ПЛАКАТ ЗА ХОЛОКОСТА С ПРИЦЕЛ В МЛАДИТЕ И ПАМЕТТА

• Художествени образи на унищожението и избавлението, създадени от 12 български плакатисти. Изложбата, посветена на 80 години от спасението на българските евреи, може да се види до 7 юли във фоайето на Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен

Сливен е третият град след Пловдив и Бургас, в който гостува изложбата „Памет и плакати“, посветена на 80-одишнината от спасяването на българските евреи. Тя бе открита във фоайето на Драматичния театър „Стефан Киров“ – нейният домакин в града под Сините камъни.

Колекцията от плакати на 12 български художници, в която участва и световноизвестният унгарски майстор на плаката Петер Поч,  е създадена в партньорство между Държавния културен институт към министъра на външните работи и Триеналето на сценичния плакат в София, в рамките на проекта „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“.

Явор Койнаков от външно министерство откри изложбата, като организатор на събитието, в компанията на директорката на сливенския драматичен театър Радост Коства като неин  домакин и плакатистката Маргарита Дончева, като участник в изложбата и неин куратор в Сливен.

Не само учениците от Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен уважиха поканата на преподавателката по плакат д-р Маргарита Дончева. Към изложбата проявиха любопитство възпитаници на Природоматематическата гимназия „Добри Чинтулов“ и други сливенски средни училища, представители на Регионалния инспекторат по образованието, на отдел „Култура“ на община Сливен, на еврейската общност, художници, граждани.

За идеите и смисъла на художественото събитие разговаряхме с Явор Койнаков.[1]

– Вие сте тук в качеството на организатор на изложбата „Памет и плакат“, а тя е художествената част от по-голям проект. Кой е той?

– Аз съм координатор на един двегодишен проект, който реализира Държавния културен институт към министъра на външните работи. Той носи дългото заглавие Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия за създаване на политики за борба с антисемитизма и опазване на еврейското наследство. Реализацията му съвпадна и с 80-годишнината на спасяването на българските евреи. Това за нас беше добра възможност да проверим какво от знанието за трагичните събития в европейската история като Холокоста и от тази светла страница в историята на нашето общество като спасението на българските евреи, е позната, стои като памет и какво ние откриваме в тази памет. Като културен институт, ние имахме задачата да се съсредоточим върху изследвания за тази памет, а успоредно с това – върху откриването на някои повече или по-малко познати черти от историята на еврейската общност в България. Разбира се – разкриване и на историята на тежките години на антисемитско законодателство, на едни дискриминационни мерки срещу нашите сънародници, техните заминавания и какво остава от това наследство, какво имаме в тази памет. Интересно е, че човешката памет помни и добри, и лоши страни, някои забравя, някои връща в разкрасена форма или обратно – в по-тъмни краски, но при всички случаи, това е един много интересен процес. Всички знаем, че еврейската общност в България днес е малка, че България никога не е била белязана с прояви на драстичен антисемитизъм, дори и в тежките години, когато, като съюзник на нацистка Германия, у нас се прилага антисемитско законодателство. Напротив! Самият акт на надигане на една силна обществена енергия, която предотвратява депортацията на нашите сънародници към лагерите на смъртта, е доказателство, че хората, дори и да не познават както се казва жив евреин, казват: „Не може така! Как може някой да бъде преследван само заради своя произход?!“ – Това е една тема много интересна и много важна.

– Изненадаха ли Ви с интересен художествен прочит на темата авторите, участващи в създаването на колекцията от плакати против антисемитизма?

