ВЕСЕЛИН ДАМЯНОВ-ВЕС: „ГРАФИКАТА Е ЕДИН НЕОБЯТЕН СВЯТ, ЛЮБОВ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ“

• Екслибрисът – високо ценено изкуство в чужбина. За един месец известният сливенски художник печели три първи международни награди: за екслибрис и малка графика в Полша и в Истанбул. В колекцията на Веселин Дамянов – над 80 международни и национални първи награди. „За всеки артист, да спечели призово място в престижен конкурс е истинско постижение и награда за положен нелек труд“.

Веселин Дамянов-Вес се оказва най-награждаваният художник не само в Сливен. Бат Вес, както той обича да се нарича, не само неизменно участва, но и неизменно печели призови места във всички национални и международни конкурси за графика, екслибрис, рисунка. Наскоро, на 18-я Международен конкурс за малки графични форми и екслибрис’2022 на остров Великополски в Полша, на българския художник Веселин Дамянов-Вес бе присъдена Първа награда – златен медал, диплом и парична награда. В конкурса участваха 409 автори от 38 държави, със 1363 творби малка графика и екслибрис.

Първа награда на 5-я Международен конкурс за екслибрис (Университет „Истиние“) в Истанбул, Турция също беше присъдена на български художник и това беше Веселин Дамянов-Вес. В компанията на най-добрите световни графици, той отново спечели първа награда с екслибриси. Награждаването предстои. То ще се състои на тържествена церемония през месец ноември в Истанбул, където художникът ще получи своето отличие и парична награда.

С поздравления и пожелания за постигане на нови творчески висоти започна, специално за сайта за култура „Ирида Сливен“, интервю по този повод с талантливия сливенски художник Веселин Дамянов.

-Две нови първи международни награди прибавихте в колекцията си, г-н Дамянов – от конкурси в Полша и Турция, за малки графични форми и екслибрис. Колко станаха международните Ви и национални отличия?

-Ако трябва да бъдем точни, наградите са три и то в рамките само на месец. Както споменахте, спечелих призовото първо място в международни конкурси за екслибрис и малка графика в полския град Остров Великополски и в Истанбул-Турция, както и специална награда от международния конкурс за екслибрис в Гливице, отново в Полша, където съм печелил конкурса и преди години. Несъмнено, това са конкурси с традиции и авторитет, с немалко издания. Познати са в света на художниците, колекционерите и ценителите, които се интересуват от това уникално изкуство. В тях участват автори от цял свят, които си дават среща точно на такива международни форуми. Получават се непринудени приятелски срещи, нови запознанства, обмяна на мисли и опит и не на последно място се организират изложби, каквито не можете да видите на друго място. Богатство на стилове и школи, разнообразие на сюжети, теми и много грамотно боравене със старите класически графични техники, както и използването на модерните компютърни технологии. Така че за всеки артист е чест да бъде селектиран в подобен престижен конкурс, а да спечели приз си е истинско постижение и награда за положения нелек труд. Наградите, които съм спечелил през годините, са повече от 80. Погледнато отстрани, това може да изглежда като суха статистика, но повярвайте ми – това е колосален труд и лишения.

– Какво Ви мотивира да участвате /и да побеждавате/ в толкова много международни конкурси?

– Още като студент, почти на шега започнах да участвам в национални и международни конкурси за графика, екслибрис, живопис, карикатура. И докато завърших, в творческата си биография имах три листа с награди от цял свят. С течение на времето, участията се трупаха, с тях опитът и самочувствието, както и усещането, че правиш нещо значимо, че си оценен. За мен в никакъв случай конкурсите не са самоцел и участието в тях не е на всяка цена.

– С какви творби участвахте в конкурса, организиран от Остров Великополски в Полша и с какви – в Истанбул?

– В Полша изпратих екслибрис и малка графика, изработени през последната година. Екслибрисът, спечелил първа награда, е посветен на проф. д-р Кшищоф Марек Бонк, декан на факултета по изобразително изкуство и наука при Университета на Силезия в Катовице, който също е много добър график и майстор на екслибриса. В Истанбул екслибрисите, спечелили награда, са посветени на известната сливенка лекарка д-р Мариана Марчева и на нейният съпруг – художника Христо Тотев. Ние сме лични приятели, които уважавам и ценя. Разбира се, те първи се сдобиха с екслибрисите, посветени на тях.

