СЯНКАТА НА СТРАХА

• Детска игра ли е бомбеното сплашване в училищата?

Как стана така, че изведнъж съобщенията за бомби в училищата изместиха политическите прения от първото им място по радиа и телевизии? Кой го направи? Защо го прави? За какво се бори този, който го прави?… Тревога и смут плъзнаха по улиците.

Всички училища в Сливен днес прекратиха учебните си занятия заради изпратени заплашителни имейли по електронните им пощи за заложени в учебните заведения взривни устройства. Денят 28 март в Сливен бе обявен неучебен по разпореждане на органите на полицията и образованието.

Над 100 училища у нас са получили бомбени заплахи за два дни. Вчера сигнали за бомби са подадени в десетки учебни заведения в София, Варна и Бургас. Днес сигнали за поставени взривни устройства постъпват в няколко столични училища, 24 учебни заведения във Варна и във всички училища в Сливен и Плевен.

Висши полицейски служители съобщиха, че има заподозрян, но той се намира извън територията на България. Хакери пък заявиха в канала „Телеграм“, че са разположени на Балканите.

Децата бяха изведени от класните стаи и изпратени по  домовете си. Полицията претърси учебните заведения за бомби и такива не намери. Родителите се разтревожиха, питаха, разпитваха, обсъдиха и откриха причината в предстоящите избори, които ще се проведат именно в училищата. От служебното правителство отрекоха категорично версията и заявиха, че зловредните сигнали не са свързани с изборите и няма опасност за вота в неделя. Но хаос и тревога, объркване у хората и уплаха у децата има. Директори настояха за ясни инструкции в подобни ситуации. От правителството им отговориха, че инструкции съществуват и че правото на преценка е предоставено на директора. Официално бе съобщена версията, че това е хибридна атака, свързана с Русия. От руското посолство отхвърлиха мълвата за руска връзка с хакерската атака. Американските служби водят разследване. Ние чакаме резултата.

Какъв е смисълът от създадената тревога? Сериозна ли е тя? Тероризъм ли са изпратените бомбени имейли? От малкия екран политици ни успокоиха, че подобни ситуации, че и по-трагични, има в цяла Европа и в Америка.

Аз пък си спомням много добре, че у нас, включително и в Сливен, сигналите за бомби в училищата, съдилищата и кметствата не са от вчера. Преди години авторите им бяха най-често невръстни ученици или смахнати кандидати за слава. Те практикуваха преобладаващо телефонен тероризъм. Използваха, както и техните приемници сега, сянката на страха. Страхът, който се загнездва в душите и ни следва като сянка, който манипулира решенията ни, който си играе с най-силния ни инстинкт – този за самосъхранение.

Каква е разликата сега? Само тази ли, че заплахите идват от имейли, чийто източник не може да се установи? Специалистите по сигурността не са единни в мненията си.

Експертът по сигурност Георги Балев не определя случаите като хакерска атака, защото, като изключим нарушаването на учебния процес, от масовото изпращане на едно обезпокоително  съобщение няма реално нанесени щети. Той смята, че е доста лесно да се направи имейл и да се пусне по начин, по който да не бъде открит изпращачът. Способът на проследяване не е ефективен. А в този свят на високи технологии никак не е трудно да се създаде сървър, от който да се изпращат съобщения от всяка част на света. За Георги Балев е много вероятно авторът на бомбените заплахи да е потиснат млад човек, в невинна ученическа възраст.

„Обикновено зад подобни случаи винаги излиза дете, което не е подготвено за изпит.“, подкрепя тази теза киберспециалистът Спас Иванов. Той представя две работни хипотези. Едната – че намерението е да бъде предизвикана паника и масово отсъствие от училище. Другата хипотеза е за дезинформационна кампания на чужда държава или на хакерска група, целта на която е да дестабилизира определен регион.

За вътрешния министър Иван Демерджиев, водещата версия за имейлите е за хибридни атаки, свързани с Русия. Редица европейски държави, според него, са поставени под подобни заплахи.

Известният експерт по киберсигурност  Явор Колев пък смята, че тези атаки, които всяват смут и паника, няма да затихнат, а ще зачестят. „Властите не бяха подготвени за хакерска атака като тази със сигналите за бомби в училищата в цялата страна.“, казва той и призовава за сериозни мерки и реакции за отпор, „защото оттук нататък ще живеем в този режим.“

Изглежда, глобалният свят на интернет ни носи не само големи възможности, но и опасни зарази. Ковид няма да е единствената. Човешкото здраве и психика са крехка материя, която именно атакува агресията на злото. А Злото е не просто образ от фантастична приказка. В тълковните речници, Зло е всеки акт на едно разумно същество спрямо друго живо същество или природата, който цели увреждане, унижаване или присвояване.

Искам да се предпазя от силни думи и категорични определения за явления, в които наистина няма жертви. Но когато подобни случаи зачестяват и се разпространяват на широка географска основа, те като снежна топка растат, порастват чудовищно и накрая затрупват, заличават нормалността. И в размитите граници на мъглявината между доброто и злото, децата ни ще възприемат за герои грешните хора, за героично – грешното поведение. В света на политиката совите рядко са това, което са. Бомбените заплахи не са невинни. В мрака на неизвестността и мистерията, те се целят в духовното здраве на човека и по-точно – на малкия човек, който е надеждата на тази грешна земя.

Щилияна ВАСИЛЕВА