„ЛИРИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ“ – АКТЬОРСКИ СПЕКТАКЪЛ С МАГИЯТА НА ПОЕТИЧНОТО СЛОВО

• Сливенският драматичен театър – с представление, посветено на празника на българската писменост и култура 24 май. Премиерни дни на 10, 17 и 30 май

Поезията е майка на всички изкуства, казват. Другите изкуства, дори да оспорват първенството й, ще признаят, че във всяко от тях поезията съществува – и в музиката, и в драмата, и в художеството. Няма изкуство без поезия. А източникът на поезията е красотата.

„Лирични“ са „отклоненията“ на един спектакъл, чиято любопитна премиера предстои в Сливенския драматичен театър. Лирични – защото спектакълът е поетичен и изграден по стихове, отклоненията на които стигат назад във времето до поезията на Ботев и напред до наши дни, до творчеството на Маргарита Петкова и Борис Христов. Един истински „поток от радост, болка, удивление и малка част от думите от речника“, както любовно описва поезията Джубран Халил Джубран.

Режисурата на „Лирични отклонения“ е поверена на Димитър Марков, който, заедно с колегите си Ивайло Гандев, Самуела-Ивана Церовска и Мария Манолова е и актьор в представлението. В него ще бъде актьорският дебют на Мария Манолова, току-що завършила НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков. Спектакълът „Лирически отклонения“ е предизвикателство за театъра, в афиша на който последният поетически спектакъл е „Възхвала на колебанието“ по стихове на Георги Господинов, с режисьор Маргарита Младенова.

Театрализирането на лирически текст е колкото на пръв поглед лесно, толкова и трудно, смята Димитър Марков. Тук е важна всяка дума, всяка пауза, всяко логическо ударение, ритмична стъпка. В поезията с малко думи се казват много неща. Отправната точка е преобладаващо идеалистична и романтична, защото емоцията на поезията е движеща сила в духовното пространство. Тя е начин „едновременно за отделяне от суетата и суматохата на света и за промяна на света“.

В подбора на авторите в представлението не са повлияли времена и епохи. Единственото, с което Димитър Марков се е съобразявал при подбора на поетичните творби, е във всяка да има лирически герой, протагонист, човешка съдба, история, която се развива. В композицията на Марков всяка част се зарежда от предходната и така се получава една верига от вътрешни монолози, в които героите общуват, спорят, допълват се.

Авторите са 16, актьорите – 4-ма, времето на представлението 80 минути. В дългия списък на обичаните поети са Христо Ботев, Христо Смирненски, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Петя Дубарова, Огнян Фунев, Миряна Башева, Маргарита Петкова, Иван Радоев, Христо Фотев, Борис Христов, Атанас Далчев, Любен Гройс, Георги Господинов, Ани Илков и Мария Донева. Между стиховете има романтични, екзестенциални, философски. Има и известни, и не толкова, като например стихотворението „Акробатичен номер“ от единствената стихосбирка на Любен Гройс. Багряна е представена с две от най-известните си стихотворения „Стихии“ и „Кукувица“. Борис Христов – с емблематичното „Жената Мария“, „На седмия ден“ и други любими. Атанас Далчев влиза в композицията с „Любов“-та на влюбения хамалин и „Дъждобран“. Подборът е между стихове, които се вграждат в цялостната партитура на спектакъла.

И понеже говорим не за рецитал, а за театър, той естествено има своите герои. Четирима са в това поетично представление: двама мъже и две жени с различни енергии и различни движещи теми. Ако повдигнем завесата в аванс, ще видим една от героините, чиято тема е за мястото на жената в този мъжки свят и в любовните отношения. Героинята минава с тревожни въпроси през няколко стихотворения, като във всяко влиза една, а излиза друга. Това се случва с повечето персонажи в поетичния спектакъл, който има един по-особен режим на театрално присъствие.

Сн.: Димитър Марков – режисьор на спектакъла „Лирични отклонения“

Сюжетът се върти около един „Голям купон“, идеята за който е заемка от романа „Времетръс“ на Курт Вонегът. В него на жителите на една планета се наложило да се преместят на друга, защото Големият купон нанесъл на планетата им големи поражения. „В нашия вариант, разказва Димитър Марков, имаме един артист, който е на Големия купон, за да блесне. Имаме една жена, която е на Големия купон, за да го изживее и вземе всичко от него. Имаме една поетеса,  гледала много филми на Фелини, която мисли, че Големият купон е нещо такова. Имаме и един човек, когото вече нищо не задържа на Големия купон, обаче той все още е там.“ В този Голям купон героите участват, влизат, излизат, променят се, завръщат се с друга енергия. Големият купон ги променя и те променят него. Той е събирателен образ на света, за който Шекспир казва, че на неговата сцена всички сме артисти.

За Димитър Марков това е във висша степен актьорско представление. Нямало нужда да уговаря или мотивира актьорите да участват в него. Диалогът се получил бързо и естествено.

„Идеята за създаването на поетичния спектакъл дойде от директора на театъра, актрисата Радост Костова и аз я възприех веднага, защото много обичам да работя поезия.“ – казва Димитър Марков, който, с 14-годишен театрален стаж, е мислил представлението като спектакъл, с начало, развитие и край. То включва в себе си образци на поетическото изкуство и любими на артистите  и публиката стихове. Идеята е от лирическата подборка да се изведат скрити смисли, които правят човека по-чувствителен, по-благороден, по-добър.

Като спектакъл, посветен на словото, на думите и на българската поезия, няма по-подходящо време от най-светлия български празник 24 май за премиерата на „Лирични отклонения. Премиерните дни са 10,17 и 30 май. Адресатът на спектакъла е не само ученическата публика, у която трябва да се възпитава естетически вкус и любов към българското сово, но също и младата, и по-възрастната публика, която обича поезията и театъра. Според него, винаги има смисъл човек да се обръща към поезията, защото това е един съвсем друг поглед върху света. „Имам куража да кажа, – заяви той. – че ще направим един много елегантен, комуникативен и любопитен спектакъл, който ще се гледа с интерес.“

Повече от половината лирически текстове в него говорят за любов – защото любовта е поезия, а поезията – любов. Емоция необятна, болезнена, прекрасна, поетична, вечна. И ако искаме да изразим безсмъртните неща със смъртни думи, ще използваме образа, който й дава Чарли Чаплин: „Говорихме за поезия… и казах, че в същността си поезията е любовно писмо, адресирано до целия свят.“  – Какво ще напише в него до своя зрителски свят спектакълът „Лирични отклонения“ предстои да разберем.

                                                                                                                             Щилияна Василева

ПП. Елегантният плакат на спектакъла е работа на художничката Маргарита Дончева.