СЛИВЕНСКАТА КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНАТА ДРУЖБА В СОфИЯ РАБОТИ С ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЛАМ ЗА БЛАГОТО НА РОДНИЯ ГРАД

• Сливенската дружба се ражда и оформя на третата поредна среща на 23 януари 1903 г. в София, в локал „Червен рак“. Начинанието на сливенската колония за написване история на родния град се откроява като „най-голямото благо за Сливен и сливенци“
• Дружбата съдейства за провеждане на конкурс за паметник на Хаджи Димитър в Сливен, дарява 60 000 лева за паметника, подема и други инициативи като „Петгодишен план за стопанско и културно повдигане на Сливен“, съдейства за прокарване на жп линия Сливен – Зимница

Сливенската културна дружба е първата и най-стара културна дружба в София. По неин образец в столицата се създават редица подобни дружби на преселници от по-големите провинциални градове. В първите години след Освобождението много сливенци, получили образованието си в чужбина, са назначени на отговорни правителствени длъжности в столицата. Арх. Георги Козаров пише през 1926 г.:“… Най-многото офицери, инженери и студенти в страната бяха сливенци. Далеч от родното място, синове на родолюбиви бащи, те често мислят за оставените далече роднини и другари… Тия синове се считат още доста задължени морално и материално „ако не с кола, поне с крина“ да повърнат част от това, което Сливен и гражданството му някога им е дало във форма на здраве, образование, възпитание и благосъстояние“.

Инициатори за основаване на дружбата са: Д-р Петър Козаров – преподавател във Висшето училище, арх. Георги Козаров – главен архитект в Министерството на строежите, Георги Нонов – професор по френски език, „чист сливенец в Парижко издание“ по думите на д-р С. Табаков. Инициативата е предизвикана от бедственото положение, в което се намира Сливен, вследствие икономическата криза в страната и поради проектираната „административна неправда за преобръщането му от окръжен в околийски център„. В организационния комитет са привлечени и сестрите Геника и Мария Милкови. В началото на януари 1901 г. комитетът разпраща 40 покани до познати сливенци в София, за семейна среща на 17 януари, в 8,30 ч. след вечеря, в малкия салон на „Славянска беседа“. В уречения час бюфетът се изпълва с оживени мъже и жени, които се разпознават, разпитват, разказват.

Д-р Петър Козаров, в приветствието си към присъстващите, разкрива целта на инициаторите „да обединим членовете на сливенската колония в София, да ги сближим и опознаем…, да разменим мисли, да разискваме върху настоящето и бъдещето на нашия роден град, както и върху развитието, напредъка и поминъка на неговите граждани. Сплотени в едно, ще бъдем винаги готови да се притечем на помощ и да бъдем полезни на съгражданите си.“ Речта му, посрещната с одобрение, разбужда патриотични чувства. Срещата завършва с песни, сценки из сливенския живот, стихотворни смешки, забави. Новината за срещата на сливенци се пръска из столицата. Някои вестници я хроникират.

Втората среща на сливенци в София се осъществява на 13 февруари 1902 г. в кафене „България“. Организационният комитет, който се състои от д-р П. Козаров, инж. Г. Атанасов и арх. Антон Карамалаков /загинал на фронта 1913 г. като действащ офицер/ разпраща 70 покани. В словото си при откриването д-р П. Козаров говори за патриотизма на сливенци и необходимостта да се възкреси паметта на заслужилите граждани, за да се черпи пример от техните дела. Симеон Табаков, тогава 22-годишен студент по право, прочита свое изследване по историята на Сливен, което завършва с думите на първия руски губернатор в града след Освобождението Иван Иванов: „Не съм виждал по-мъжествен град от Сливен!“

Следват ръкопляскания, похвали и спонтанно се ражда идеята сливенци в София да се заемат с написването и издаването на история на родния град. Избира се „Комитет за история на гр. Сливен“ с председател д-р Добри Минков, главен секретар в Министерството на правосъдието и членове: Ст. Ноев, д-р П. Козаров, полк. Д. Вълнаров, о.з. полк. Хр. Гюлмязов и инж. Ст. Бояджиев. През февруари комитетът издава „Възвание към сливенци“, с което приканва родолюбивите си съграждани, които ценят подвизите на своите бащи и деди, да съдействат за създаването на един книжовен паметник на родния град, за увековечаване имената и похвалните им дела. Създава се паричен фонд за набиране на средства за издаване и награда за най-добрия труд по история на Сливен, избран чрез конкурс. Начинанието на сливенската колония за написване история на родния град се посреща с добри отзиви и насърчения не само от съграждани, но и от външни лица. Години по-късно, при една равносметка за делата на дружбата, то се откроява като „най-голямото благо за Сливен и сливенци“.

