ДОБРИ ДИМИТРОВ АПОСТОЛОВ – БАЙ ДОБРИ КАВАКА

• Един от достойните кметове на Сливен. Днес една улица в  града под Сините камъни носи неговото име, като знак на почит и уважение към делото му.

На 22 юни 1951 г. в 14 часа в заседателната зала на Сливенския градски народен съвет се свиква VI-та извънредна юнска сесия на общинските съветници. В дневния ред на пленарното заседание като основна точка е поставен за разглеждане въпроса за обсъждане на председателското място в съвета. Секретарят на ГНС информира присъстващите, че с това вече са се занимавали окръжният и градският съвети на партията, които задължават пленарното заседание на ГНС да вземе решение относно решаването му. Същите правят предложение за снемане от председателското място на Добри Димитров, който в този момент почти 7 години неизменно оглавява общината и препоръчват на негово място да бъде издигната друга кандидатура.

Секретарят съобщава, че Добри Димитров е подал заявление за оставка, след което му се дава думата: “Имам подадена молба за оставка. – потвърждава в изказването си Д. Димитров. – Как се стигна до това положение? Известно ви е, че на градската конференция на партията се лансира едно страшно обвинение срещу мен, което не е вече тайна. Бях обследван от комисия, че съм бил сътрудник на полицая Жельо Николов (групов началник на тайната полиция в Сливен през 9.09.1944 г. – б.а.) Комисията не се задоволи с това. Въпросът се изнесе в окръжния съд в град Ямбол. ( Тогава, със Закона за разделяне на територията на България на окръзи, Сливен и Сливенска околия са на подчинение на Ямболски окръг – б.а.) До ден днешен ПБ на ЦК на партията не са определили каква санкция ще ми бъде наложена.“

Д. Димитров отправя писмена молба до пленума на ГНС, с която мотивира желанието си да бъде освободен от този пост. Още в началото на разискванията (ако могат да се нарекат такива, разбира се), присъстващият представител на комунистическата партия, в случая секретарят на ГК на БКП, недвусмислено заявява, че „въпросът е ясен, снемането трябва да стане без молбата на др. Д.Димитров“.

Но кой е преди всичко Добри Димитров Апостолов? Роден на 15.02.1885 г. в Сливен, в бедно работническо семейство. Остава сирак на 7 години. С големи усилия, поради липса на средства, успява да завърши Сливенската гимназия, където членува в социалистическите кръжоци. Като школник в ШЗО през 1905 – 1907 г., взема активно участие в тайните войнишки кръжоци и завършва военната си служба като убеден социалист тесняк. Става учител в Карнобатско, след това в с. Градец, Сливенско. Той е един от основателите на учителското комунистическо движение в Котел, а след това в Сливен и околията и негов ръководител до 1923 г. Става член на БРСДП /т.с./ през 1907 г. до разтурянето на професионалната учителска комунистическа организация, Д. Димитров е неин секретар. Последователно е член на градски и окръжен комитет на Комунистическата партия, член на нелегалното военно ръководство до 1923 г. Преди това – представител на БРСДП /т.с./ в общинския съвет, където защитава позициите на сливенските комунари.

Деен училищен настоятел, Д. Димитров успява да открие първите безплатни трапезарии за бедните деца в Сливен. През 1923 г. за комунистическа дейност е уволнен като учител „завинаги и отвсякъде в царството“. На 12 септември с.г е арестуван и изпратен в затвора, където лежи до края на април 1924 г. В навечерието на парламентарните избори през май 1927 г. в Сливен се изгражда Трудов блок между Работническата партия (легална форма на преминалата в нелегалност БКП)р БЗНС, Социалдемократичната партия и Занаятчийската партия. Съставена е обща листа, неин водач е кандидатът на Работническата партия Добри Димитров. В изборите Трудовият блок печели един мандат и той е избран за народен представител в XXII ОНС (10.06.1927 – 15.05.1931 г.).

Ерудит, изключителен оратор, той често е бламиран заради речите си от парламентарната трибуна. Като човек е много обаятелен и добросърдечен. В спомените си една от дъщерите му отбелязва: „Когато той си идваше от София за Нова година, носеше пълни куфари с подаръци не само за нас. Тогава бяха на мода т-нар. „перомоливи“. Те бяха мечтата за моите съученици, в болшинството си от бедни по-бедни. Татко обикновено носеше по цял куфар такива перодръжки за децата от четирите класа на новоселското училище. Носеше и много книги за училищната библиотека. На Коледа у нас през тези години правехме голяма елха и канехме децата от цялата махала. На всяко имаше по някакъв дребен подарък.“

След края на мандата Добри Димитров отново остава без определена работа. Облагородява лози, работи в Твърдишките мини, става закупчик на цвекло, занимава се с фотография, за да изхрани семейството си. Още в първите месеци на войната, Д.Димитров става член на партийната финансова комисия за събиране на средства и помощи за нелегални функционери и политзатворници. През февруари 1943 г. той е отведен в лагера „Еникьой“.

