• Чрез музикалното си творчество да се приобщаваме към световните  тенденции в шоу бизнеса, но да запазим БГ марката на всяка цена. Това е разковничето на успеха според известния сливенски музикант Неделчо Домусчиев

Развитието на музикалната  култура навсякъде по света е като барометър, показващ  материалните ресурси на страните, стабилността на културните институции и  благосъстоянието на народа.  В бедните държави неотменно явление е  общата интелектуална изостаналост, неграмотност, опростяване и бързо изоставане от световните тенденции  на развитие. Мощните   нации, по силата на  пазарната икономика, оглавяват процеса на музикалните технологии – от творчество до осъществяване на проекти, контакти с публика и разпространение  на носители и медийни  продукти.. Какво произлиза от реално съществуващата вече хегемония? Гласът на бедните партньори все повече ще заглъхва и целия свят ще запее  на един език, в един налаган  стил и аудио-визуален  облик….  Не е ли днес точно такава реално съществуващата картина на музикалния свят?  Музиката вече не е изкуство, а шоу бизнес, овладян от мощни корпорации , определящи основните  параметри на световното музикално развитие  във всички негови форми. На небосклона като метеори проблясват звездни изпълнители, супер групи, нови  стилове на музициране, танци и визия. На опашката чакат нови кандидати за ”изстискване” и „употреба”. Сцената драстично е завладяна от елитните рок динозаври и многохилядната публика на рок концертите, погълната от  звука на мощните децибели , вилнее като на футболен мач. Замайващо светлинно шоу, стотици светлинки в ръцете на слушателите подкрепят виртуозните любимци, бягащи на сцената по „мускули” и татуси… Има ли музика, къде е мелодията – главният неин компонент? Трябва да насочим нашето внимание към казаното от големия латиноамерикански писател Марио Варгас Льоса : „Културата не може да бъде само спектакъл за развлечение. Изкуството трябва да предизвиква интелектуални усилия. Да ни поддържа ясна ценностната система, да различаваме кое е добро, кое е зло.”

Без да се заблуждаваме с уговорки, съвсем ясно е, че през последните десетилетия поп  музиката е под абсолютното лидерство на англо- американската музика. Говорим за музиката, която  не е народна, религиозна или класическа. Понятието „поп” е събирателно и в него се побират като подвидове рок, диско и джаз музика, като песенно- танцовата музика също се нарича  поп и е най- разпространена и обичана. Това се дължи на кратката форма, лесно запомнящи се мелодии и текстове, понякога от известни автори. Всички тези разновидности си имат свои специфични стилове, история на появяване, развитие и достижения. Те непрекъснато си влияят, преливат взаимно и понякога е трудно да се определи това, което слушаме, като жанр или стил.

В този свят на глобализация, на свобода и липса на забрани, къде сме и къде ще бъдем „НИЕ С ГАЙДИТЕ”?  Ще се подчиним ли безропотно на конюнктурата? Гласовете,  идващи през вековете до нас, ще ги оставим ли да замлъкнат?

Не е достойно и коректно да  подценяваме нито постигнатото досега, нито  настоящото ниво. Зад гърба ни блести с неувяхващата си слава фестивалът „Златния Орфей”, сравняван справедливо със „Сан Ремо”.  След десетки години, песните, сътворени тогава от  нашите композитори, продължават да са обичани и пети.  Звездите от тези години продължават да ни радват с неувяхващите си изпълнения.  В рок музиката ще останат в класиката на жанра като неповторими и истински по български звучащи на  български език „Щурците”, ФСБ, „Сигнал”, „Тангра” ,”Диана експрес”, създадени под зоркото око на цензурата, но съумели да постигнат критериите на  световното ниво и най- важното –  успели да спечелят любовта на публиката.

В джаза – този така предпазливо допускан до сцената жанр, ще останат имената на знаменити музиканти: незабравимият Вили Казасян, Милчо Левиев, Людмил Георгиев и Леа Иванова  и днес все още музициращият  оркестър „Акага”.

От тези години остана в музикалното пространство и Диско музиката, навлязла  експресивно на сцената през седемдесетте години и бързо завладяла целия свят.  Дискотеки, дисководещи, оборудване, светлинно шоу не само не изчезнаха – както предвиждаха някои специалисти – а днес  са отново  в основата на развлекателния жанр.