Сливенската дружба се ражда и оформя на третата поредна среща на 23 януари 1903 г. в София, в локал „Червен рак“. Организатори са: д-р П. Козаров, инж. Г. Атанасов, инж. Й. Данчев, кап. Сп. Кутев. Поканите, изработени от арх. Г. Кунев, /родом в Ямбол, учил в Сливен/ са художествено оформени. Нарасналият брой присъстващи показва, че все повече сливенци в София възприемат идеята за сдружаване. Тази година към дружбата се присъединяват инженерите Васил Салабашев, Дим. Захариев, Ал. Йорданов, архитектите Боян Стоянов и Йордан Йорданов, полковниците от запаса Петър Мидилиев, Атанас Ноев и Илия Симеонов, дворцовият лекар Иван Икономов.

Събранието приема Устав, който определя целта на дружбата така: Сближаване на живущите в София сливенци, поддържане интерес към родния град и оказване помощ за израстването му в икономическо и просветно отношение. Приема се отчетът на Комитета за история на Сливен и решението на ръководството годишните срещи да се провеждат вбъдеще на 23 януари – денят, в който през 1872 г. в Сливен се организира голям митинг за разрешаване на българския черковен въпрос. Избира се ново настоятелство с председател полк. Д. Вълнаров. Интерес предизвиква сказката на С. Табаков за участието на сливенци в борбите на сърби, гърци и румъни срещу турското владичество в началото на 19 век. На присъстващите са раздадени екземпляри от Възванието, устава и списък на живущите в София сливенци, според който членовете на дружбата са 230, от тях 157 – родени в Сливен. По професии най-голям е броят на офицерите – 28. По спомени на Г. Арнаудов, генерали от Сливен, които са служили в София в началото на века като млади офицери, са били членове на дружбата: Радко Димитриев, Васил Райнов, Ненов, Сакеларов, Ноев, Р. Павлов. Срещата завършва с традиционната  весела част – песни, изпълнения на пиано, лотария и сливенско хоро.

На 10 април 1904 година. Комитетът по история на Сливен обнародва програма-конспект по съдържанието на историята и определя срок за представяне на трудовете по конкурса – края на 1906 година. Представя се само труда на Симеон Табаков. Комисията продължава срока до 1 януари 1909 г. – не се явяват конкуренти. Едва ли по това време има кой да се състезава със С. Табаков по ерудиция и обширност на познанията по историята на Сливен. Комитетът откупува труда на С. Табаков, преценявайки, че като „пръв опит по предмета, заслужава да се напечати“. Първият том излиза през 1911 година.

През следващите години срещите на сливенци в София се провеждат по утвърдената програма: отчет за дейността на дружбата, отчет на Комитета  за история на Сливен, избор на Настоятелство, сказка, весела част. На срещата на 3 април 1909 г. сливенската дружба избира за свой почетен член Стоян Михайлов – основоположник на българския оперен театър, потомък на сливенски изселници в Бесарабия. След тази дата дейността на дружбата замира. Няколкото опита за провеждане на събрание и избор на „по-дееспособно настоятелство“ са неуспешни. Докато избухват войните и парализират обществения живот.

След Балканските войни, през ноември 1914 г., студентите от Сливен в Софийския университет, които заемат първо място по численост между студентите от провинциалните градове, основават Сливенска студентска дружба. На събрание приемат Устав и избират Настоятелство с председател Георги Кутев. На 14 декември дружбата дава първата си вечеринка в Стопанското училище „Мария Луиза“. От името на културно-просветната дружба на сливенци, д-р П. Козаров поздравява академичната младеж за начинанието – „признак на духовно обновление и прераждане на българското студентство“ и отправя благопожелания сливенската студентска дружба да стане „огнище за научно съревнование, просвета и взаимопомощ“. С избухването на Първата световна война и намесата в нея на България през октомври 1915 г., студентската дружба прекъсва дейността си за около 10 години.

