• Кметът Стефан Радев: „Развиваме Сливен като икономическа дестинация. Нашият град е включен в списъка на осемте български града, за които в момента Световната банка подготвя план за справедлив преход“

Автор: ВАНЬО СТОИЛОВ

– Г-н Радев, област Сливен е в тъмночервената зона по заболяемост от COVID-19, това със сигурност означава много проблеми пред общината, която дори отмени всички тържества за днешния си празник на Димитровден?

– Наистина, на практика цялата ни програма, която беше предвидена за Димитровден, отпадна. Няма да има публични прояви, за да намалим риска от заразяване на хората. Отменихме дори празничната сесия на общинския съвет.

Като администрация също сме затруднени от пандемията, защото и ние имаме болни и карантинирани служители. От друга страна, болниците са натоварени на максимума си, лекарите са на предела на усилията си. При тази картина, за съжаление, се насложиха и други кризи и сега трудно можем да кажем колко е ефектът от Ковида, колко е от скъпия ток, от икономическата несигурност в страната. Всичко това са негативни фактори за финансите на общината. От една страна е намалената събираемост на собствените ни приходи, в същото време разходите ни се увеличиха.

Въпреки това, не се отказваме от някои придобивки за съгражданите ни – продължава например да работи хранителната банка, която организирахме за всеки, който е карантиниран. Тези хора получават обаждания от наши служители, за да им осигурим хранителните продукти, от които се нуждаят. Това става за сметка на дарители или на общината. Продължихме до 10 декември т.г. и друга наша инициатива – „Топъл обяд в условията на пандемия от COVID-19“, в нея са обхванати 1600 човека от различни целеви групи.

– И в същото това време говорим за Сливен като за инвестиционна дестинация?

– Това е най-общо идея, по която работим за бъдещето си. Опитваме се да съберем в едно резултата от всички свои усилия, по които работим в различни посоки и да предоставим цялостен поглед и информация на потенциалните бъдещи инвеститори с какви ресурси разполага общината, какви са силните страни на нашия регион, каква подкрепа би могъл да получи съответният бизнес тук така, че да види перспектива за себе си. Едно от тези предимства е удобното пътуване до работното място – доказано е, че то трябва е в рамките на 40 минути в едната посока, не повече.

Демографският фактор е друго наше предимство, защото в региона има работна ръка. В това отношение виждам много предимства и възможности в Зелената сделка, за която съм оптимист – ако се освободят работници от комплекса „Марица изток“, те могат да бъдат насочени към района на Сливен. Нашият град е включен в списъка на осемте български града, за които в момента Световната банка подготвя план за справедлив преход.

Качеството на живот тук е добро и също е наше предимство за привличане на инвестиции. Ще добавя само, че сред големите български градове Сливен е с най-чист въздух. Е, това не е наша заслуга, а се дължи на прословутия сливенски вятър, който прави постоянно течение и носи свеж въздух от планината. Ето още два факта за нашия град – на 100 деца се падат 104 места в детските градини, а на жител от общината имаме по 200 квадратни метра зелени площи.

– В предварителния разговор казахте, че разчитате повече на местни фирми, отколкото на такива, които биха дошли отвън?

– Имаме традиционни производства, като производството на мебели, които напоследък се разширяват. Неотдавна производител на осветителни тела – електрически крушки, получи общински сертификат също за разширяване на производството си: общината ще го подпомогне, като му осигури общински терен без търг.

Тази година връчихме нашата постоянна награда за предприемачество на името на Добри Желязков-Фабрикаджията на фирма с международно значение, която предоставя широк спектър от услуги на свои контрагенти от военния полигон „Ново село“. Над 240 нейни служители с професионалните си умения поддържат съоръженията на полигона. А изборът тъкмо на тази фирма бе направен след обсъждане на икономическите показатели на редица стопански субекти, работещи на територията на нашата община – социална стабилност, липса на задължения към общината, държавата и социалното осигуряване,  направени инвестиции, печалба.

– Значи предприемаческият дух на Добри Желязков, който създава в Сливен първата българска фабрика – текстилна, през 1836 година, е още жив във Вашия град?

– За мен предприемачеството е начин на мислене, то по-скоро е настройка на съзнанието, отколкото определена инвестиция. Както и за намиране на възможности в днешното време на промени въпреки трудностите. Много се надявам и вярвам, че в моите съграждани е запазен предприемаческият дух. Традициите са нещо, което не отмира, дори и те да са заровени дълбоко в нашето съзнание. Вярвам, че всички, които живеем тук, носим духа на нашите предци.