Настъпилото ново време на политически изменения поднесе на музикалните  творци и изпълнители желаната свобода на действие. Държавата се отдръпна от опекунство, но и от материално съдействие. Приобщаването ни към световните тенденции за развитие на поп музиката и различните нейни форми се изразява в създаденото богатство от контакти и връзки  с  водещи имена  от рок музиката и джаза. България  стана форум на големи музикални събития и през последното десетилетие имахме възможност да бъдем слушатели на знаменити певци, инструменталисти и музикални формации от джаза и рока. На сцената за наша радост се изявяват вече и наши талантливи изпълнители, много от които имат изяви и извън страната. Непрекъснато се провеждат конкурси по телевизиите и от тях първият налагащ се извод е, че България е извор на прекрасни гласове. Все още звучат песните и гласовете на старите ни певци /които никак не са стари/. Почитателите на рап, хипхоп и диско получиха удовлетворение, а феновете на хевиметъл  са хиляди и организирани в свой съюз. Трудно е да се изброят и в най-обобщен вид рокформациите, появили се на музикалния хоризонт.

След тази оптимистична картина, трябва  да се върна  към заглавието.  Въпросите, чиито отговори са трудни, все пак трябва да се зададат. Рок музиката, според Розмари Стателова, не може да прозвучи автентично, ако не е с мощно звучене, ако китарите не бръмчат като стършели –включени в дисторшените и ако не се пее на английски език… Нашите „стари муцуни” на рок сцената показаха, че това не е задължително. Пяха само на български и изпълненията им се отличаваха  със своята мелодичност, динамика и поетични текстове. Не се събличаха голи до кръста или по къси панталонки и не трошаха показно скъпи китари. И днес има техни пиеси, които са разпознаваеми и незабравими. Това се отнася и за певците ни от старата гвардия. С гордост бих написал поне десет имена, но достатъчно е да спомена само Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Орлин Горанов, Паша Христова ,Веселин Маринов, Георги Христов, Панайот Панайотов…..и още,  и още… В техните изпълнения също се  чувства подражанието на стандартния европейски шлагер, но надделява българският дух. Това е разковничето на успеха и това ще ни помага занапред, чрез музикалното си творчество, да се приобщаваме към световните  тенденции в шоу бизнеса, но да запазим БГ марката на всяка цена.

Новите български звезди на небосклона са обнадеждващи и като гласове, и като певческа  култура. Вече има утвърдени имена на лидери в бранша.  Пазарната икономика изисква музикалната ни продукция да е търсена и продаваема не само у нас. За да не залинее гилдията от бедност, държавните културни институти трябва да полагат  по-ефективни грижи за начеващите в професионалната си музикална кариера. Телевизиите откриват млади  таланти и след  това ги забравят. За частните музикални и певчески школи  са необходими по-добри условия.  От консерваторията не излизат специалисти по вокална педагогика и съвсем малко са на брой утвърдените имена с тази трудна професия – а такъв избор на гласове,  може да има само в България. Младите ни композитори все още нагласят гуслите и търсят „Златното сечение” на образа на нашата нова съвременна музика и песен. Световните постижения понякога са уникални и достойни като образци за подражание и интерпретация, а в някои случаи са учудващи със самоцелната си натруфеност и фалшив грим. На Евровизия много държави се представиха с хип-хоп стил  в компилация със елементарни мелодични мотиви –  евровизията  стана една голяма дискотека , а не песенен конкурс. Ние бяхме на високо равнище с още три страни. Италианската рок  група не беше най удачният победител.

В по-големите наши градове, преди години се поддържаха полупрофесионални и професионални  естрадни оркестри – Бургас, София, Пловдив, Габрово, Сливен и др. Чрез своята музикална дейност, те спомагаха да се откриват млади таланти, да се поддържа и насочва  нивото на информираност в младежките среди, да се прави правилен избор между добрата и пошлата  музика Вече доста години с тази задача  се е „заел” Слави Трифонов и труженичките от попфолка. Засега те успешно насаждат в много млади хора своя съмнителен музикален вкус.

Всяко поколение си има своя истина.  Контрастите в  материалното благосъстояние рефлектират и върху  отношението към музиката , литературата и изкуството въобще. Неолиберализмът освободи творците от някои догми, но ги вкара в тресавището на посредствеността и простащината. Не им липсват привърженици, времето е подходящо. Но всички модернизми са преходни явления и се надявам много скоро отново да прозвучат висококачествени музикални творби от всички жанрове, които ще останат еталон за поколенията.

Неделчо ДОМУСЧИЕВ  

 

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.