- Известната актриса отново на сливенска сцена в спектакъла „Непоправимо“ – на 24 март 2022-ра: „Нe искам да съживявам спомени, а да създавам нови“
За пръв път след 26 години актьорската семейна двойка Албена Павлова – Емил Марков се качи заедно на театралната сцена. И отново тази сцена беше сливенската.
Много аплодисменти получи актрисата Албена Павлова за ролята на Катрин в пиесата с оригиналното заглавие „Бъбрекът“. Един от най-новите драматургически текстове на нашумелия австрийски автор Щефан Фьогел прави ироничен психологически прочит на отношенията в две приятелски семейства, като чрез смеха поставя въпроса за цената на любовта и способността за жертва в нейно име.
Чаровната актриса Албена Павлова е позната не само от представленията на Сатиричния театър в София, където работи. Публиката я аплодира щедро и при участията й в „Комиците“, да не забравяме, че тя е обикнатата героиня Гълъбина от „Столичани в повече“, участва в много още дублажи и театрални постановки. През 2007 г. получава награда „Икар“ на Съюза на артистите, за поддържаща женска роля в „Отделената глава“ на Десислава Шпатова.
Театралната публика в Сливен не е забравила, че Албена Павлова проходи като актриса на сцената на Сливенския театър и е едно от национално известните театрални имена, с които този театър се гордее. За 4 години в Сливен, тя е изиграла 15 различни роли. Днес блести във вихъра на комедийния си талант, в контекста на дълбокия философски и драматически заряд на пиесата „Непоправимо“. В нея Албена за пореден път показва, че е Актриса с голяма буква.
-Просто се получи прекрасна комбинация между добър текст, подготвен режисьор и актьори, които се харесаха. Почувстваха, че говорят на един език, отстояват едни и същи критерии и принципи в театъра. – каза тя. – В това представление има някаква особена енергия и спойка, която прави така, че всичко се случва с огромна лекота и някак си с много радост от работата. Не усещаш умора, не усещаш да ти дотежи, да ти омръзне. За мен е огромно удоволствие.
-Стъпихте отново на сцената с вашия съпруг Емил Марков след 26 години и отново в Сливен. Как се чувствате като сценични партньори сега?
-Много е интересно… Това, че сме партньори в живота по никакъв начин не ни прави предвидими и удобни партньори на сцената. Но няма да крия, че да съм с него на сцената ми е много приятно, въпреки трудността. Защото ми е приятно да го наблюдавам как се е развил в онези години, в които не сме играли заедно, да усетя какъв вид партньор е станал, каква актьорска зрялост има и какви професионални качества е натрупал през годините – защото човешките му качества аз ги познавам доста добре. Интересно е, не е лесно, предизвикателство си е. Но съм благодарна, че Сливенският театър отново ни събра.
Сн.: Албена Павлова и Емил Марков – отново заедно на сливенска сцена.
-При Вашия дълъг и щастлив брак, открихте ли нещо ново за семейните отношения в битността си на Катрин – съпругата на Арнолд в „Непоправимо“?
-Ние наистина отдавна сме семейство и сме имали възможност да проверим здравината и смисъла на връзката си в много ситуации. Но си припомних, че една любов никога не трябва да бъде приемана за даденост. Една любов трябва да бъде отстоявана всеки миг и да бъде заслужавана всеки миг. Когато любовта и взаимоотношенията се превърнат в рутина и бъдат движени от една житейска инерция, няма как да не се стигне до катастрофа. Трябва да вървим срещу инерцията във взаимоотношенията си.
-Приличат ли си в някаква степен преживяванията на героинята Ви Катрин с преживени от Вас лични моменти?
-Моята героиня е в някаква пределна ситуация, в която трябва да реши как ще продължи с живота си. Една ситуация може да звучи по различен начин в зависимост от средствата, с които се анализира и се пресъздава. Средствата тук са много комедийни, макар че проблемът е сериозен, дълбок, междуличностен. Аз в житейски план никога не съм стояла пред този въпрос: искам ли да продължа с моя партньор в живота или не? Провокацията, която Катрин предлага на съпруга си, е огромна и тя много сериозно разклаща нейното семейство. Аз обичам провокациите, но не съм от хората, които ходят по ръба. Не обичам гранични ситуации, не обичам провокации, които могат да обърнат нещата. Аз предпочитам друг вид комуникация, предпочитам общуване чрез разбиране, подкрепа и любов. И съм благодарна, че в живота това при мен е проработило.
Сн.: Сцена от спектакъла с актьорите Таня Йоргова, Албена Павлова, Емил Марков
-А има ли я Любовта в тази пиеса?
-Да, има я. Любовта я има. Любовта я има във всяка една ситуация. Въпросът е ние какво място й отреждаме в живота си.
-Като твърде заета актриса и театъра, и в телевизията, и в киното, каква причина Ви накара да се върнете към Сливенския театър?
-Причината е една единствена – любовта към това пространство. Любовта към Сливен, любовта към театъра, към хората, които са тук. Защото тук са едни от най-хубавите ни творчески години и ние сме ги преживели с хората, с колегите, с режисьорите, с помощник-режисьорите и сценичните работници, със суфльорите, гардеробиерите, гримьорите и всеки един има своя принос към това, да можем ние след толкова години да кажем: това е един от най-щастливите периоди в живота ни. Той се дължи на всички тези хора, които бяха тук и бяха като едно абсолютно хармонично семейство. Във всяко семейство има конфликти, има напрежение, има бури, но когато в основата на всичко е любовта и взаимното харесване, всичко е преодолимо. Аз се връщам към годините си в Сливен само и единствено с признателност и любов. И повярвайте ми, това не се дължи на остаряването, чрез което човек е снизходителен и благодарен на всичко, случило се в миналото – не. Аз осъзнавам с всяка натрупана професионална година колко ценни са ми били четирите години в Сливенския театър и какви живото-променящи и живото-формиращи актьорски срещи съм имала тук. Благодаря много на Радост Костова, че ни върна отново тук, макар ситуацията да е много различна, повечето от хората да ги няма… Въпреки всичко, Сливен за нас е началото, отправната точка. В Сливен ние сме се усетили истински актьори. Оттам нататък просто сме надграждали това, което сме получили и се е случило тук с нас.
Сн.: Сценна от „Непопрвимо“ с участието на актьорите Августин Демерджиев, Таня Йоргова, Емил Марков и Албена Павлова
-Променила ли се е сливенската публика, от първата Ви роля в „Опакометаморфози“ до сега, в „Непоправимо“?
-Разликата е в толкова много години. Толкова много вода е изтекла, както казват – никога не можеш да влезеш в една и съща река. „Реката“ в Сливен е съвсем различна от тази, в която влязох през 1988-ма. Няма как, ние сме толкова различни. Ние правим театъра си толкова различен, града си толкова различен, животът генерално е толкова различен. Но аз не съм се върнала да съживявам спомени, в интерес на истината. Аз съм се върнала, за да създавам нови.
-Непоправимо ли е завръщането Ви?
-Мисля, че това е едно много добро начало.
Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.















