КОЙ Е ПРЕДЛОЖЕНИЯТ ЗА МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА ТЕНОР?

• Големият актьор Петър Слабаков е дядо на оперния певец Георги Султанов

Оперната гилдия може да запее тържествен марш. Техен човек е предложен за министър на културата. Георги Султатнов е сред най-успешните съвременни наши тенори. Гастролирал е по най-високите европейски оперни сцени. Той е син на маестро Николай Султанов,  основател и дългогодишен ръководител на камерен оркестър „Дианополис“ – Ямбол. Майка му Буряна е виолончелистка,  сестра му Красимира, вeртуозна цигуларка, а негов дядо по майчина линия е големият актьор Петър Слабаков.

И въпреки това авторитетно артистично обкръжение, което категорично e настоявало да продължи по техния път, синът  неведнаж се е опитвал да избяга от семейната  орис. Кандидатства в художествена гимназия, приемат го, но бащата е безкомпромисен – музиката е единственият път, по който трябва да върви наследникът му.

Сн. Георги Султанов и сестра му Красимира

В началото е  цигулката,  но сестрата Красимира, която започнала  да свири преди да проговори, се оказала конкуренция, която братчето трудно може да понесе. Следва пианото – много труд, часове в повторение – скука и нов отказ.

Маесто Султанов обаче не е от хората, които лесно се отказват и продължава да търси най-верният ключ, с който  да задържи сина си в музиката. Запознава го с големи имена сред своите колеги, търси най- подходящия за него интрумент. Победител в голямото предлагане става  невероятният музикант  Борьо Памукчиев. Той внушава на Георги, че обоят е лесен за овладяване и час работа на ден ще е достатъчен. Разбира се, това е голяма измама, но изненадващо ученикът тръгва с желание в поредната си музикална авантюра. Случва се обаче нещо неочаквано.  Оказва се, че младият Султанов не е годен да свири на обой, тъй като, след падане като дете, си е чупил горната челюст. Така най-после с музиката вече окончателно е свършено. Георги  става студент в  Юридическия факултет на Пловдивския университет. И тогава се появава Шмилена. Тя учи оперно пеене. За   да е близо до нея, бъдещият юрист се принуждава да се върне там, откъдето е тръгнал – към нотите. Пеенето е  единственият му вариант. Като дете не е  пял, но е мечтаел да стане бас. Има респект към ниските гласове, а и другият му дядо, Георги, е бил басбаритон и е основал музикалния театър в Ямбол.

Освен това, докато чака края на урока на любимата си Шмилена, Георги забелязва, че преподавателката проф. Калина Жекова освобождава от час всеки болен студент и дори му забранява да се появява, докато не се оправи напълно. Тогава решава: това е работа за мен. През първата година като начинаещ певец се проявяват всичките му  болежки. Това, естествено, ядосва професорката, следва крайно мотивиращ разговор, който дава очакваният ефект. Така че пеенето идва при него като като комбинация от малко мързел и сърдечни младежки трепети.

А успехът после? Според Георги Султанов, той е съвкупност от късмет и работа. На въпроса дали има талант предпочита да отговорят  други, но вече знае, че нищо не става без много труд. За година готви по 4-5 нови оперни произведения, няколко ораториални, концертни програми. В началото е четенето и самоподготовката. След това започват репетициите.

Най-тежко му било, когато е трябвало да мине от баритон към тенор. Този период нарича свое повторно раждане. Болезнено, потискащо, съпроводено с постоянно съмнение.

Но, вече вкусил сладостта на сцената, няма миг, в който да е помислил да се откаже. Още повече, че има късмета  да срещне страхотни капацитети в оперното изкуство, хора, които не  жалили  време и енергия, за да му помогнат. Затова вечно ще е  благодарен на маестро Иван Вулпе и маестро Михаил Ангелов.

За моментите, когато е пял болен или по някакъв „нов оперен обичай” – в спектакли, скалъпени за три дни, не иска да си спомня. Ще му се  да забрави и за срама, когато е излизал на сцена със стари, очукани, прашни декори, с парцаливи костюми, с  убити от умора колеги, пътували стотици километри до някое градче със салон  без отопление…

Георги става прав, когато стане въпрос за най-известния артист във фамилията. Дядо му Петър Слабаков е съпруг на баба му Стефания,  литератор,  жена с изключително богата култура, с усет към красотата във всичките й измерения. Въпреки раздялата си със Слабака, тя  никога не казала лоша дума за него. Напротив, споделяла прекрасните мигове  от съвместния им живот. Разказвала е как е чела на глас учебниците на съпруга си, докато той  учи в Икономическия университета във Варна. Как в безсънни нощи са обсъждане роли или книги. Тя сама е отгледала дъщеря си Боряна и сина си – художника Красимир Слабаков.

Сн.: Художникът Красимир Слабаков

Лишавала се е от много неща, за да купи виолончело на майка му, длета, платна и четки за вуйчо му и да ги направи успешни хора.

Георги среща прочутия си дядо като в песента, на Бургаската гара. След негов спектакъл, заедно с майка му, го изпращат. Актьорът е  уморен, но въпреки това не спира да разпитва и закача внука. А за малчугана е странно да говори с човек, коггото е виждал само по телевизията. Не знае какво да му каже.

По-късно порасналото момче ще види филмите „Цар и генерал” ,„Шибил”, „Мандолината”, „Покрив” и ще разбере колко космополитен актьор е дядо му. А сцената ще се превърне в храма,  в който винаги ще бъдат  заедно.

В един момент от кариерата си Георги Султанов почти реализирал мечтата си да се доближи  до великия Лучиано Павароти. Станал хубав българин със 120 килограма живо тегло. При поредното гостуване при дядо си в Бериево обаче, Петър Слабаков го погледнал сърдито. После дълго му говорил за визията, естетиката и за това, че сцената трябва да носи удоволствие за всички сетива.

Знаеш ли колко тенори със стабилно наднормено тегло са направили световна кариера? – попитал. Последвал кратък отговор: Лучано Павароти… И нов въпрос: А дали си  певец като Павароти, че да накараш публиката да се абстрахира от вида ти?… Настъпила тишина и обсъждането на темата  приключило.

Няколко месеца по-късно дядото посрещнал  внука си с пушка в ръка. Казва, че не го е познал. Георги  свалил тридесет килограма и с това постижение го спечелил  завинаги. Тогава разговорите станали други. Обсъждали тънкостите на сценичния занаят, философията в произведенията на великите автори, дълга към професията. Тези  уроци Георги Султанов ще  помни до края.

Исак ГОЗЕС