ПЪРВИТЕ СТЪПКИ НА СЛИВЕНСКАТА ОПЕРА

• На 11 и 12 X. 1944 г. са изнесени премиерните представления на сливенската опера, наречена след Девети септември „Работническа“. Създадената през 1944 г. Сливенска опера е третата в страната след софийската и старозагорската. Спомен на д-р Андон Бояджиев

       В нашия град първи прояви от оперетен тип се отбелязват още от 1881 година. Тогава в салона на мъжката гимназия се представят части от оперите „Травиата“ и „Трубадур“ на Верди. През 1898 г. „Певческа дружба“ изнася оперетата „Царският пуяк“. През 1901 г. е представлението на „Лъжите на маркизата“. А през 1908-ма е представена оперетата на Димо Бойчев „Дете – пролетна  царица“.

В годините на възраждането на българската духовна култура, сливенското музикално общество не е имало смелостта да помисли за собствен оперен театър. Но с растежа на музикалнопевческата и оркестралната култура се стигна до появата на сливенската опера през 1944 година. Тя бе третата  в страната след софийската и старозагорската.

Сред първите фактори за появята на сливенската опера и нейния колектив се нарежда богатият певческомузикален и театрален живот на сливенските граждански и военни, самодейни и професионални  състави. Както и присъствието в Сливен на изключителни творчески ръководители и изпълнители като Михаил Тодоров, Васил Димитров, Динко Карагьозов, актьора Георги Костичков, капелмайсторите Узунов, Кобарелов и на хоровите диригенти Илия Цеков, Борис Младенов и други.

След бомбандировките в столицата, в Сливен идват изтъкнати оперни специалисти, педагози и солисти. Между тях са режисьорът от софийската народна опера Илия Арнаудов и професионални изпълнители, които се адаптират успешно в богатия музикален живот на сливенската културна общественост. По това време са станали традиция  литературните и музикалните прояви на сливенските средни училища, с грамотни и талантливи ученици, с добри гласови данни и възможности като инструменталисти  и изпълнители на оперети. Съставът се допълва от участниците в хора, оркестъра и духовата музика на мъжката и девическата гимназия, с техните ръководители М. Тодоров и Ц. Тинева. Тук трябва да споменем имената на Тодор Кебеджиев, Иван Черногоров, Коста Узунов, Димитър Сотиров, Стефан Минчев и др.

Така се стига до идеята, родила се в творческата работа на режисьора Илия Арнаудов, при репетицията на оперетата „Ветрената мелница“, десетина дни преди премиерата. На 20.III.1944 г. той се обръща към нейния автор и диригент Мишо Тодоров с думите: „Абе, Мишо, като слушам хубавия ти оркестър, хор и солисти, мисля си: защо не опитаме да направим една оперка, а?“. На тези рождени слова за сливенската опера бай Мишо отговаря: „Може бе, Илия, ще стане!“

И наистина, това става, и е регистрирано в т. 3 на протокол № 4 от 28.VI.1944 г., под наименованието „Градска опера при читалище „Зора“. За ръководство са избрани: Добри Щилиянов, Михаил Тодоров, Васил Димитров, Димитър Кавалджиев, Николай Николов и Динко Карагьозов. Мишо Тодоров решава първата постановка в репертоара на новоучредения оперен колектив за сезона 1944 / 45 г. да бъде операта на Маестро Георги Атанасов „Гергана“.

На 11 и 12 X. 1944 г. са изнесени премиерните представления на сливенската опера, наречена след Девети септември „Работническа“. Освен местните сили, в представлението участват и гастрольори  професионалисти, които изпълняват главните роли. В състава са Силвия Иванова и Надежда Цончева, Георги Бакалов, Димитър Сотиров, Щилияна Атанасова, Софка Григорова, Жан Стефанов, Димитър Захариев, Каля Неделчева, Коста Узунов, Иван Кадънков, Тодор Куртев, Стефан Минчев, Евгения Данчева, Сийка Атанасова, Христо Георгиев, Нина Божкова.

Местните сили съставяха хора и оркестъра. В оркестъра се редяха музикантите бай Таско, Иван Рибаров, Николай Николов, Динко Карагьозов, както и духачите от състава на военната музика. От учениците в него участваха: Деян Цеков, Георги Маслинков, Николай Сяров, Стефан Златанов, Панайот Бояджиев, Минко Иванов, Светозар Ганчев, Милко Даскалов, Стефан Керменлийски, Петър Клисаров, Христо Кулев и др.

Първата постановка на сливенската опера гостува в Елхово, откъдето за фронта заминаваха частите на сливенската Трета балканска  дивизия. След „Гергана“ бяха създадени спектаклите „Вълкът и седемте козлета“ и „Селска чест“ от Маскани.

Започна сериозна работа по реализацията на една от най-популярните опери на Верди – „Травиата“. Ролята на Виолета възложиха на софийската  актриса Донка Чакова, един нежен колоратурен сопран. Алфред се изпълняваше от сливенския самодеец Димитър Сотиров, впоследствие приет на работа в оперетния театър в София. Образът на бащата Жорж Жармон превъплъти актьорът от сливенския драматичен театър Димитър Урумов. Гастон бе създаден от самодееца Георги Аджемов. Барон Дюфол – от Андон Бояджиев. Флора беше Веселина Башева, съпругата на Мишо Тодоров, както и Щилияна Атанасова. Ролята на маркиза повериха на Коста Ненков, на д-р Гренвил – на Стефан Минчев. Танците се изпълняваха под ръководството и с участието на главната балерина Въскреса Цветкова. Премиерата на операта е през пролетта на 1946 г., с диригент Мишо Тодоров. Режисьор постановчик е Илия Арнаудов. Първото представление в Сливен на една от най-хубавите Вердиеви опери беше оценено високо.

Д-р Андон БОЯДЖИЕВ

Сб. „Сливенци. Старите родове“, т.1, с.56