КРАСИМИРА СУЛТАНОВА И НЕЙНОТО ВСИЧКО – ЦИГУЛКАТА

• Концертмайсторката на камерен оркестър „Дианополис“ – за своя живот с цигулката, за артистичното си семейство и своя дядо Петър Слабаков, за ямболския камерен ансамбъл и предстоящите музикални празници „Златна Диана“

Концертмайсторката на ямболския камерен ансамбъл „Дианопилис“ Красимира Султанова е цигулар от класа, изпълнителка на изключително високо ниво, с прецизна до виртуозност техника и завидно артистично майсторство. Развива активна концертна и солистична дейност в България и чужбина. Тя е родена е в Ямбол и има известно артистично семейство. Родителите й са професионални класически музиканти, а дядо й по майчина линия е легендарният актьор Петър Слабаков.

Красимира Султанова постъпва в музикалното училище в Бургас само на 9 години. Продължава образованието си в Националното музикалното училище в София. На осемнадесет години вече е в Германия, където завършва Музикалната академия „Роберт Шуман“ в Дюселдорф, в майсторския клас по цигулка на първата ученичка на Давид Ойстрах – професор Роза Файн.

Красимира е първа цигулка на камерен оркестър „Дианополис“ – Ямбол, но често гастролира и в големи европейски оркестри.

– Госпожо Султанова, вие сте от музикално семейство. Често родителите не искат децата им да следват техния път. Имахте ли друг вариант  за бъдеща професия, освен цигулката?

–  От дете знаех каква ще стана като порасна – цигуларка. Първата ми детска играчка беше една миниатюрна гъдулка. За лък ползвах молив и по цял ден „свирех“. Станах на две години и поисках истинска цигулка. Голям рев падна, докато ми я купят. Беше най-малката – осминка. Стоеше върху гардероба, не ми я даваха, а аз непрекъснато се карах и плачех.  Криха я, докато навърших 3 и половина години. Тогава най-после започнах да уча сериозно. Баща ми Николай Султанов стана първият ми учител. Преди да завърши дирижиране в Музикалната академия, той е бил цигулар. Да свиря за мен беше единственото удоволствие. Нямах никакво желание да играя с децата навън. С цигулката в ръце имах всичко. Понякога ми се караха. Настояваха да спра, да си почина. Нямах нужда.

– Баща ви е бил не само първия ви учител, но и диригент на оркестъра, в който сте свирили редом с майка си. Как се събрахте?

– Ще започна от 1968 година, шест години преди да се родя. Тогава в Ямбол се основава камерен оркестър. Задачата да го създаде и утвърди е възложена на младия диригент Николай Султанов – баща ми. Обявен е конкурс. Интересът е голям. Кандидатстват млади таланти, възпитаници на музикални училища не само от Ямбол, но и от околните градове. Първа пред комисията застава една красива млада виолончелистка от Бургас – майка ми. Тя не само е приета веднага, но и диригентът се влюбва в нея от пръв поглед. Раждам се през 1974 година, а по-късно и брат ми – оперният певец Георги Султанов. Минаха години и аз застанах редом до майка си, в оркестъра, който дирижираше баща ми.  Днес Камерен оркестър „Дианополис“ е канен на всички престижни фестивали у нас, но амбициите ни са да се наложим и на международната сцена

– Отказвате съблазнителни предложения в чужбина. Защо?

– Заради носталгията. Отидох в Германия  с една сравнително хубава ученическа цигулка. Професор Файн я видя и каза: „На това дете трябва да се намери друг, страхотен инструмент.“ Дадоха ми двестагодишна цигулка, изработена от известния италиански лютиер и майстор Йосеф Рока. Връчиха ми я без никакви документи, дори не съм се подписвала за нея, на пълно доверие. С този превъзходен инструмент изкарах цялото си следване. Беше чудесно, но България ми беше по-мила от лъскавата Европа.

– Вашият дядо, бащата на майка ви, е известният актьор Петър Слабаков. Какви са първите ви спомени с него?

