ДА СИ СПОМНИМ ЗА ТАЛИМКА ЙОРДАНОВА

• На Сливен и неговата култура тя посвети най-силните си години

Здравейте, мили хора. Казвам се Талимка Йорданова и съм безкрайно горда, че съм внучка на една знакова и паметна фигура в културния живот на моя роден град – Сливен. На моята баба дължа не само името си. В общи линии, всичко, в което вярвам, към което се стремя и което умея днес, е резултат от невероятното възпитание и всички безценни уроци, които съм научила от нея.

Талимка ни напусна преди година и макар че загубата й отвори огромна бездна в сърцата на всички нейни близки, това, което тя оставя след себе си като принос, размах и наследство, стопля сълзите ни и ни кара да ценим невероятния й дух още повече.

Удивителен е споменът, който Сливен пази за моята баба. Всички, които я познават и са работили с нея разказват едно – тя много обичаше Сливен и даваше всичко от себе си, за да го превърне в културната столица на България. Някои от най-знаковите художници, писатели, актьори до ден днешен казват: на твоята баба дължа първата си работа, тя ме научи на толкова много неща… Помнят я като най-стилната и изискана жена в Сливен, славеща се със своята строгост и непоклатима дисциплина и дълбоко уважавана за високите стандарти на работа, които поддържаше във всичко, с което се е захващаше.

На Сливен с огромна страст, целеустременост и неуморен труд баба ми посвети целият си потенциал. Тя дълбоко съзнаваше каква люлка на интелектуалци и възрожденци, на книжовници и обществени дейци е бил винаги Сливен. Високо ценеше дейността на д-р Иван Селимински, на д-р Миркович, на Добри Чинтулов, Константин Константинов и още много други.

С приемането на високата обществена позиция, която й бе възложена, тя се зае да работи твърдо и неотклонно за възраждането на различните направления на обществения и културен живот на града. Постави си задача да възроди Сливенския театър, да обогати художествената галерия с нови картини и нови изложби, да издигне нивото на Сливенския симфоничен оркестър. Много жар, много енергия изразходи за утвърждаването на културните празници „Сливенски огньове“ и издигането им като авторитетни национални празници на духа.

Тя поде инициативата да се изгради в Котел дълго отлагания „Пантеон на Г. С. Раковски“. По нейно настояване и на тогавашното Сливенско ръководство бе решено Националното честване на 1300 години от създаването на Българската държава да се проведе в Котел и да се съчетае с откриването на Пантеона на Раковски и тържествено полагане на костите му в него.

В края на 70-те години на миналия век Сливенският театър разполагаше с неголяма театрална трупа, която се опитваше да прави високо професионално изкуство в старата и крайно непригодна читалищна сграда. По нейна инициатива бе подписан договор с ръководството на театралната академия в София, по силата на който ежегодно се разпределяха по 3-ма-4-ма от най-талантливите млади актьори за работа в Сливен. За няколко години в театъра се сформира силна трупа от млади творци. Тя много се гордееше, че през Сливен преминаха някои от най-известните по-късно на национално ниво режисьори и актьори, като проф. Пламен Марков, проф. Атанас Атанасов , проф. Ивайло Христов и др. Те допринесоха много за развитието на театъра, създавайки спектакли с високо художествено ниво. Създадоха добри традиции и оставиха златни страници в историята на театъра.

Паралелно тя се зае с решаването на материалната база на театъра. Беше организиран национален градоустройствен конкурс за избиране място за новата театрална сграда. Извърши се проектиране, след което и самото строителство, което се е ръководило от моя дядо – Иван Йорданов. И от края на 1985 г. Сливенският театър разполага с най-красивата и впечатляваща не само за времето си, но и сега, театрална сграда.

Много време и много усилия Талимка Йорданова посвети на възраждането на Сливенската Художествена Галерия. Оставена без особени грижи и пари, тя креташе едва. Баба ми успя да осигури възможност да се откупят картини от изложбите на големите художници. Периодично се организираха изложби в града. Големият български творец, писател и колекционер Богомил Райнов подари на Сливен изключително ценната си колекция от западноевропейска графика. Тя има съществен принос днес Сливенската художествена галерия да има един от най-богатите и интересни фондове в страната.

В музикалната сфера бе събуден за нов живот Симфоничният оркестър, който се превърна във Сливенска филхармония. Съставът му беше попълнен, подобриха се условията за неговата работа. Организираха се концерти, гостуваха известни диригенти, цигулари от ранга на Минчо Минчев и Стойка Миланова и др. Дори известно време тогавашният диригент на камерния ансамбъл „Софийски солисти“ Емил Табаков беше главен художествен консултант на Сливенската филхармония.

Тя подкрепи и издигна на ново ниво дейността на Сливенската работническа опера към читалище „Зора“, канейки за неин директор известният музикален корифей Сидер Сидеров. Беше разнообразен репертоарът на операта, разширен съставът на оперния хор, за солисти на оперни произведения от българската и световната класика бяха канени изгряващи млади оперни певци. Сключи се договор с Българската държавна консерватория и класа на проф. Павел Герджиков, който постави на сливенската оперна сцена редица оперни спектакли с участието на талантливи свои ученици. Детската оперета към читалището с ръководител Николай Априлов също се радваше на нейната подкрепа. Талимка Йорданова даваше шанс за живот и развитие на всяко талантливо, творческо, полезно и вдъхновяващо начинание.

Върхът на нейните усилия и венец на нейната дейност са известните празници на културата и изкуствата „Сливенски огньове“. Създадени и организирани по нейна инициатива, те дадоха силен тласък за обогатяването на културния живот на Сливенския край – Сливен, Котел, Жеравна и др. В продължение на една седмица се провеждаха многобройни културни мероприятия  – изложби, концерти, срещи и беседи с най-изтъкнатите национални творци. Много от тях посветиха своите произведения на Сливенския край.

За наша обща радост, „Сливенските огньове“ издържаха превратностите на времето и мъдри сливенци продължават да ги провеждат и до днес – вече повече от 40 години.

Тя считаше за свой дълг да подкрепя, окуражава и подпомага младите творци от всички сфери на изкуството и културата, за което много от тях, вече известни и утвърдени имена в театралната, музикалната и книжовната сфера продължават да изразяват огромното си уважение и благодарност към нея.

За дейността на Талимка Йорданова може да се говори и пише дълго, но считам че и това е достатъчно, за да спрем за миг нашето внимание и да си спомним светлия й образ и богатия принос, който тя остави на всички ни, но най-вече на Сливен и хората му.

С поклон към енергията и всеотдайността, които винаги е носила в себе си и с надеждата нейния труд да продължи проекцията си във времето.

Мила бабо, липсата ти е неутешима, но знай, че сме горди от досега с твоята личност. До сетния си дъх ще следвам всичко, в което си ме научила да вярвам. Благодаря ти, че те имах.

Талимка Йорданова – внучка