ДЕН ПЪРВИ НА СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ: 22 СЕПТЕМВРИ 1908 ГОДИНА

• Преди 114 години, с камбанен звън и несекващо „Ура“ гражданите на Сливен приемат вестта за обявяването на Независимостта на България в старопрестолната столица Царевгад-Търнов

Автор: Цвета БАШЕВА

Провъзгласяването на българската независимост е белязана от епичните борби на хайдути и войводи, поборници и въстаници, опълченци и съединисти. Тя е резултат от вековния идеал за свобода.

Подготовката за извоюване на независимостта започва непосредствено след Съединението на Княжество Българи и Източна Румелия. Княз Фердинанд и българските правителства многократно повдигат въпроса за обявяването на България за независима държава. Английският кореспондент на в. „Таймс“ Джеймс Баучер още през 1892 г. отбелязва: „…упоритият труд и неимоверното прилежание на българите ги определят на водещо място сред народите на Югоизточна Европа и доказват, че те са достойни за тази политическа независимост, за която се борят с такъв кураж, такава упоритост и решителност.“

Българското общество, княз Фердинанд и правителствата умело използват интересите на Великите сили и в благоприятна политическа обстановка подготвят дипломатическа акция. Княз Фердинанд получава подкрепата на Австроунгарския крал Франц Йосиф. В края на август 1908 г. Русия предупреждава българското правителство да не прибързва с обявяването на независимостта на България преди Австро-Унгария да наруши Берлинския договор, защото цялата вина за нарушаването на международните споразумения ще се стовари върху България.

Съвместно с подготовката на международните договорености се извършват дейности и в страната. Министерският съвет, на заседание, проведено на 25 август, взема решение за обявяване на независимостта. В Мюнхен е изработена изящна царска корона на Фердинанд цял месец преди обявяването на Прокламацията.

На 22 септември 1908 г. царят и министрите пристигат в старопрестолния Царевград – Търнов. В черквата „Св. 40 мъченици“, построена от българския цар Иван Асен Втори през 1230 г. е отслужен молебен. От християнския амвон царят прочита Манифест към българския народ: „Провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо българско царство“. Просторът се оглася от звъна на черковните камбани и тържествения салют на оръдията. Търновският митрополит коронясва българския цар – отново след 512 години.

Снимка на Димитър Русейски. Цар Фердинанд I, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на независимостта на България

Сливенският вестник „Радикал“ съобщава за тържествените ехтения на камбаните в града. За стичането на деца, старци и млади на площада. Прочетено е телеграфическо съобщение „за провъзгласената независимост на България“. Същият ден вечерта е организиран военен парад и молебен. Кметът на Сливен Иля Гудев изпраща следната телеграма до Цар Фердинанд:

„С неописуем ентусиазъм сливенските граждани приеха известието за провъзгласяване на Отечеството ни за Царство. На грандиозния парад в „Краставо поле“, в присъствието на ученици, ученички, граждани, войската, посред топовните гърмежи, след произнесената от мене реч за значението на великото историческо събитие, народът и войската и сега викат: „Да живее Българският цар! Ура!“

Отношението на Великите сили към обявената независимост на България не е ласкаво. Вестник „Таймс“ подчертава, че провъзгласяването на независимостта е абсолютно незаконно. Недоволство изразява и Русия. „Българското дело беше справедливо – пише акад. В. Чорович – нейната независимост трябваше да бъде поздравена от все сърце. Обаче свързана с един незаконен и самоволен акт на Виенското правителство, това дело губеше от своята симпатичност и и вместо поздравления, България получи упреци. След обявената независимост на Бълария, младотурците повеждат военна мобилизация и струпват войски на границата. Българското правителство също съсредоточава там военни части. Гърция заявява готовност да се намеси във войната на страната на Високата порта.

Русия се заема да уреди българската независимост, включвайки се в преговорите между България и Турция. Проблемът е каква сума трябва да плати България на Турция, като компенсация за загубените права върху отсечката от Източните железници на българска територия. Българското правителство е съгласно да плати 82 милиона франка, а Турция иска 125 милиона франка. Русия предлага да опрости на Турция 125 милиона франка от нейния окупационен дълг, а България – да изплаща 50 години сумата 82 милиона франка на Русия.

Русия първа, през 1909 г., признава независимостта на България.

На 6 април 1909 г. е подписан турско-български протокол, с който „имперското османско правителство“ признава „новото политическо положение на България“.

Провъзгласяването на Независимостта завършва Освобождението на България. Българската държава, свободна и независима, влиза в голямото Европейско семейство.

Цвета БАШЕВА

В. „Сливен“, бр.6 от 21.09.2003 г.

Снимка: Посрещането на техни величества Цар Фердинанд и Царица Елеонора в двора на църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново, за честването на една година от обявяването на независимост на Царство България. Зад Царя е генерал Янко Драганов, 22 септември 1909 година.