– Като дете го показваха по телевизията. Аз така го и знаех – дядо от телевизията. После майка ми ме заведе в София. Тогава го видях за първи път. Сигурно съм била на 2-3 години. Нарече ме стафида. Не се впечатлих много. Казах му дядо. Той се сопна. Не му хареса. „Ще ме наричаш Слабак.“ – каза. Така си и остана: Слабак, Слабак… А аз – стафида. Прегърна ме силно. Чувствах, че му е приятно.

– Често ли се виждахте?

–  Когато отидох да уча в София, се виждахме се винаги, когато му се обадя. Обичаше да ме  черпи. Не пропусках негова пиеса в театъра. Много се гордеех. Знаех всичките му филми. Най-много ми харесваше „Звезди в косите, сълзи в очите“.

– За какво си говорехте?

– Той не обичаше да говори за театър. В музикалното училище в София  представяхме годишната си продукция. Подхвърлих на съучениците ми, че дядо ми може да дойде. Те, разбира се, не повярваха, а той взе, че дойде. Настана суматоха, раздаваше автографи, голямо вълнение. За малко да се провали концертът. Когато вървяхме по улиците и хората го поздравяваха, ми беше колкото странно, толкова и приятно.

– На какво ви учеше?

–  На това, което написа върху  една снимка и което препрочитам цял живот: „На Красимира: Мирно! Кротко! Тихо.“ Сигурно е имал повод да ми даде точно този съвет. Бях много буйна и това ми пречеше.

– Предстои музикалният фестивал „Златната Диана“ , на който вашият град и оркестър са  домакини. Какво предвижда програмата?

– Нека кажа преди това, че той е един от най-старите музикални фестивали в България. Създаден е през далечната 1968 година. Началото е свързано с името на маестро Николай Султанов. От 20 до 24 юни тази година град Ямбол отново ще се превърне в център за любителите на класическата музика. По традиция, вечерта на откриването е отредена за изпълнения на камерен ансамбъл „Дианополис“, с ръководител Красимира Султанова и диригент Григор Паликаров. Гостуващи солисти  са  Атанас Кръстев – виолончело и Цветелина Паликарова – флейта.

Почитателите на оперното изкуство ще се насладят на операта „Тоска“ от Джакомо Пучини, в която ще участват оркестърът на Плевенска филхармония, общинският хор „Гена Димитрова“ и  детски хор. Диригент е Найден Тодоров, режисьор – Надя Христозова. Таня Иванова ще бъде в ролята на Тоска, Георги Султанов ще се превъплъти в Каварадоси, Венцеслав Атанасов – Скарпия, Ивайло Йовчев – Сполета, Валери Цолов – Клисар.

Ще бъде представен и музикалният проект „Мостове от сърцевината на европейската музика към съвременността“ с участието на Пламена Гиргинова, Гиргина Гиргинова, Владимир Попов. Концерт, посветен на 55 годишнината от създаването му, ще изнесе  и „Духов оркестър Ямбол“, с диригент Васил Шейтанов и солисти Росица Бояджиева и Иван Минев.

Програмата на фестивала включва също и  концерт-спектакъла „Да послушаме кино“. Плеяда от известни изпълнители – Хилда Казасян, Васил Петров, Теодосий Спасов, Живко Петров, Христо Йоцов, Борислав Йоцов, Димитър Карамфилов и Михаил Йосифов ще се изявят пред ямболската публика, под съпровода на Плевенска филхармония.

Сн.: Александрина Пендачанска

В заключителната вечер предстои концерт-спектакъл „Това съм аз“ на оперната прима Александрина Пендачанска, с участието на Ралица Богданова, сопран и Плевенска филхармония с диригент Найден Тодоров.

Пожелаваме на всички участници успешно представяне, а на публиката – незабравими мигове в света на музиката.

Моята мечта е Ямбол да се превърне в музикалната столица на България.

Интервю на

Исак ГОЗЕС