„ПОЛА ВОЪЛ ПИШЕ ТАЗИ ДЕЗДЕМОНА, ЗА ДА ВЗРИВИ ПРЕДСТАВИТЕ ЗА СВОБОДА“

• Коментар на Златко Гулеков, бивш директор на Драматичен театър „Стефан Киров“-Сливен: „Трябва да признаем смелостта на режисьора Петър Денчев и на продуцента Радост Костова да поемат риска на предизвикателството. Съзаклятници в това иронично, интимно и гневно преживяване са великолепните актриси Яна Георгиева, Мария Манолова и Вяра Начева.“

Направих си подарък! Снощи имах повод и отидох на театър. Благодаря, Петър Денчев и Радост Костова за удоволствието да гледам Пола Вогъл в Сливен. Трудно е да си представим как разцъфващият феминизъм в 80те години в Ню Йорк на миналия век, прозвучава с цялата си сила, ирония и романтично отчаяние, пренесен в постпатриахалния уют на Сливен.

Разбира се Пола Вогъл пише тази ДЕЗДЕМОНА, за да взриви представите за свобода. Тя откровено нарича сексуалния експеримент ПЪТЕШЕСТВИЕ.

Пола Вогъл поставя под съмнение доверието в брака като институция на властта. Предрича смъртта на жената, която „пътешества“ през мъжете, но намира в ТЪМНОТО място в света и смисъл в чувствената си природа. В мъжкия свят това не просто е СМЕШНО. Това не е просто НЕДОПУСТИМО и ГРЕХОВНО . Това е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Пиесата взривява представите ни за социален ред, грях, срам, прошка, сън, мечта, успех и смисъл. Героините, заровени в мръсните чаршафи на тайните, постигат оголена интимност, която може да предизвика сподавен плач, смях или бунт.

Възпитаните в традиционните патриархални ценности биха предпочели да избягат. Аз? Не! Аз се наслаждавах! Най-сетне някой пред очите ми се опитваше да придвижи констипацията в малкия мозък на „патриарха“ към заветния порцеланов кон на освобождението сутрин.

Всъщност трябва да признаем смелостта на режисьора Петър Денчев и на продуцента Радост Костова да поемат риска на предизвикателството. Съзаклятници в това иронично, интимно и гневно преживяване са Яна, Мария и Вяра – Дездемона, Емилия и Бианка. Великолепни актриси, които постигат и цинизма на оцеляването, „полета“ на мечтата за социален успех и интимността на споделянето, когато провалът е неизбежен и подло очакван от публиката. А зрителите сякаш са баби на пейката пред блока или на пътя и любопитно душат мръсните чаршафи или ядно се прибират на четвъртия етаж, защото другите баби не одобряват политическите им възгледи. А понякога асансьорът не работи и стоим заклещени в театъра докато този спектакъл на свободата на телесността, чувствеността и съвестта не приключи във висините на романтичната любов, която през цялото време уж спектакълът с основание отрича.

Златко ГУЛЕКОВ