- Изложбата с пейзажи на Васил Бараков, Златю Бояджиев и Давид Перец ще бъде отворена за посетители през март и април
Поредната прекрасна изложба, която заслужава да се види, е отворила врати в криптата на Узуновата къща – една от основните бази на ХГ „Димитър Добрович“ в Сливен! Земя и небо, човек и природа, пейзажи пасторални и индустриални, импресионистични или експресивни, спокойно съзерцателни или със скрит в тях драматизъм – красив фонтан от настроения, форми, цветове, теми и емоции! Класни произведения на забележителни майстори на живописта и пейзажа като Златю Бояджиев, Давид Перец, Васил Бараков, онасловена Бараците.
Изложбата на Сливенската градска художествена галерия впрочем е съставена с картини от фондовете на художествените галерии в Сливен, Стара Загора, Казанлък, Велико Търново, Бургас и Ямбол. И това е още един повод за поздравления към екипа, който търси интересните предизвикателства в творческо сътрудничество с други галерии в страната, за да поднесе на зрителя високи образци на изобразителното изкуство, да зачекне любопитни теми, да достави радост за очите в тревожното ни време. Идеята на изложбата е наистина „да спреш поглед в пейзажа“. В творбите на „Васил Бараков и Бараците“! Но кой е той, кои са те, групата на Бараците? Защо са заедно? Какво ни казват и разказват творбите им, как се формира във времето и живота неподражаемият им стил на рисуване? Всичко това можем за разберем от представителната статия за изложбата на Каролин Капитанова, уредничка в Градската художествена галерия на Сливен.
ДА СПРЕШ ПОГЛЕД В ПЕЙЗАЖА
- Васил Бараков и Бараците
Васил Бараков. Портрет от Давид Перец
120 години от рождението на художника Васил Бараков отбелязваме тази година. По този повод екипът на Художествената галерия „Димитър Добрович““ в Сливен е подготвил тематична експозиция, представяща пейзажното творчество на живописеца в контекста на дружбата му с другите двама Бараци – Давид Перец и Златю Бояджиев и тяхното наследство в същия жанр.
Васил Бараков е роден през 1902 . в Казанлък, в семейството на книжаря Христо Бараков. Бъдещият художник има по-голям брат и две сестри, децата в семейството са четири. Фамилията рано напуска Казанлък и се установява в с. Габарево, откъдето са и двамата родители. За съжаление, животът им в Габарево не трае дълго. Започват години на премествания, за осигуряване препитанието на семейството. За кратко пребивават в Стара Загора, Нова Загора, Раднево. Установяват се в Пловдив. Там бъдещият художник учи в Търговското училище, което не му е по сърце. Същевременно и работи, за да полага в прехраната на семейството. Бил е продавач на вестници, на картички и пликове за писма. В свободното от занятия и работа време, рисува. Докато учи в Търговското училище, среща бъдещите творци Александър Стаменов, Владимир Рилски, Аргир Георгиев и Веселин Стайков, които оформят обкръжението му. Когато впоследствие започва работа като писар в Апелативния съд, се запознава с Давид Перец и Златю Бояджиев.
Техният общ творчески път започва през 20-те години на 20 век, в ателието на фирмописеца Гео Мирчев. Посещават курсове по вечерен акт заедно с други художници от града. През 1927 . решават да кандидатстват в Художествената академия и се преместват в София. Заедно наемат ателие на бул. „Княз Дондуков“, където рисуват и живеят четири години. Прехранват се като фирмописци в ателиетата на Пантелей Иванов и Кирил Иванов. В летните месеци обикалят Родопите, за да рисуват – предимно пейзажи. В този период взаимно си влияят в творческо отношение.
В началото на 30-те години тримата автори поемат в различни посоки. Златю Бояджиев и Давид Перец приключват обучението си в Академията, а Васил Бараков се дипломира през 1937 година. Две години по-късно открива първата си самостоятелна изложба в Студентския дом в София. Излага пейзажи от Смолян и покрайнините на столицата. В периода 1940-45 година работи в Пловдив, като помощник-декоратор на Драматичния театър. В началото живее в ателието на своя приятел Златю Бояджиев. До края на същото десетилетие двамата другари пътуват из страната, във връзка с подписани контракти. През 1946 г. наблюдават отблизо строежа на жп линията Перник – Волуяк, а през следващата година им поставят задача да претворят в композиции живота на тютюноработниците.
