ДАНИЕЛА НЕНЧЕВА И НЕЙНОТО ТЪЙ КРАТКО, ЕКСПРЕСИВНО И ИНОСКАЗАТЕЛНО, ОЧАКВАНЕ

• В Майските дни на културата в Сливен беше представен „Полъхът на вятъра“ – каталог в памет на Даниела Ненчева /1967-2017/

В дъждовния следобед на 5 май, в къща „Миркович“, близки и приятели на покойната художничка и директор на сливенската художествена галерия Даниела Ненчева дойдоха на представянето на нейния каталог, който бе подготвен година по-рано, но Ковид пандемията попречи на премиерата му.

Каталогът е издаден от инициативен комитет от нейни приятели. За пътя до неговото появяване на бял свят разказа журналистката Гергана Христова. Димитрина Димитрова от инициативния комитет прочете част от статията на изкуствоведа проф. Марин Добрев за етапите, темите и техниките в творчеството на художничката.

Предлагаме ви целия портретен материал сега.

ДАНИЕЛА НЕНЧЕВА

Зад външната ѝ самоувереност се криеше болезнена чувствителност. Имаше много познати, но само малкото приятели я разбираха докрай. В нея съжителстваха буря и тишина, страст и съзерцание, обич и болка, сигурност и наивност, публичност и самотност. Помиряваше ги само пред статива и в работата си с деца.

Нейното същинско присъствие в изобразителното изкуство започна през 1993 година, с дипломната ѝ работа „Очакване“ – картина, която с времето се превърна в метафора на живота ѝ. След нея творчеството ѝ премина през множество метаморфози, но в основата си бе стаено търсене на образа на преживяното.

Ранното ѝ творчество е белязано с експресивност на маслената живопис и с декоративност на работите ѝ върху коприна. И в двете направления се прокрадва младежката ѝ идея за иносказателност. Там ще намери и развие своя възглед за съвременна интерпретация на любими теми, сюжети и образност, свързани с българската традиция. Така тя оформя своеобразните си живописни цикли, в които събира пристрастието си към оцелялата магия на стари ритуали, към възрожденската идиличност, към обобщения момински образ, към пасторалната тишина на старите къщи, към приказния разказ за водата и най-вече към освободения израз на чувствеността си.

Особено място в творчеството на Даниела Ненчева заема работата ѝ върху коприна. С нея са свързани детския избор за обучение в Текстилния техникум „Добри Желязков“ и първите уроци по техники и художествено оформление на тъканите. Вълшебството на съприкосновението на багрите с деликатната материя на коприната ще я плени завинаги. Впрочем, именно там тя открива усещането за зримост на виталността си и там са най-значимите ѝ художествени послания.

В изкуството ѝ няма драматични сюжети. То е поделено между възгледа за красотата на обикновените неща и елегичността. Даниела Ненчева е художник на изживяното, на спомена от него и асоциациите, които предизвиква. Голяма част от сюжетите на картините са провокирани от емоционални срещи, които отекват силно в душата ѝ и тя им се отдава, докато не намери своя знак за тях. Една разходка из подножието на Пирин през 2005 г. ще я срещне с жени, които нижат тютюн и това отприщва енергията ѝ за цяла поредица от вариации на тази тема. Кукерските празници са в основата на серия от вертикални ритми на цветове. Водопадите събират като във фокус желанието ѝ да открие една друга визия, отвъд разказа за тях. Пленерите в Сливен, Ичера, Жеравна и т.н. (между 2003 г. и 2010 г.) ще я накарат да види с други очи улиците и къщите, които иначе познава.

Алафрангите на възрожденските къщи и цветята в дворовете им ще породят (между 2006 г. и 2008 г.) един цялостно изведен цикъл от натюрморти, които именува според цветния сигнал на асоциациите си. Приказните видения на Николай Райнов ще я подтикнат към размисли за иреалния свят на природата. Каракачанските празници на Карандила, обредността на лазаруването, покровителството на Света Варвара провокират извеждането на събирателни образи, в които намира свой фолклорен знак за тях.

След 2009 година Даниела Ненчева прие ново предизвикателство – ръководството на една от най-старите и респектиращи с богатите си фондове галерии – Художествената галерия „Димитър Добрович“ в Сливен. Загърбвайки в голяма степен личното си творчество, тя се отдаде на по-динамичното популяризиране на галерията, на съвместни изяви с другите художествени галерии в страната, на разширяване изложбената дейност в пространствата на зала „Сирак Скитник“, къща „Миркович“ и Узуновата къща. Обогати с нови постъпления колекциите на галерията. За осемте години, които съдбата ѝ отреди в тази роля, тя успя да представи десетки запомнящи се експозиции, някои от които гостуваха на редица музеи, художествени галерии и културни институции в страната и чужбина. Сред тях особено място заемат изложбите в Националния дворец на културата, Българското национално радио, Софийската градска художествена галерия, иконните експозиции в храма „Христос Спасител“ в Москва и „Дом Витгенщайн“ във Виена…

Приживе Даниела Ненчева организира около 35 самостоятелни изложби. Никоя от тях не бе механичен сбор от картини. Във всяка искаше да сподели конкретна идея. Това бе и причината да ги именува: „Началото“, „Фолклор“, „Пясъчен часовник“, „Варвара“, „Великден“, „Стълбата“, „Път и дървета“, „Етноси“, „Сезони“, „Гласовете на формите“ и т.н. Така тя организира през 2006 г. и експозицията си „Национални багри“ в Канбера, Австралия. Тя обичаше да дава на зрителите ключ към себе си.

Последната си изложба „Полъхът на вятъра“, с която Даниела Ненчева посрещна своята 50-годишнина, кръсти на своя картина от 2010 година. Това е една от най-лаконичните ѝ творби – клонка с падащи есенни листа. С нея за последен път тя връчи на зрители и приятели ключ към себе си. И им го остави. За да помага да намират в себе си добронамереността и мъдростта на тишината.

Проф.д-р Марин Добрев