ЗА ТЕАТЪРА – С ЛЮБОВ И ОТДАДЕНОСТ

• Актрисата Мария Манолова – тази, на която никога няма да дадат да изиграе Жулиета, мечтае всяка нейна роля да говори истински и искрено. Новото лице в артистичната трупа на сливенския театър е ученичка на проф. Пламен Марков

В поетичния спектакъл „Лирични отклонения“ тя се справи със стиховете на Багряна не просто успешно. Тя изпълни поетичната стихия със смисъл, превърна я в съкровено емоционално преживяване, донесе неусетно на публиката почти физическо усещане за досег с красотата на словото.

Тя е Мария. Най-новото лице в артистичната трупа на сливенския театър. Мария Манолова от последния завършил театралната академия випуск на проф. Пламен Марков, с асистенти Калин Ангелов и Анастасия Лютова.

Най-младата актриса от трупата на Сливенския драматичен театър е само на 23. Високото, стройно, чаровно и талантливо момиче дебютира пламенно на сливенска сцена, в поетичен спектакъл по стихове на 16 български поети, творили от Възраждането до днес.

Когато професорът й Пламен Марков научил, че Мария е поканена от директорката на театъра Радост Костова в Сливен, откъдето впрочем започна и неговия театрален възход, Пламен Марков не скрил радостта си – предрекъл, че този театър ще й бъде на късмет. Да върви успешно нагоре, към върховете на театралното изкуство, силно се надява и младата актриса.

С екипа на сливенския театър си допаднали още с първото й влизане в театралната къща. Всички я посрещнали с усмивка и сърдечното „Здравей, Мария!“, „Ти ли си Мария?“. Където и да надникнела, срещала само топли и добри очи. Усещала отзивчивост. Всеки – готов да й покаже къде е гримьорната, откъде се минава за сцената. Тя веднага разбрала: „Не съм сгрешила. Мястото ми е тук. Благодарна съм.“

Първите стъпки на Мария от Бургас на професионалната сцена в Сливен са съпроводени и с малко тъга. Със съжаление, че студентските години в НАТФИЗ са останали в миналото, а това минало за нея е прекрасно. Всеки ден от четирите дълги и кратки години в театралната академия за нея бил едно приключение, поредно предизвикателство към артистичния й талант и към творческия потенциал, който, благодарение на преподавателите си, надграждала постепенно. Мария помни с благодарност наставленията на професора и на асистентите, също и на преподавателката си по вокал Петя Диманова, която чувствала за свой дълг и призвание да изгражда своите студенти като личности на сцената.

Мария ще запомни за цял живот решителните и сърцати реплики на професор Пламен Маков: „Счупените грънци настрана! Важен е следващият мач!“ – Тя е благодарна на професора не само за тях, но най-вече защото „той ме накара да мисля преди да изляза на сцената“. Което означава – да прецени ситуацията от всички страни, преди да се хвърли в лабиринтите на дълбокия смисъл и детайлите. А после, излезе ли на сцената, да звучи неподправено и чисто. Защото знае, че „Театърът е празник и в него не трябва да има баналност.“

Младата и чаровна актриса пази в ума си и съветите на любимите преподавателки по сценична реч  Иванка Бенчева, Лора Мутишева, Ралица Ковачева Бежан. Знае, че те винаги ще й оказват неоценима помощ. Задълбочената работа със словото предопределя успеха на Мария в дебютната й роля в поетичния спектакъл  на сливенска сцена. Като прибавим автентичното й актьорско присъствие и някои ценни черти на почти юношеския студентски професионален идеал, струва ми се, че тя без колебание би се подписала под мисълта на философа просвещенец Дени Дидро: „Не познавам професия, която да изисква по-чист нрав от театъра.“

Тя завършва музикалното училище в Бургас, със специалност флейта, при преподавателя Георги Минков, преди да кандидатства в театралната академия, в която е приета още първата година. За това се счита за късметлийка. Но нали си има всяка крушка опашка, не отминава факта, че голяма роля в изборите на живота й е играла нейната баба Мария. Тя я записва в детската вокална група „Морски песъчинки“, тя я записва и в музикалното училище, с флейта. Мария не съжалява, че я е послушала. Стъпка по стъпка, станала актриса „някак естествено“, без да има артисти в рода си. Своята фамилия определя като хора чувствителни и освободени – артистичните семейни срещи преминават в песни, танци и разказани интересни истории.

