[ii] Джемплер /тур./ – старинна връхна дреха
[iii] Кюстек /тур./ – верига
[iv] Гюзели ипмак сабаптър /тур./ – Да се твори изкуство е достойнство – б.а.

Реставрираната Стара часовникова кула днес.
Споделете в социалните мрежи
Един коментар
Оставете коментар
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
















Опитвам се да си я представя мислено и сега. Поздравления за публикацията с данни от началото на строежа и повече за ‘часоправителя’. Интересно как се развива занаятът с времето в града.