СТО ГОДИНИ ПЪЛНОТА – ЕДНА БОГАТА ЧОВЕШКА БИОГРАФИЯ

• Д-р Емил Бежански /19.08.1923, Банско- 20.02.2023, Сливен/, който достойно извървя житейския си път на лекар и човек

Времето не отсява тъгата по родител или близък, любим човек. Болката засяда в гърлото и тихо плаче със спомена.

Д-р Емил Славев Бежански – искам да спомним живота му с почит и размисъл. Посягам към старите ленти с обич. Да видим дългия и забележителен живот на д-р Емил Бежански, свързан с 19-ти, 20-ти и 21-ви век, светлините и сенките на които белязаха много поколения.

И започвам моят разказ очерк, който следва нишката на разговорите с баща ми д-р Емил Бежански и сестра ми д-р Бояна Бежанска години наред. Но как да опишем сега един достоен живот, как да разкажем за дълбоко тачен и обичан лекар и баща, когото пътищата на съдбата и времето отвяват в града на Сините Камъни и 100 -те войводи? И той ще посвети живота си на избраната от него лекарска професия, за да стане известен в последните години като един от най-старите български дерматолози, уважаван от много пациенти в България и извън страната.

Той работи до преклонна възраст. Поканен е дори да кандидатства за рекордите на Гинес като най-дълго практикуващ дерматолог в света.

По устни спомени, известната ясновидка Баба Ванга заръчвала на болни, идващи при нея за съвет по дерматологични проблеми, да отидат да търсят един доктор в Сливен да им помогне и описвала кой, как и къде. Обичащ семейството си и този град, който с годините можеше да нарече свой, като тръгнеше по главната улица вече много стар с бастунчето, граждани възрастни и млади спираха да се здрависат и да споделят разчувствани как ги е посрещнал, какво им казал, как само той успял да излекува тях, децата, родителите и роднините им. И дори лекуващите го лекари и сестри споделяха кога и как той им е помогнал и как биха искали да направят всичко за него. Да не говорим за оставените купища тетрадки и книги с имена на непознати за нас хора, лечебни упътвания, рецепти и бележки за хорските болежки, за екземи и разни медицински диагнози. Вестници, книги, новини. Всичките предназначени за хората, за които е мислел, които по една или друга причина са пристъпили в кабинета му.

Но да тръгнем от началото.

Емил Славев Бежански е роден в гр. Банско на 19 август 1923 година. Историята на рода Бежански, според семейните устни легенди, води към гр. Щип,  до трима братя и една сестра, търгували със Западна Европа и на север от Дунав. Спасяват сестра си от ръцете на  бея на града, с който иначе били в добри отношения. През нощта преди сватбата, само с една каруца вещи, те бягат в България и се заселват като бежанци в Кочериново. Толкова за произхода на фамилията Бежански, която идва от думата „бежанец“.

По-късно, докато най-малкият брат загива в битка за освобождението на Македонския регион, Славе Бежански – бащата на Емил Бежански, е получил лично от тогавашния цар Фердинанд орден за храброст през Балканската война. След това Славе Бежански, местейки се в София, работи като учител по литература и главен учител. Тогава майката на Емил Бежански е почитана акушерка в София, а нейният брат Любен Даскарев, завършил стоматология във Франция, след като работи за известно време в Страсбург, открива своя практика в София. Неговият син става известен дерматолог – доц. Любен Даскарев е един от видните ръководители  на Дерматологична клиника във ВМА, София.

Но да се върна назад, към личния му живот. Малкият Емил Бежански израства в Банско и Дупница, където се заражда неговото голямо приятелство с Пепо Давидоф, за който ще стане дума малко по-късно.

В София Емил Бежански завършва  полукласическа гимназия. По това време, покрай нарасналото гонение на евреите, неговото семейство скрива в дома си Шели Давидоф /сестра на Пепо Давидоф/.

След военната служба, Емил Бежански се записва в школа за запасни офицери – ШЗО в  София и оттам отива като фелдфебел в с. Герман, заедно с най-добрите си приятели Манол Попов /баща на доц. Янко Попов, специалист дерматолог в София/ и бъдещия инж. Илия Марчев. Тримата приятели са изпратени като подпоручици на фронта, тъй като първата фаза на Втората Световна Война бушува с пълна сила. После, като царски офицери, са преместени във Враня.