Първото й участие в учебния театър на НАТФИЗ е в постановката „Нечистата“, по текстове на поетесата Нина Садур, която пресъздава Гогол по свой начин. Ролята на старата вещица, която изпълнява Мария, е голямо предизвикателство. Но и удоволствие, защото, в развитието на действието, сгърчената старица се превръща в изкусителна девойка. Тогава за  пръв път Мария използва флейтата си в театъра, а студентите от класа на Пламен Марков се опознават истински, за да разберат, че театърът е работа в екип. Последното й представление в НАТФИЗ е „Танго“ на Мрожек, с режисьор Пламен Марков – запомнила го е с един лек и приятен творчески процес, с поотхвръкнали в обучението си млади актьори, които професорът заинтригувал с автор и прочит.

Паметно ще остане за Мария посещението в Русия, с част от класа, която проф. Пламен Марков подбрал да участва в международния театрален фестивал РОМБ. Там имали полезна среща със студенти от руския ГИТИС. В Москва гледали театър, работили с актьори и режисьори от ГИТИС – незабравимо преживяване. Гостуването имало за цел да се разменят български и руски режисьори и актьори. Българската театрална група подготвила откъси от „Женитба“ на Гогол. Студентите се разбирали въпреки езиковите различия, свързвал ги театъра, било интересно. Десетте февруарски дни, месец преди пандемията, свършили като миг. След работните срещи, проф. Марков се преобразявал в техен гид, развеждал учениците си из Москва, показвал им забележителности. Тази театрална екскурзия за младата и впечатлителна Мария останала незабравима.

А студентските весели истории, на които е богата младостта, започнали още с кандидатстването. Подготвял е я за театралната академия Христо Симеонов, актьор, режисьор и преподавател в Бургаското музикално училище. Той й дал да носи на изпитите своите спечелени от Тотото 5 късметлийски лева. В частта за изпълнение на песни и танци, Мария трябвало да играе ръченица. И тя така я изиграла, че късметлийската петолевка изхвръкнала от джоба на блузата й. За да спаси положението, започнала да ги обиграва, публиката се заливала от смях, а професорът я поощрявал: „Браво, Мария! Давай, Мария!“ На втория кръг обаче, професорът й казал: „Мария, ти стоиш на сцената като един бургаски фар.“ И до края на изпитната сесия, тя се чудела: това шега ли е или бележка. Не й било лесно в НАТФИЗ. Изпитвала страх от непознатото, от освобождаването на собствената си енергия. Да  вярва повече в себе си я научили нейните преподаватели.

В професионален план мечтите й са изначално скромни: „да имам работа, да бъда ангажирана, да  участвам в различни постановки“. Извън театъра иска да се пробва в киното и в телевизията. Иска й се да опитва различни неща, но винаги да бъде на сцена! Въпреки трудните за театралната професия времена, не е помисляла да жертва театъра. Той я прави щастлива, смислена. Защото от театъра, от киното, от изкуството, получава това, което от другаде не може да получи. За Мария Манолова изкуството е спасение. А театърът е магия, лек за ума и душата. Дори големият италиански актьор Микеле Плачидо, известен у нас от сериала „Октопод“, признава: „Можеш да се снимаш в хиляди филми, но истински актьор ще станеш само в театъра. Само на сцената можеш да разбереш колко наистина струваш.“

В очакване на втората си роля на сливенска сцена, в представление на режисьора Петър Денчев, Мария Манолова проповядва най-силно вярата – вярата във всяка дума, която изрича. Вярата в представлението, в режисьора, в героинята, в колегите и в посланието на спектакъла. Не без основание, тя се надява най-искрените емоции да види оттук нататък в огледалото на театралната си гримьорна.

Всяка истинска актриса иска да прилича първо на себе си. Това не значи, че няма фаворити в професията. Със страхопочитание споменава великата Мерил Стрийп и очарователната Пенелопе Круз. От българските актриси любима й е Анастасия Лютова – не толкова нейната преподавателка, колкото актрисата. „Когато тя излезе на сцената, не мога да гледам никой друг, освен нея.“, казва Мария. Любимите си артистични образи цени за невероятните им разнородни превъплъщения, за истинността на образите и искреността, с която ги пресъздават.

Знае, че никога няма да й дадат да играе Жулиета, защото първо не е руса и второ – не е миньонка. Мечтана роля няма. За нея в театъра има хиляди привлекателни героини. Готова е да изиграе всичко, стига да намери в него смисъла. Но онова, в което вярва и което най подхожда на любимата й професия, се крие в една дума: Отдаденост!

Щилияна ВАСИЛЕВА