- По следите на Учителя, завещал вдъхновени творби на съвременното българско графическо изкуство и прелял огромната си творческа енергия у своите най-добри ученици – творби от фонда на ХГ „Димитър Добрович“
Не само класИка на черно-бялото изкуство Веселин Стайков представя на ценителите великолепната графична изложба на Художествената галерия „Димитър Добрович“, подредена в Узуновата къща. Тя си е поставила по-голяма цел, а именно – да представи и по-голямата част от поколението графици, които той създава като преподавател в Художествената Академия. В криптата на Узуновата къща могат да се видят над 50 творби, от които едва 15-тина на техния учител Веселин Стайков, който се извисява като централната фигура в получилото широко международно признание българско графично изкуство през ХХ век.
Известно е, че Стайков е един от учредителите на Съюза на българските художници, дългогодишен негов секретар и член на управителния съвет. Като професор в Художествената академия, той има пряка заслуга за подготовката на редица даровити художници, участници в разцвета на черно-бялото ни изкуство и популяризирането му в чужбина. Творбите на част от тях представя експозицията „Заветът на Учителя. Веселин Стайков и ученици“. Това са значими имена в историята на българската графика като Борислав Стоев, Зафир Йончев, Тодор Панайотов, Елка Захариева, Николай Ников, Христо Нейков, Жана Костуркова, Румен Скорчев, Петър Чуклев, Златка Дъбова, Катя Костова, Елка Захариева и др.
В централната част от графичната експозиция са творбите на Веселин Стайков, изключително изразителни в полутоновете и детайла, в които авторът разработва характерни свои теми като образа на обикновения трудов българин и красотите на България, а в последния малък салон – прелестите на любимата му Венеция. Да припомним, че Стайков създава майсторски гравюри върху дърво, които му носят международна известност. Освен това – непрекъснато разширява обхвата на техническите си похвати, работи гравюра, офорт, суха игла. Нещо повече – той се обръща и към литографията, която по негово време е почти забравена у нас и възражда за нов живот една от класическите графични техники. Между представените графични произведения на Веселин Стайков са силни и стилни картини от Созопол, Боянската църква, Мелник, както и безпогрешно уловени моменти от ежедневието на малкия голям трудов човек – низане на тютюн, набиване на паваж, жътва, почивка на рибари, селяни в кръчмата и разбира се – скъпоценни мигове в ателието на художника.
За въздействието на Веселин Стайков и неговото творчество върху българското изкуство най-изразително говори големият български художник Иван Ненов: „Той е стволът, от който се разклони великолепната многогранна корона на българското съвременно графично изкуство. Във всяка клонка на това изкуство той е прелял частица от своята творческа любов. За този неоценим принос, за вдъхновените творби, които той ни остави, нашето изкуство и нашата родна култура му дължат много.”
В показаните творби на неговите талантливи ученици са пресъздадени картини от разказите на Йордан Йовков /“По Жицата“ и „Вечери в Антимовския хан“ на Тодор Панайотов/, на Исак Бабел /“Конармия“ на Христо Нейков/, пристанища и заводи, но и обличане на Мадоната /на Борислав Стоев/, прекрасният „Пролетен ден“ на Румен Скорчев. Представените международно известни български автори демонстрират разнообразни графични техники: интересна дълбокопечатна техника – резерважите на Зафир Йончев, офорти на Жана Костуркова, линогравюри на Юли Минчев от „Копривщица“ и „Нашата улица“, гравюра на линолеум на Катя Костова, рисунка на дърво на Златка Дъбова, цветна дърворезба на Елка Захариева, Петър Чуклев със суха игла и рисунки с туш, молив и акварел…
Графиката впрочем е най-древното изобразително изкуство. Наименованието й идва от гръцката дума „графос“, което означава пиша, изобразявам. Изобразяване, основано на диалога между черно и бяло. В понятието графика влизат рисунката и всички видове графични техники: гравюрата на дърво, дълбокопечатните метални техники: офорт, суха игла и др., а също литографията и ситопечата. Повечето от тези техники са представени в експозицията „Заветът на учителя. Веселин Стайков и ученици“. Така, изложбата в Узуновата къща обобщава един магически свят, разчертан в класическия му вариант в линия и щрих в черно и бяло. Виждаме тук и графични творби с един или повече допълнителни цветове и това не е нещо ново, но акцентът в тях не е в колорита.
Днес като че ли има известен отлив на творците от графиката. В графиката обаче ние, българите, имаме не само способни, но прочути майстори. А суровата поезия на графиката има сериозни почитатели сред интелигентните, мислещи и чувствителни почитатели на изобразителното изкуство, които оценяват и разчитат знаците на строгата й красота.
Тази уникална изложба от фонда на сливенската художествена галерия с творби на Веселин Стайков и над 10 забележителни имена от историята на българската графика са поредното доказателство за богатата графична сбирка на Художествената галерия „Димитър Добрович“. Показването на сливенската графична колекция в тематични изложби пък е доказателство за родолюбивото професионално отношение на уредниците и ръководството към ценните произведения на изкуството, които галерията притежава. И не просто притежава, но изключително отговорно опазва за поколенията, които имат удоволствието да ги видят и да им се насладят.
Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.


























