На 30 юли 1918 г. умира д-р С. Табаков без да види издадени II и III-ти том на историята си. Чужди вестници поместват съболезнования. Днес сливенци познават д-р Табаков главно чрез тритомния му труд, скромно наречен от него „Опит за история на Сливен“. Но, както отбелязва проф. В. Златарски: „Д-р Симеон Табаков остави подире си паметник“.

На 22 май 1921 г. се провежда възобновително събрание на дружбата. Инициатори и организатори са  д-р П. Козаров, Б. Йорданов и инж. Т. Цонев. Приема се изменение на устава, като се набляга на подкрепата и защитата на интересите на родния град, подпомагане на бедни, но способни учещи се в София сливенци, създаване на фонд „Постройка на сливенски дом в София“.

На новото ръководство с председател  Г. Козаров се предоставя възможност да развие полезна дейност – то събира помощи за пострадалите от наводнението на 6 юни 1921 г. сливенци. Събраните 18 000 лв. са изпратени в града. С депутация от Сливен се издействат от различни министерства заеми, строителни материали, помощи.

Активизира се дейността на Комитета за история на Сливен по основната му задача – отпечатване на останалата част от историята. За набиране на необходимите средства се разпращат писма до видни и състоятелни граждани. На годишното си събрание на 12 февруари 1922 г., дружбата провъзгласява за свои почетни членове Киро Стефанов, Добри Кършев и Никола Нанов, за жеста им на истински родолюбци, дарили по 10 000 лв. за отпечатване на втория том на историята, който излиза през 1924 година.

През 1926 г. сливенската дружба чества 25-годишнината си и издава „Юбилеен отчет на Сливенската дружба в София 1901 -1926 г.“ Взема се решение за преименуване в „Сливенска културно-просветна дружба д-р Ив. Селимински“. През 1929 г. излиза и третият том от Историята, под редакцията на Захари Киров. Същата година дружбата съдейства за провеждане на конкурс за паметник на Хаджи Димитър в Сливен. Одобрява се проектът на арх. Й. Йорданов – той го изработва даром. Дружбата дарила за паметника 60 000 лв. и призовава сливенските дружби в Бургас, Варна и Икономическото дружество към „обединение за обща работа в полза на родния град“ и съдействие при „изграждане паметника на Хаджията“. При освещаване на паметника през ноември 1935 г., дружбата издейства специален влак с голямо намаление за гостите на тържествата в Сливен.

      Работейки за благото на родния град, дружбата подема и други полезни и трайни инициативи като „Петгодишен план за стопанско и културно повдигане на Сливен“ и съдействане за прокарване на жп линия Сливен – Зимница. Културно-просветната организация на сливенци в София периодично урежда сказки, на които специалисти представят идеите си за стопанско повдигане на Сливен, възможностите за благоустройствена дейност и подобрения  в бита на съгражданите им.

Организират се чествания на сливенски възрожденци и духовни първенци като стогодишния юбилей на поета Добри Чинтулов /1922 г./, юбилея на видния оперен певец и драматичен артист Стефан Македонски /1928 г./, 30-годишната литературна и обществена дейност на Добри Немиров – бележит и даровит романист със сливенско потекло, почетен гражданин на Сливен /1933 г./, 80 години от рождението на д-р Д. Минков, един от най-образованите сливенци от епохата преди Освобождението – юрист, писател, журналист и учен, познат и извън границите на България.

Като музеен специалист съм имала възможност да контактувам с председателя на Сливенското землячество в София през 90-те години на миналия век Борис Симитчиев. Впечатлявала ме е съпричастността  му с „тръпките на родния Сливен“ и възрожденския плам, с който работи по наболели за града въпроси. Убедена съм, че делото на основателите е живо и днес има достойни последователи.

                                                                                                             Виолета СЕМОВА, историк

в. „Сливен“, бр.9, издание на сдужение „Мати Болгария“