Това е активът, с който Добри Димитров влиза в общественополитическия живот след смяната на режима в България след 9.09.1944 година. Известно е, че тогава не се създават веднага нови органи на местната власт, а се запазва старата организация на общините, наистина в голяма степен формално, т.к. функциите им на практика се съсредоточават в отечественофронтовските комитети. На 2.11.1944 г., с Указ N 84 на Регентството се одобрява Наредба-закон за назначаване, уволняване и класиране на служителите по ведомството на Министерството на вътрешните работи и за временните общински управи. Кметската институция, която просъществува за кратък период, преминава в ръцете на нови хора, верни и лоялни към режима, млади, неопитни, в много случаи необразовани. С приемането на Закона за народните съвети през 1948 г. за около 30 години се преустановява съществуването на кметската фигура, така типична за българската община. В условията на тоталитарния режим, местното управление се формира като част от целия единен държавен апарат и действа като държавно управление.

Д. Димитров оглавява Сливенската община в качеството си на кмет от 23.11.1944 до 31.05.1949 г., а като председател на изпълнителния комитет на ГНС – от 10.06.1949 до 22.06.1951 г. Интелигентната му личност се откроява с голям опит, образование, високо и адекватно чувство за отговорност към общинските дела. С действията си доказва, че е кмет на всички граждани, без оглед на партийна и друга принадлежност. Честен и неподкупен, отказва да се премести да живее в центъра на града, което му се полага като кмет, а предпочита да остане в родния си краен квартал Ново село. Дъщеря му си спомня, че когато баща й по право използвал общинския файтон, съпругата му по негово настояване вървяла пеш до града, защото според израза му „не била служебно лице“.

Да се изброи всичко, което Д. Димитров прави за родния си Сливен в определен обем страници не е възможно, затова ще маркирам само някои от основните му дейности. Това са укрепването на бреговете на реките Асеновска и Новоселска в града, насаждане на зелени тополови пояси край тях, заради което сливенци и днес с неподправена симпатия го наричат „Бай Добри Кавака“, построяването и откриването на детски ясли, залесяването на Хълма на свободата, построяване Паметника  на съветската армия, водохващането на Равна река, създаването на овощарска кооперация, на комунално стопанство, уреждането на района на Сливенските минерални бани. Но най-голямото му дело е изграждането на жилищния квартал „Република“, построен по негова идея, на която той се отдава изцяло.

Това в общи линии е визитната картичка на 66-годишния Добри Димитров, когато той се изправя през общинските съветници в летния следобед на 22.06.1951 г. Внимателното проучване и анализиране на протокола от пленарното заседание навежда на някои мисли и изводи. На първо място – като се има предвид важността на въпроса за председателското място в съвета, заради който е свикана извънредна сесия, кворумът е почти незначителен – присъстват 20 души, с председателя, неговия заместник, секретарят, членове на управата, няколко съветници, отсъстват 16 народни съветници, без да се упоменават причините. Второ – изказванията за снемането на Д. Димитров от председателския пост са само 9 и то след подканяне от присъстващия секретар на ГК на партията, който недоволно заявява: „Мисля, че има известно съмнение от другарите съветници, избягване да се изкажат.“ Същевременно той отбелязва, че е дадена препоръка от „отговорно място“ снемането на Д. Димитров да се формулира като „несправяне с работата и неуточнено партийно положение“. Става ясно, че в самата формулировка е заложена несъстоятелността на обвиненията срещу Добри Димитров, е „препоръката“ е равносилна на заповед  и въпросът е предрешен. Не мога да не отбележа на трето място унизителният формализъм на изказванията, липсата на всякаква убеденост, но все пак и плахите опити в две от тях да покажат несъгласие с предложената формулировка.

Чия жертва е Добри Димитров? Със сигурност отговорът трябва да се търси в по-общ план. От лятото на 1949 г. настъпва нов етап в утвърждаването на сталинския модел в България. Започва провеждането на типичните за модела съдебни процеси срещу видни партийни и държавни дейци, стопански специалисти, висши военни, хора на науката и културата, обвинени в заговор срещу властта. Най-големият от тях е процесът срещу Трайчо Костов, който е най-образованият сред лидерите на БКП и който се отразява най-тежко върху интелигенцията. А Добри Димитров е именно такъв – бивш учител, бивш народен представител, личност с широка обща култура, ненадминат оратор, харесван дори от тези, които не споделят политическите му убеждения, човек, на когото много „свои“ зловидят. На януарския пленум на ЦК на БКП през 1950 г. Вълко Червенков заявява, че „на заварената на 9.09.1944 г. интелигенция не може да се вярва, тъй като била формирана в условията на реакцията и фашизма.“ Нужна била „решителна преустройка и подобрение в кадровата политика…, за създаване на здрави интелигентски кадри из средата на работническата класа, верни на партията и правителството“.

Логично тук трябва да се търсят корените на нелепите обвинения срещу Добри Димитров. В спомените си дъщеря му отбелязва: „От всичко той най-много обичаше хората и им служи до края на живота си, въпреки огорченията по време на култа. И през тези черни дни за цялото ни семейство, той нито за миг не престана да вярва в партията, на която беше посветил целия си съзнателен живот.“ След Априлския пленум през 1956 г. Добри Димитров е така да се каже „реабилитиран“. Случилото се през 1951 г. драматично белязва живота му до край. Той си отива оскърбен от този свят на 12.09.1959 година. Негови съвременници разказват, че буквално целият град е отишъл да го изпрати до вечния му дом. След толкова превратности, времето не заличи спомена за човека, гражданина и общественика Добри Димитров Апостолов, който през целия си живот води борба за един по-добър и справедлив свят. Днес една улица в Сливен носи неговото име, като знак на почит и уважение към делото му.

Вяра ВЛАДОВА