• Приключи най-неотложният етап от възстановяването на монумента на Шести артилерийски полк в Сливен – отливане на реплика на фигуралната композиция на паметника. Предстоят още възстановителни дейности и оформяне на архитектурно-художествената среда около паметника. 97 години от откриването на паметника

Във връзка с породения риск от саморазрушение на паметника на славния Шести артилерийски полк, община Сливен предприе спешни мерки за възстановяване на монумента. Миналата година приключи най-неотложният етап – отливането на реплика на фигуралната композиция на паметника. Реставрацията на паметника бе извършена с дарения на много спомоществуватели, кампанията организира община Сливен. Бетоновата фигура беше демонтирана и съхранена в Регионалния исторически музей „Д-р Симеон Табаков“, а на нейно място беше монтирана излятата от месинг.

…Паметникът е бил построен от самите войни от Шести артилерийски полк. След поражението в Първата световна война и подписването на Ньойския договор (1919 г.), войниците и офицерите от Шести артилерийски полк се завръщат от фронта в пълна мизерия. И те – оцелелите, болните, осакатените, вземат решение да отдадат чест на другарите си: „На тези, които завинаги останаха по бойните полета“.

В началото на 1923 г. командирът Стефан Сотиров издава заповед и назначава комитет, който има задачата да събере дарения за построяването на паметника за „загиналите светци в името на Отечеството и за утеха на вдовиците и сираците им.“ 232-ма обикновени войници, въпреки недоимъка си, даряват по 100 лева и така започва неговата история.

Паметникът на храбрия Шести артилерийски полк е открит на 23 ноември 1924-та, преди 97 години. Той е изработен от бетон, чакъл и врачански камък, негови автори са архитект Борис Бояджиев и скулпторът Панайот Ципоранов. Композицията е внушителна, около 7,5 метра. Върху постамент и колона стои изправен артилерист, чиято протегната ръка сочи към Одрин. До него е планинско оръдие „Шкода“, с пречупена ос и разбито дясно колело – символ на народната покруса. Върху паметника са изписани имената на близо 380 загинали командири и войници от полка. В тези исторически събития тяхната човешка саможертва е пример за възпитание на младите хора в дух на родолюбие и патриотизъм.

По данни на хроникьорите на военната история, Шести артилерийски полк е формиран с Указ № 40 от 1 май 1889 година в Пловдив, но година по-късно, на 21 септември 1890, е преместен на постоянен гарнизон в Сливен. През Балканската война (1912 – 1913) полкът е мобилизиран и преведен от мирновременен във военновременен, като се организира в 6-ти полски скорострелен артилерийски полк, формира 6-ти нескорострелен артилерийски полк и влиза в състава на 3-та пехотна балканска дивизия на  Първа армия, под командването на полковник Петър Вариклечков. Взема участие в боевете при Чорлу, Бабаески, Одрин, Люлебургас, Дедеагач и Демирхисар. Демобилизиран е през юли 1913 година.

Сн.: Шести артилерийски полк в боевете при Драва Соболч, 1945 г.

Шести нескорострелен артилерийски полк е формиран в Сливен на 24 септември 1912 година от редовни и мобилизирани чинове на Шести артилерийски полк. Състои се от две артилерийски отделения с по три батареи от по шест 8.7 см оръдия. Влиза в състава на 3-та пехотна балканска дивизия. Командването на полка се поема от подполковник Радослав Каменов, той се сражава при Чаталджа, Одрин, Агниста, Гевгели и Дойран. Демобилизиран и разформирован е след края на Междусъюзничекста война (1913), на 13 август 1913 година, като чиновете му се превеждат обратно в Шести артилерийски полк.

За участие в Първата световна война (1915 – 1918), на 11 септември 1915 година, 6-ти артилерийски полк е отново мобилизиран, под командването на полковник Георги Тодоров. Той е част от 3-та пехотна балканска дивизия, 2-ра армия. Демобилизиран е на 4 октомври 1918 година.

Сн.: Учение на Шести артилерийски полк, архивна

При намесата на България във войната, полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение: 39 офицери, 1821 подофицери и войници, коне 1691, волове 70, обикновени, товарни и специални коли – 395, 60 пушки и карабини, 24 полски и 12 планински оръдия.

По време на Втора световна война (1941 – 1945), през 1941 и 1942 година, полкът е на Прикриващия фронт. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната, в състава на 3-та пехотна балканска дивизия. Демобилизиран е на 16 юни 1945 година.

Славната биография на Шести артилерийски полк и стотиците загинали по бойните полета негови войни са не само част от историята на военното дело. Техните имена са изписани в светлия пантеон на героите на Сливен, на българските патриоти, били се под святото българско непленено от никого знаме и оставили костите си по бойните полета в името на Родината. Техният подвиг остава паметен за поколенията. Тяхната светла памет общинските власти се чувстват длъжни да съхранят, съхранявайки паметника за тяхната славна жертва и достойна гибел.

„Благодарим на дарителите, с чиято финансова подкрепа възстановителните дейности бяха обезпечени. С набраните средства от дарителската сметка за паметника, множеството благотворителни инициативи, заделените средства от бюджета на Общината и материалната подкрепа за отливката на Министерството на отбраната, успяхме да приключим първия етап от реставрацията.“, коментира кметът Стефан Радев.

Предстоят още възстановителни дейности и оформяне на архитектурно-художествената среда около паметника.

Желаещите да се включат в благотворителната кампания могат да го направят на посочената дарителска сметка.

Общинска банка АД – Сливен

BG03SOMB91308428713744

BIC SOMBBSF

Код за вид плащане-44 51 00

Изграденият в Сливен паметник на артилериста, в чест на загиналите сливенски артилеристи  по бойните полета  във войните за национално обединение през 1912-1913 г. и 1915-1918 г., и днес сочи към Одрин. Заедно с имената на повече от 300 загинали – генерали и офицери, подофицери, канонири, бомбардири и войници е изписано:

„На тези, които останаха да ни чакат по бойните полета.“

 

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.