Емил Бежански отказва да изпълни заповед на командващия офицер, решавайки да не преследва криеща се съпротивителна група, за което е даден под съд. Настъпилият край на войната довежда до преразглеждане на решението на Военния съд и оценяване на доблестното поведение на младия подпоручик, с признание, ордени и отличия за участието му във Втората световна война.

Желаейки да учи медицина още като запасен офицер, при откриването след войната на Cursus Magnus, Емил записва мечтаната лекарска професия.

След завършване на образованието си, той е изпратен на границата в с. Мамарчево. Непокорният му дух го сдружава с чужденци, с които сформира неформално Дружество на Мустакатите. Това се отразява на досието му, то не се харесва на тогавашната народна власт, която го заточава /препраща/ в друго военно поделение. Той желае да бъде близо до родителите си в София и три години след като е одобрен за военен лекар се премества в Сливен.

Служи с д-р Симеонов, началник на тогавашното  Кожно отделение около 2 години и започва своята специализация по Дерматология и Венерология в Александровска болница, а после във Военномедицинска Академия – София, като продължава да работи във Военна Болница – Сливен. Дерматология специализира с най-добрия си приятел от младежките години, споменатият по-рано Пепо Давидоф, изявил се по-късно като дерматолог в Израел, с когото запазват приятелството си доживот.

По-късно Емил Бежански завежда Кожно-венерическото отделението във Военна Болница – Сливен и работи с д-р Комитов.

В дългогодишната си практика, при нарастващата му популярност сред пациенти и колеги, е повишен в полковник, под крилото на тогавашния началник на Военна Болница – Сливен полк. Иван Василев. Д-р Василев оценява талантливия си подчинен и колега, който все търси най-доброто за своите пациенти. Д-р Емил Бежански става един от двамата безпартийни лекари, стигнали до този висок чин на времето.

Разбира се, бил е следен и контролиран от представители на управляващия политически режим в страната и не може да пътува, да се премести в София и други ограничения и мерки.

Като ученик и последовател на проф. Попхристов, създателят на високопланинската терапия на кожните заболявания в България, д-р Бежански организира лечение на пациентите с псориазис и атипичен дерматит в местността Карандила на Сините Камъни и на калните бани в Поморие.

По пътя за Сините Камъни впрочем разцъфтява любовта му с бъдещата спътничка в живота, младата тогава лекарка д-р Мария Мегданска-Бежанска /1936-2016/.

Със своите широки интереси, интелигентност, артистичен характер, амбиция и професионализъм, тя повлиява за изграждането на цялостния му терапевтичен подход като лекар дерматолог, както и на неизбежните решения в професионалната му практика в годините.

От 60-тата си година д-р Бежански работи като един от първите частни лекари в България. Дава консултации първоначално в Козметичен център – Сливен, а впоследствие поддържа частен лекарски кабинет до обявяването на карантината при пандемията от Коронавирус. Което означава, че той поддържа частната си лекарска практика до 97-годишната си възраст.

Д-р Бежански поддържа тесни контакти с колеги от други болници и медицински заведения, влага своя принос в професионалното развитие на много млади лекари, более за културния и социалния живот в града. Живее с отворени очи за красота, хуманност и знание. „Като погледна Сините Камъни, като чуя да духне Сливенският вятър, въздухът да проветри, небето да прочисти, аз се чувствам свободен.“, обичаше да казва. Той вярваше в доброто у хората, живееше с техните тревоги, с литературата, изкуството и планината. Беше отворен към всичко интересно, търсеше новото и  се възхищаваше на красотата и величието на природата, размишляваше върху написаното от философи и поети, слушайки музиката, която обича. Беше човек със светоусещането на няколко поколения. Д-р Емил Бежански прекрачи в цяло едно ново столетие.

… Преглеждайки книги, тетрадки и снимки, продължавам да откривам колко много още не знаем за богатата човешка биография и пълноценно изживения живот на нашия обичан баща и лекар, който няма да познае забрава докато ни има нас на този свят.

Мария Бежанска-Силвестър