– Това е основна цел на тази част от проекта. Ние искахме непрекъснато да се срещаме с творци, с изследователи, с културни проекти и чрез тях да разберем усещането за тази история, да видим какво те могат да извадят от нея, какво допълнително усещат в нея. За тази изложба, която виждате в гостоприемното фоайе на Сливенския драматичен театър и която ще остане тук до 7 юли, поканихме 12 талантливи автори, които са много активни, имат не една разработка в социално ангажирания плакат, в театралния плакат, изобщо хора енергични и активни в творческата си линия. Представихме им темата, имахме възможност да се събираме и говорим, да ги провокираме да погледнат и други разработки в световното изкуство на плаката за историята на холокоста, за противодействието на антисемитизма и изобщо на всякаква форма на дискриминация и език на омразата. Мисля, че се получиха чудесни изображения. В крайна сметка, плакатът е едно много специфично изкуство, то трябва да концентрира своите послания в ярки, запомнящи се и силно въздействащи образи, които веднага да подсказват темата и посоката, в която искаме да насочим погледа и мисълта на публиката, която ги гледа. Родиха се много индивидуални и интересни решения и това не беше изненада за нас. Ние го очаквахме. Всеки творец по различен начин пречупва тази история.

– Как работихте с авторите?

– Първо ги поканихме на един пленер в Самоков, където те имаха възможност да чуят няколко лекции и да се запознаят с еврейското наследство. Самоков през 19-20 век е изключително мултикултурен град. Той има голяма еврейска общност, има османска история, пази и традициите на българското възраждане. В него като че ли по най-интересен начин се срещат и преплитат тези различни култури. И нашите колеги имаха възможност да усетят този дух на взаимно проникване и взаимодействие между различните култури на различните общности. Имахме и лекции, посветени на холокоста в България по време на войната, ситуацията около създаването на известните спасителни коридори. В много от плакатите е засегната и интерпретирана темата около спасителните коридори, които българските власти, българската държава, българската дипломация осигуряват за еврейски деца, които бягат от средна Европа към Палестина. Някои от плакатите са директно посветени на тази тема – за движението на спасението през България. Разбира се, има плакати, които говорят и търсят израза на събитията от 1943-та, когато се надигат общественици и в парламента, и в българската църква, и различни представители на интелигенцията, за да дадат основанията на българските власти да вземат решението да отменят депортацията. Разбира се, има я и тъгата по изгубените животи на неспасените от Беломорска Тракия и Вардарска Македония.

– Петер Поч е световноизвестен унгарски плакатист, активен участник в Триеналето на сценичния плакат. Нещо повече за неговото присъединяване към инициативата?

– Петер Поч е гост в нашата колекция, той беше гост на нашите партньори от Триеналето на сценичния плакат и имаше една презентация пред тях на свои работи по темата. Затова виждате няколко негови плаката, които са включени в изложбата. Те не са създадени сега, те са по повод годишнините от основаването на държавата Израел, но по един или друг начин кореспондират с темата. Тук неизбежно се появява символът на Давидовата звезда – веднъж като културна идентификация, втори път като стигматизиащ знак върху жълтите звезди на ревера на еврейските деца, възрастни и стари хора или като един модел, който се включва когато искаме да говорим по темата за спасението на българските евреи. Така че се получи  интересен диалог от едната и от другата страна. Голямото внушение на тази изложба, което идва от работите на тези 12 автори, е едно послание на съпротивата срещу нетолерантността, омразата, нетърпимостта. И в крайна сметка, когато говорим за 80-годишнината от спасяването на българските евреи, това е днешното послание. Виждате, светът е отново във война, светът е отново обхванат от послания на нетърпимост, фалшиви новини и е много важно всеки в себе си да намери позицията, на която застава, от светлата или от тъмната страна на нещата. Заставен е да избира между цивилизацията и варварството. Това е най-важната поука на тази битка срещу антисемитизма. Защото антисемитизмът е като че ли лабораторно изведеният пример на всяка нетърпимост и насилие.

– Преди Сливен сте имали две гостувания в Пловдив и Бургас. Имаше ли интерес към тях?

– Да, имаше интерес. Двама-трима от авторите, които участват в изложбата, са и преподаватели в художествени училища. И решихме, че ще бъде много интересно те да организират срещи с учениците, с младите хора. Първо, чисто професионално да си поговорят как се работи по тема за създаване на плакати и второ да усетим по какъв начин паметта, която е запазена в тъканта на обществото, преминава през младите хора – какво те са усетили, какво са поели като послания. Завчера бяхме в Бургас, където за десети път вече се провежда международен конкурс за млади автори на съвременна литература, на есета – един много успешен и много смислен проект. Той успява да събере в себе си младите хора, които амбициозно създават своята литературна творба, след като са се запознали с историята, работили са с документи и техните учители, които ги насърчават и провеждат с тях много смислени дискусии.