– Важен за потенциалните инвеститори и е човешкият фактор. Каква е тенденцията в Сливен, намаляват ли неговите жители?

–  Истината е, че всички големи градове в България, с изключение на София, може би намаляват механично. И Сливен намалява, но с по-бавни темпове. Тук има голям естествен прираст заради структурата на населението. Показателно е, че към края на 2020 г. Сливен за първи път изпревари като община по население Плевен и вече е седмата по големина в страната община непосредствено след Стара Загора.

– Но тази структура на населението предполага и по-големи усилия, за да се приобщи една част от него?

– Ако говорим за ромската интеграция, работата по тази линия е много важна е не трябва да се отслабва. Но ние като община имаме свое виждане за това какво трябва да включват тези политики. Вече сме много предпазливи по това да се включваме по проекти специално за ромска интеграция. Има едно усещане в обществото, че доста пари се харчат по тази линия със съмнителна ефективност. Затова сме приели, че ще участваме в проекти, при които ще можем да формулираме ясен ефект, които имат икономически измерения, т.е. ще влагаме административен и финансов ресурс в проекти, които са смислени.

В интерес на истината ще кажа, че тези хора се променят. Ето защо по принцип нашето виждане е, че при работата с тях не трябва толкова да се фокусираме върху етническия момент, т.е. да говорим за ромски интеграция, а да се преформатират политиките и да се насочат към специфичните гета – най-общо казано, към територии, на които условията за живот са драстично по-лоши, отколкото на останалите места. За тях трябва да има специфична уредба в законодателството, за да започнем да решаваме проблемите с инфраструктурата в тази квартали.

Пак казвам, в голяма степен хората от тези общности се промениха в последните години. Сега например няма да видите по улиците на града онези големи групи от хора, които бяха с оранжеви потници – т.н. временна заетост. Истината е, че и преди Ковида силно намаля броят на хората, които са в тази група. Голяма част от тях започнаха постоянна работа, разбира се, при завишен контрол от наша страна. Много усилия се полагат и за по-пълния обхват на децата в училищата, макар че все още имаме висок процент на отпаднали деца, както и на ранни бракове сред момичетата от тази общност.

Но и усилията ни дават резултат. Ще дам един пример. От тази година училището в село Крушаре е до 10-и клас. Там учат много ромски деца и от съседните села. Родителите им не искат да ги пускат, особено момичетата, да продължат образованието си в големия град, но казаха, че ако са на село – може да продължат да ходят на училище. Е, създадохме условия за това.

Преди около година се включихме и в инициативата на Иван и Андрей „България те иска“. Хареса ни идеята за създаване на такава платформа, която да показва положителните примери за живот у нас на нашите сънародници зад граница, които и без това са залети от негативен информационен поток. Има нужда да се показват и хубавите страни на България, да се дават примери за хора, които са се завърнали и се реализират успешно тук и са готови да споделят своя опит. Ние решихме да участваме, но под наше си мото: „Сливен те иска“.

– Но едновременно с това, градската управа се стреми да направи Сливен по-добро място за живеене. Не само заради тази, които биха се върнали, но най-вече за сегашните му жители?

– Работим по различни проекти. След най-големите е проект по оперативната програма „Околна среда“, който се изпълнява от нашето ВиК дружество. Той е за модернизиране на водопроводната мрежа. Новите неща в него са най-вече пускането най-накрая на пречиствателната ни станция за питейни води, която е изградена, но не е свързана с водопроводната мрежа на града. Както и изграждане на канализация на квартал „Речица“ – голям квартал, който никога до момента не е имал канализация.

Едноврменно с това, изпълняваме и пилотен проект за благоустрояване на трите най-големи жилищни квартала в града – „Сините камъни“, „Дружба“ и „Българка“. Във всеки от тях, на територия по около 20 декара, строим алеи, спортни и детски площадки, нови тротоари – на места, от които премахнахме съществувалите незаконни гаражи. Наред с това, увеличаваме и местата за свободно паркиране.

Тук е мястото да кажа, че общината вече няма дългове. Останаха ни единствено задълженията по банковия заем от облигационната емисия, който изплащаме в момента.

– Въпреки проблемите, днес е Денят на Сливен. Какво ще пожелаете на своите съграждани?

– Традиционно пожеланието е за здраве, но тази пандемия ни показа наистина колко важно е то за нас, за нашите близки. Така че пожелавам на всички здраве, да нямат ядове с COVID и други болести. Пожелавам и да сме по-отговорни в бъдеще – положете малко усилие и се ваксинирайте. Това поне зависи само от самите нас, защото условията да се ваксинираме лесно, са създадени.

 

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.