– Правите екслибриси по поръчка или избирате личностите, на които да ги посветите? – Спомням си екслибриса на Теодоси Спасов, който бил приятно изненадан от проявеното внимание…

– С удоволствие създавам екслибриси за моите приятели, колеги, както и за най-близките ми. Изработвам екслибриси и по поръчка, предимно за колекционери от чужбина. Там това изкуство е особено ценено. Всяка държава има свои структури с художници и колекционери, занимаващи се с проблемите и популяризирането на това изкуство. Организират се срещи, на които се купуват, разменят и поръчват нови екслибриси. Има и световна организация FISAE, която обединява всички тези структури. Задават се стандарти, обсъжда се и се дебатира всичко, свързано с еслибриса като самостоятелна графична форма. У нас също има организирани международни конкурси за екслибрис. Особено активна в това отношение е варненската галерия „Ларго“ и нейният артистичен директор Нели Вълчева, която на всеки две години събира елита на артистите в тази област. Популяризира българските художници които са сред най-големите майстори в света с изложби и презентации в страната и чужбина. Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе също организира и провежда международен екслибрис конкурс, който с времето набра скорост и се утвърди. Преди време известният сливенски художник Оник Каранфилян също организира такъв конкурс в София.

– Какво традиционно включва един екслибрис?

– Има стандарти, като започнем с размерите на изображението, които не трябва да надвишават 13 х13 см. Разбира се, задължително е изписването на латинското EX LIBRIS, което в превод означава „От библиотеката на…“, както и името на притежателя или институцията, на която е посветен екслибрисът. На това миниатюрно пространство се изобразява най-характерното за личността, на която се посвещава, например професия, хоби, любими занимания. Има разновидности на EX LIBRIS  като EX LIRIS – EROTICIS,  който изцяло е на еротична тематика както и  EXLIBRIS – MUSICIS, който е свързан с музикални произведения, композитори, ценители на музиката. Това накратко включва в себе си екслибрисът.

– Кое е първото, което трябва да владее съвършено един график – рисунката или съответната графична техника? Без кое не може?

– Графикът е художник, а художникът преди всичко трябва да умее да рисува. Графикът трябва да владее до съвършенство многобройните графични техники и целия процес по отпечатването на графичният лист. Трябва да има познание за видовете мастила, киселини и многобройни технологични процеси. Познание за видовете специализирана хартия – свойства и специфика при отпечатване. Графиката е един необятен свят, любов за цял живот. Труден и тежък процес с вечно оцапани ръце.

– Графиката се опира на баланса между черно и бяло, в много от графиките си Вие включвате и цвят. Кое е по-изразително според Вас?

– Цветът в графиката е едно допълнение със своята условност. Често цветът помага чисто композиционно, допринася за баланса, подчертава, насочва, въздейства директно или индиректно, съзнателно или подсъзнателно. Цветът е възможност и богатство!

– Кои са предпочитаните от Вас жанрове и теми?

– Когато изрично не е посочено задание и тема, които са задължителни за спазване, нямам предпочитания – напълно съм свободен да изразя мислите и понякога странното си въображение. Имам пълна свобода.

– Тази година направихте много изложби извън Сливен – в Казанлък, Димитровград, Пловдив. Как бяха приети Вашите творби от ценителите в тези градове и защо като че ли „прескачате“ родния град?

– Да, годината бе много ползотворна за мен. Реализирах три самостоятелни изложби. И трите бяха по покана – от Художествената галерия в Казанлък с директор изкуствоведа д-р Пламен Петров, от Градската художествена галерия „Петко Чурчулиев“ в Димитровград и от основаната от Кольо Карамфилов култова галерия „ U.PARK ”в Пловдив. И трите изложби бяха със специално подготвени за пространствата им произведения, което е огромен по обем и количество материал.

До края на годината ми предстоят изложби в град Плевен, където преди две години спечелих голямата награда на биеналето на малките форми, организирано от Художествената галерия „Илия Бешков“. По статут на биеналето, спечелилият голямата награда трябва да реализира самостоятелна изложба в рамките на следващото биенале в Плевен. Предстои ми изложба и във Велико Търново. От известно време не излагам мои произведения в родния град, за да не се натрапвам на местната публика … и да не притеснявам моите доброжелатели.

– Какво още не сте пробвали в изобразителното изкуство?

– Интересен въпрос! Със сигурност това ще е доста странно и експресивно. И най-вероятно – шеговито.

– На кого посвещавате последните си награди?

– На първо място посвещавам наградите и успехите си на обичният ми баща – художникът Борис Дамянов. Приживе той се радваше най-искрено на моите успехи, беше емоционален и много горд с мен. Аз също съм горд и винаги съм бил с голямата личност на баща ми Борис Дамянов. Посвещавам ги и на моето семейство, които често стават герои в мои произведения. Те  изцяло ме подкрепят и винаги са плътно до мен. Благодаря им! Благодаря и на Вас за вниманието и за винаги точното и навременно отразяване на културния живот в родния ни Сливен.

Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА