• Кратка история на българската звукозаписна компания

Рубриката води DJ Борис Беленски

В началото на месец февруари, както вече БТВ репортерите отбелязаха, българската музикална „алма матер“ –  „Балкантон“ стана на седемдесет години.

Звукозаписната дейност в България започва през първото десетилетие на 20-ти век, чрез представителите на големи  западноевропейски компании “Gramophon Company”, “Deutsche Gramophon”, “Pathe’, “Favorite” и др. , които записват популярни местни солисти и групи.

През 1931 г. певецът Алберт Пинкас създава фирмата „Лифа рекорд”, която първоначално записва музика върху матрици в Берлин или Букурещ и тиражира грамофонните плочи в София с две ръчни преси. Три години по-късно, през 1934 г., акционерното дружество за търговия и индустрия „Симонавия“ създава първата българска фабрика със затворен цикъл за запис и производство на грамофонни плочи. Записите се извършват в киносалоните „Роял“ и „Модерен театър“, производствената база се намира на бул. „Христо Ботев“ № 129 , а плочите носят етикета „Орфей“.

В края на втората световна война в България има четири звукозаписни компании: „Лифа рекорд“ (преименувана на „Балкан“), „Симонавия“ и бързо фалиралите „Арфа“ и „Микрофон“. През 1947 г. първите две са национализирани и обединени в Държавно индустриално предприятие „България“, което продължава да ползва етикета „Орфей“, като лансира новите „Балкан“ и „Мелодия“.

Сн.: Йосиф Цанков

На практика, същинската звукозаписна индустрия у нас се ражда преди 70 години. На 04.02.1952 година, на  улица „Хайдушка поляна” №6 в София, е открита сградата на „Балкантон”. Преди това е имало производители на плочи, но цикълът запис, производство, разпространение се прилага за първи път от „Балкантон”. Първият отговорен редактор на компанията е Йосиф Цанков – композитор на немалко шлагери на певици като Паша Христова, Лили Иванова, Йорданка Христова и много други. През 1958 година идва и резултатът от тази дейност – издадена е първата дългосвиреща плоча на „Балкантон”, от едната страна – сюита от балета „Хайдушка песен” на Александър Райчев, а от другата – „Тракийски танци” на Петко Стайнов.

Със създаването на „Балкантон“ възниква един от важните оркестри в България, а именно оркестър „Балкантон“. Оркестърът е акомпанирал на всички изпълнители, които са записвали своята продукция. По модела на световните компании, оркестър „Балкантон“ работи в периода на 60-те и 70-те години. Негов създател и тромбонист е Недко Трошанов, на тромпет свири и композиторът Тончо Русев. Много звезди от Бг поп музиката започват своята кариера под техен съпровод.

Като основна дейност на „Балкантон“ е звукозаписът – процес, без който нито една компания не може да съществува, а за нея е отговорен тонрежисьорът.

Васил Стефанов е първият и най-дългогодишен тонрежисьор на „Балкантон“. През този период компанията не разполага  със студио, а са използвали  звукозаписна кола или както са я наричали – „Тонваген“.

Сн. Александър Йосифов

По това време директор е Александър Йосифов, класически музикант с умения и в мениджмънта. Период, в който записваната продукция е със стереофонично звучене, което от своя страна развива продажбата на плочи, а българските певци и групи се сдобиват със статут на звезди. Благодарение на компанията, световни имена като Тина Търнър, „Лес Хъмфриз Сингърс“, Том Джоунс, „Дийп Пърпъл“, „Смоуки“ и др. са издадени на така наречените лицензни плочи. Всичко това осигурява възможността меломаните в България не само да слушат гласовете на свои любими певци и групи, записани на винилов музикален носител (грамофонна плоча), но да създават и собствена колекция.

„Балкантон“ се нарежда на пето място в света за качество на звук от магнетофонна лента. Успехът от добрата работа изгражда самочувствие, което кара Йосифов да вземе революционно за времето си решение. Създава собствено за компанията звукозаписно студио „Балкантон“, около което се създава една легендарна студийна формация – „ФСБ“.

ФСБ е единствената българска група – носител на „Грами“.

 

                                                           Борис БЕЛЕНСКИ

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.