БУНАК КАФЕСИ

• Старият град: „В кафенето на Торос се обсъждаха световните конфликти и проблеми, тук вилнееше клюката на целия град…“ – Й. Богдар

Кой го бе нарекъл тъй, не може да се узнае и до днес. Важното е, че самият му съдържател – Торос, когото посетителите наричаха подигравателно Хорос / петел/, го считаше също така за Бунак кафеси.

– Какво искаш пурокопца, бе джанъм, един лев кафе пурдаваш, емде дува вестник ши чете, огън за лулата ши иска, цял ден политика ши бистри. Брак холан…

Така мънзосваше съдържателят пред своите гости и бъркаше леблебиеното кафе, като при всяка поръчка облизваше клечката. На стената, встрани, бяха окачени папагали. Над тях един портрет, рисуван от местен карикатурист, изобразяваше Тороса с голям патладжан вместо нос. Друга една карикатура го рисуваше като пъстър петел с калпак и под него надпис „наш Торос, бай Хорос“. На определено място, между папагалите, се поставяха некролозите на умрелите клиенти и познати, а пред северната му стена бе инсталирана цариградската му „воденица“ за мелене и каменна чутура за чукано кафе за теракиите. Посетителите обичаха да се закачат с Торос. Всеки искаше да сложи пръст на главата му. Ако обаче стореха това между пръстите му, носейки таблата, той я пущаше на земята, колкото и чаши да имаше в нея. Също като бай Ламбо, ерген Торос имаше една любима котка. Милваше я по цял ден, носеше й черва и дроб, караше й се от обич.

В кафенето на Торос се обсъждаха световните конфликти и проблеми, тук вилнееше клюката на целия град, тук оправдаваха или осъждаха всяко обществено и лично проявление.

По едно време Спас Спицарията беше на подсъдимата скамейка. Отишли на лов из Гергевец, пръснали се в лозята, линкали гладни и жадни, докато по обяд нашият приятел дръпнал и двата масура върху един турчин – авджия. Набедили го на вълк. Че сетне дела, разтакане, харчене пари, молби и клетви, докато го оправдали. Но синедриона на Торос обяви друга присъда. Спас бе разпънат, заклеймиха го самите авджии под председателството на Пан. Пощов: пиян човек на лов да не ходи. Убиецът носел цяла матара коняк, затуй турчинът му се сторил на вълк. Ами…

Като мина неделя, забрави се и Спасовото убийство. На сцената излезе любовната история на Забуна, сетне процеса на Камбуров. Балканската война погълна Бунак кафеси. Бай Иван Шошлека стана първият коментатор на цялата политико-икономическа аудитория. Тук са Жан Николов и Карапанчев, и Михал х. Иванов, и дядо Вълю, и Лисинов, и Доктора без сефте, и бай Тодор Шишманов, и Папанчев, и Бондера, и Читаклията, и Гитата Георги, и Ной Марков, и Пеев, и Драганов, и Бано. Край тях се нареждат още пет-шест офицери от близкия щаб на дивизията. На една карта се бучат иглички. Одрин е превзет. Нашите стратези превземат и Цариград, прекрояват картата на Европа, славославят българското оръжие. По-сетне колелото на живота се завърта, войната свърши, а нашите хора сърбат кафето, Торос им декламира:

 Патиченце любаво,

патиченце хубаво,

защо весело не пееш?…

 Идва Междусъюзническата война, сетне Европейската. Нови карти и знамена по тях, бюлетини за победите, възторзи и разочарования, оскъдици, купони, критики. Уилсон става божество. Портретът му е поставен на челно място. Бай Иван Шошлеков държи по цял час речи за неговия пасифизъм, докато ожиданият мир се сключи най-напред под задименото Бунак кафеси. Некролозите се лепят по стената, кафето поскъпва на два лева, зареждат се бедствията на суши и градушки, наводнения, скакалци, преврати, атентати, заметръси. Обществото на Торос не знае почивка. Таблите и картите, вестниците, клюката, утраполитическите спорове движат всички и всякога. Процесът Камбуров е вече сложен на ново разглеждане. Стефан Иванов става център на разискванията, после той избягва от затвора, за да открие нови прения, присъди и нападки. Русият бежанец блъсва черяслото, чука прясно кафе, а нашите любимци сърбат и разправят:

– Един ден Сарайдара повикал ординареца си Рашко, който лепи сега афишите на „Зора“. Искам, рекъл, за обяд да се сготви вкъщи шкембе, но от младо теле. Иди на салханата да купиш. За обяд да бъде готово. Отива ординарецът, но през този ден не заклали теле. Излиза на близкото шосе и нали е дългокрак, за час отишъл в Ямбол, за час се върнал и донесъл две телешки шкембета. Като стигнал вкъщи, тръшнал ги на слугинята: „До сега аз бях отговорен, но ако за обяд не сготвиш тия шкембета на полковника, ти му мисли!“ Казват, че за тази заслуга Рашко получил поздравления от началството си.

Друг шегобиец разправя:

– Един ден пред „Търговски“ се набрали хора. Някому призляло и паднал на земята. Случил се до него д-р В. Обърнал се насам, нататък, па извикал: „Абе, няма ли тука доктор да помогне на човека?“

Всички се спогледали и го кръстили „Доктор без сефте“…

Бай Торос носи таблата, смее се и нарежда:

– Брак бе, олдашим, брак бе, и тоз бунак мой клиент. Брак…

                                                                                                        Йордан БОГДАР

                                                                                        („Незабравени и драги“, 1943)

Евгени Курдов, Старият Сливен. Линогравюра, 1972 г.