През 1948 г. Васил Бараков за пръв път излиза извън страната, командирован в Румъния за два месеца с още шестима творци. По време на пребиваването си там, създава много етюди, които по-късно претворява в завършени композиции. През пролетта на следващата 1949 г. открива изложба със създадените творби, която е закрита преждевременно. Това оставя дълбоки следи в душата на твореца, който загърбва творчеството за сметка на приложната дейност – изработва филмови надписи, заглавия на книги и етикети. Продължава да твори през последните десетилетия от живота си, но по различни причини – не така активно, както своите двама другари.
Животът на Златю Бояджиев протича по сходен начин. След завършване на обучението си, той първоначално стажува като учител в Трета Софийска мъжка гимназия, а междувременно сключва брак с Цветана Иванова. Младото семейство се премества в Асеновград, където се раждат двете им деца. По-късно Златю Бояджиев отива в Пловдив, където започва работа като преподавател. В своя ранен творчески период създава предимно пейзажи и тематични фигурални композиции, също и портрети. В кая на 30-те години посещава Италия. Под влияние на видените там шедьоври на старите ренесансови майстори и италианските прерафаелити, настъпват видими промени в стилистиката му. Художникът започва да използва техника, близка до класиката и иконописта.
След 1944 . пътуват с Васил Бараков из България, по новите строителни обекти. За двамата настъпват мрачни години, заради държавната политика за „борба с формализма“ в изкуството. Произведенията, създадени от тях по време и след пътуванията им до Румъния, са напълно отречени, а художниците – остро критикувани, заради своя художествен маниер.
Художниците намират спасение в приложната работа, на която се отдават. Златю Бояджиев е ангажиран с изработването на панаирните палати в Пловдив, в различни проекти за букви, винетки и изображения на животни, в украсата на Азотноторовия завод в Димитровград.
През 1951 г. Златю Бояджиев получава мозъчен кръвоизлив и парализа на дясната половина на тялото. Възстановява се бавно и мъчително. Впоследствие започва да рисува с лявата ръка. Започва вторият етап от неговото творчество. Създава предимно фигурални композиции, характеризиращи се с множество сюжетни нишки, ярки експресивни цветове и драматизъм. Художникът се връща към своите любими теми, погледнати от друг ъгъл и представени по нов начин – детството, селските обичаи, фолклора, родопските пейзажи. До края на дните си продължава да твори активно, да участва в художествения живот в страната и да пътува из Европа.
По различен начин протича животът на Давид Перец. Той завършва художественото си обучение през 1932 година. Междувременно е успял да организира и първата си самостоятелна изложба, също в Студентския дом в София. После пътува до различни точки в Европа – Франция /страната, която ще се превърне в негов следващ пристан/, Холандия, Германия.
По време на Втората световна война художникът е изпратен в трудов лагер, заради еврейския си произход. Въпреки тежката ситуация, в която попада, той не спира да твори – създава поредица скици и портрети с туш и перо.
След края на войната е изпратен с други художници на строежа на яз. Росица, където временно отнемат паспорта му. Впоследствие живописецът заминава за Париж, на специализация в ателието на известния педагог Андре Лот. За кратко пребивава в Израел. През 1948 . се установява във френската столица, където през 1982 . претърпява тежък инфаркт, довел до смъртта му. Творчеството, което създава през последните три десетилетия от своя живот, е силно повлияно от актуалните парижки течения. Именно в рамките на този период, именитият български художник започва постепенно да се отдалечава от фигуративното изкуство, създавано от него в жанровете портрет, натюрморт и пейзаж, стигайки до една умерена абстракция.
През 1976 г. Златю Бояджиев получава втори инсулт и умира. Шест години по-късно този свят напуска и Давид Перец. В началото на 90-те години почива и техният другар Васил Бараков.
Анализирайки тяхното наследство, ще видим, че пейзажният жанр, застъпен в ранното им творчество, продължава своя живот и след тяхната „раздяла“ в житейски и творчески план. Посоченият жанр остава силно застъпен в творчеството на Васил Бараков, давайки му възможност да разгъне своя талант в широта, докато Златю Бояджиев му отрежда второстепенна роля в своите тематични фигурални композиции. А Давид Перец постепенно се отдалечава от фигуралното изкуство, в преследване на актуалните тенденции в живописта във френската столица, стигайки до една умерена абстракция.
Каролин КАПИТАНОВА

Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.






















