– Разбирам, че така изложбата става част и от едно литературно събитие…

– Изложбата гостува в Бургас в друг свой вариант. Тя беше експонирана на открито на кейовата стена – същите изображения, които представяме в Сливен, само че подредени по друг начин, във външна среда. Тя беше включена в рамките на литературния конкурс, защото този проект предвиждаше творчески работилници с писатели и ръководители по творческо писане, с историци, с хора, които се занимават по темата, за да могат да дискутират те с младите хора. Така че една от провокациите към тях беше и тази изложба.

– Възпитаниците на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен проявиха интерес към изложбата, в гимназията се изучава и специалността „Плакат“…

– За това разчитахме на Маргарита Дончева, която доведе своите ученици, за да можем и с тях да дискутираме и да усетим реакцията им на тези послания.

– Къде и кога ще бъде финалът на вашия проект?

– Проектът ни е по-широко отворен във времето. Разбира се, в министерството на външните работи ще отчетем едно голямо социологическо проучване, няколко издания, в които нашият културен институт също е партньор. Ще продължим с пътуването из България на тази изложба, която след Сливен трябва да бъде представена и в Самоков. А наесен тя може да продължи своя път през художествените училища, в други градове. Имаме една музейна експозиция, имаме няколко други издания, които също ще имат своето представяне. Младите хора, учениците – те са ни най-интересните, те са ни най-важните. Какво ще посее у тях тази изложба? Паметта е много важно нещо. Но паметта е много често избирателна. Какво младите хора схващат от нея за нас като общество е много важно. Всъщност, ние за тях работим.

… Откриването на изложбата бе съпроводено от презентация на проекта „Памет и плакати“ в дискусия с Явор Койнаков и Маргарита Дончева по темата за холокоста и ролята на България за спасяването на българските евреи.

Да припомним, че спасяването на българските евреи е единствен по рода си акт, с който цял един народ се опълчва срещу антисемитската политика в годините на Втората световна война. В защита на българските евреи се обявяват 43 депутати, Българската православна църква, интелектуалци, писатели, художници и обикновени граждани. През 1943 България отказва да се подчини на хитлерова Германия и спасява своите евреи от сигурна смърт.

Така българите имат едно безспорно преимущество пред всички други европейски народи, които през Втората световна война с били под егидата на Германия. То е изразено в картата на  американският историк Раул Хилберг в книгата му „Унищожението на европейските евреи“. В тази карта е отбелязано, че в Полша са унищожени 90 на сто от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия – 50 на сто, в Румъния – 34 на сто; в Холандия, Белгия и Люксембург – 56 на сто: в Дания – 1,5 на сто. Срещу името на България стои нула. И това е паметната плоча за хората, които спасиха българските евреи.

Щилияна ВАСИЛЕВА

[1] Явор Койнаков работи от 2006-та година насам в Културния институт към Министъра на външните работи, където координира международните проекти на Института – програмите на дипломатическите мисии, връзките с международни организации, организиране на международни конференции и други дейности. Завършил е специалност „Театрознание“ в НАТФИЗ  /1981 г./. Работил е в Дирекция „Театър“ на Комитета за култура и като редактор на театралната рубрика в седмичника за литература и изкуства „Пулс“ /1985-1992 г./ Участвал е в екипите, подготвяли и реализирали международните театрални форуми „Театър на нациите /София 1982 г./, „Театър в куфар“ /1987 г. и 1989 г./. Работил е в Националния център за театър, участвал в изготвянето на програмата за подкрепа на театрални проекти и създаването на няколко международни театрални фестивала в България /1985-1992 г./. Има дългогодишен опит в разработването и реализирането на проекти, свързани с развитието на културни политики: издания и доклади, конференции и семинари, международни доклади в областта на развитието на креативните индустрии, културното многообразие, читалищната мрежа и други.

Сн.: Откриване на изложбата „Памет и плакати“ в Сливен на 21 юни 2023 г. във фоайето на Драматичен театър „Стефан Киров“