- 54 души участваха в Осмия пореден поход „По пътя на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа“
Областният управител на Сливен Веселин Вълчев посрещна днес, 18 юли, на площад „Хаджи Димитър“ в Сливен, участниците в похода „По пътя на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа“, който поетът и общественик Христо Батинков организира за осми пореден път. Символична свята дата 18 юли – рождения ден на Апостола на свободата Васил Левски!
В краткото си слово пред паметника на Хаджията Веселин Вълчев припомни значението на подвига на Хаджи Димитър и неговите четници за националната история и благодари на участниците в похода за патриотичното чувство, което пренасят през времето за увековечаване на делото на сливенския революционер и както той сам се нарича – „политически хайдутин“, Хаджи Димитър. Ръководителят на похода Христо Батинков благодари на областния управител за вниманието към възрожденското начинание.
Почетен караул застана на стража пред паметника на легендарния Воевода и сливенските възрожденци, когато областният управител поднесе цветя, а участниците в похода – венец – знак на почит към паметта на героите.
Снимка за спомен на участниците в похода с областния управител на Сливен пред монумента на Хаджи Димитър в Сливен увековечи осмото поредно патриотично начинание на Христо Батинков и съмишленици, които поддържат жива искрата на всенародното признание към героите.
53-ма души участваха в похода през 2022 година, той както винаги беше тридневен, с две пренощувания – на палатки на Канлъ дере и на хижата на връх Бузлуджа.
Осмият пореден поход “По пътя на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа“, беше ли по-различен от своите предшественици? Според Христо Батинков – да. Ето защо: „По-различен е сякаш тази година походът, с включването в него на младите хора от село Новград. Времето беше с нас, беше приятно, навсякъде, по целия път на четата бяхме посрещнати топло от населението. Мисля, че фактът, че тази чета е минала оттам преди 164 години, държи хората по тези места искррено съпричастни на делото на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.“
В телеграмен стил, какво се случи на похода, разказва ФБ дневникът на Христо Батинков:
„ПЪРВИЯТ ДЕН!
Рано е. Воеводата ни очаква.
Станчо, участник в 6 похода, е пръв, както винаги.
В автобуса сме.
6-годишният Микая и майка му Мая са за втори път участници.
На брега на Дунава.
В село Новград към групата се присъединиха 8 души.
В Хаджидимитрово.
Край Старата круша нашият историк отново разказва.
В Старите лозя край Караисен. Първото сражение.
В Дядопановата кория край село Горна Липница.
Кметът Георги Стефанов и Надя отново ни гостиха с пица и минерална вода.
Дълги дол, труден близо 8-километров преход.
Палатките на Канлъ дере са разпънати. Времето е прекрасно.
ПОХОД-ПОКЛОНЕНИЕ
Втори ден.
След доста натоварения първи ден последва прекрасна вечер сред 3 паметника, петнайсетина палатки, шепот на дървета и треви.
Задушевен разговор: спомени от предишни походи, запознанства, дискусии.
Спокойна нощ на открито.
Сутрин с кафе и бърза закуска.
Отдаване на почит пред Караджата.
Обща снимка.
Дебел дял.
Поклонение пред Тодор Асенов.
Освещаване на курбан за празник на селото.
Пред монумента на Бузлуджа.
Сияна на цигулка, а Стефан Стоянов – на флейта изпълняват патриотични песни и химни.
С венец и свещи пред лобното място на войводата Хаджи Димитър.
Поемаме към Агликина поляна.
АГЛИКИНА ПОЛЯНА!
Доайенът на Похода-поклонение – 82-годишният дядо Георги Василев и 6-годишният Микая поднасят венец.
Стефан Стоянов разказва.
Надя Батинкова чете стихотворение за рождения ден на Апостола на свободата Васил Левски.
Дронът ни съпровожда по целия път.
Христо Батинков, със стихотворението си ПЕСЕН ЗА СЛИВЕН, увенчава края на Похода-поклонение.
… Вечна слава на героите, жертвали живота си за националното освобождение! Сърдечна благодарност към хората, които дават своята лична дан, за да възраждат всяка година спомена за техния величав подвиг – за да ги помнят поколенията, за да остане свято името им!
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
