- На 14 октомври Българската православна църква почита светицата Параскева Българска. Областният управител и кметът на Сливен с поздравления за патронния празник на трите града
Сн. Света Петка – икона от Манастира в Клисура
Света Параскева живее в края на Х и началото на ХІ век. Покровителка е на брака и плодовитостта. Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от народа ни Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.
Светицата е известна с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина. Завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи продължават да извършват многобройни чудеса. Оттам започват и нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, а българи, сърби, румънци и гърци я признават за „своя“ светица.
За всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което в превод от гръцки означава „петък“. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната Римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това става през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство.
В Търново от св. патриарх Евтимий е написано и най-вдъхновеното житие на светицата. Светите мощи остават в Търново до падането на българската столица под турско робство през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците завладяват и тази твърдина, през 1396 г., реликвата отново е пренесена – този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, мощите на светицата били пренесени в Цариград. Това става през 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в днешния румънски град Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу. В този параклис избухва пожар, но мощите на светицата по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 г., с благословението на митрополит Йосиф, мощите на св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
Освен като празник на света Параскева (Петка) Епиватска Българска, в народните вярвания Петковден е известен и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата. Зимният Петковден дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници, правят се оброчни курбани и сборове.
В народните легенди светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия-пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Яде се овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми.
Според народните вярвания, от Петковден до Димитровден – 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Народът вярва, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
Народът е забелязал, че ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място, зимата ще е тежка и снежна.
На Петковден за здраво и честито име трябва да почерпят Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун, Петя и техните производни.
novinite.bg
Света Петка е почитана като главна закрилница на българския народ и държава, покровителка на Молдова и градовете Търново, Габрово, Троян. В Сливенска област Петковден е патронният празник на градовете Нова Загора, Твърдица и Кермен. По този повод
Областният управител Минчо Афузов честити Петковден на Нова Загора, Твърдица и Кермен
по случай общоградските им празници. Той изпрати поздравителни адреси до кметовете и общинските съвети в двете населени места, с пожелания за здраве, вяра, надежда и благоденствие.
„Вярваме в успехите, когато те са резултат от споделени ценности. А тези ценности са хората, децата и внуците, традициите и по-доброто бъдеще на общия Ви дом.“, заявява областният управител за деня на света Петка, покровителката на домашното огнище. Най-сърдечни пожелания бяха отправени и към жителите и кметството на град Кермен, които също празнуват на 14 октомври.
Кметът Стефан Радев поздравява жителите на Кермен с празника на града
Кметът Стефан Радев изпрати поздравителен адрес до кмета на Кермен Живко Жечев и жителите на града. Той отправя своите пожелания за здраве и благополучие по повод храмовия празник и празника на Кермен, който се отбелязва на 14 октомври – Петковден. „Кермен е град, в който живеят трудолюбиви, гостоприемни и сърдечни хора и е важна част от живота на община Сливен. Благодаря Ви за отговорното отношение, за непрекъсната грижа за хората и амбицията да превърнете Кермен в по-добро място за живеене. Нека Света Петка ви закриля“.
Кметът на Сливен Стефан Радев изпрати поздравителни адреси и до кметовете на общините Нова Загора Николай Грозев и на Твърдица Атанас Атанасов, които също имат празник на днешния ден.
В началото на следващата година ще отвори врати първият от двайсет години насам нов храм в Сливен, който ще носи името „Света Петка“. Това каза пред БТА отец Йоан Петров, предстоятел на църквата, която днес има храмов празник. Дарителите, с чиято помощ се прави грубия строеж на храма, са уверили, че ще приключат с него до 10 декември. Обзавеждането му ще бъде със средства от Сливенската митрополия.
Споделете в социалните мрежи
Партньори
Последни публикации
Категории
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.