ЛИ ЮНХАН, ПРЕВЕЛА НА КИТАЙСКИ СТИХОВЕ НА ДАМЯН ДАМЯНОВ, ЗНАЕ ОЩЕ ВАЗОВ И СТАНКА ПЕНЧЕВА

• Доброволката от Поднебесната империя обича и ще вари в родината си българска шкембе чорба

Автор: ВАНЬО СТОИЛОВ

Ли Юнхан показва стихосбирката на Дамян Дамянов „Обича ме, не ме обича“, от който са взети 18-те стихотворения, които тя преведе на китайски език. Снимка Ваньо Стоилов. 28.05.2021

… „Личи си, че тези стихове са много отдалече“, така реагирал приятел на Ли Юнхан, когато прочел в интернет преведените от нея на китайски език 18 стихотворения на Дамян Дамянов. Те са събрани в електронна книжка, която може да се прочете на страницата на сливенската хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ както на български, така и на китайски език. Да се заеме с тази книжка й подсказал Жельо Радев, директор на гимназията. В това училище Лия, както я наричат българските й приятели, бе учител доброволец от една година. Преди това година време преподавала в частно училище в Челопеч, Софийско.

Ли Юнхан е в България по линия на института „Конфуций“ към Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. „Мандатът“ й изтече и на 1 юни тя лети обратно за родината си, след двегодишна раздяла.

28-годишната китайка е от източната провинция Хънан, в която живеят около сто милиона души. Когато се прибере у дома, тя ще знае какво са баница, таратор и мусака и непременно ще опита да си приготви българска шкембе чорба. Задължително с чесън и може с подправката чили, вместо с лют червен пипер.

Но наред с това, Ли ще разказва на приятелите си за българската поезия, за Дамян Дамянов, за Иван Вазов и за Станка Пенчева, поезията на които също вече познава.

Младата учителка е завършила в родината си радио и телевизионна режисура, след това направила магистратура по лингвистика. Преподавала година-две китайски език, после дошла като доброволец в България. „Исках да поживея в друга среда, да се потопя в друга култура“, обяснява простичко избора си китайката.

Преди да тръгне насам, взела 4-5 урока за България. Първата българска дума, която научила, била „здравей“. Получила и няколко практически съвета как да се държи с българите, които по навик за „да“ и „не“ въртят главите си наобратно и за рожден ден подаряват нечетен брой цветя, а на погребение носят четен брой. Това за нея било важно, защото в Китай нямало значение дали на любимата си жена мъжът ще подари четен или нечетен брой цветове. Нямало значение и какво е цветето, стига да не е хризантема – при тях запазен за покойниците цвят.

Разбира се, за да ми обясни за хризантемата, Ли търси снимка на цветето в телефона си – думата не й идва нито на английски, нито на български.

В България най-много харесала Пловдив, но и Казанлък, където се впечатлила силно от статуята на местния скулптор Доко Доков „Японката“, вдигната в центъра на града. Докато на други места виждала склуптури на местни герои, в Казанлък вдигнали образа на японска жена – нещо, твърде близко до една китайка. Разбира се, местните сигурно са й обяснили, че статуята е символ на приятелството между народите на Япония и България, което е твърде силно в Казанлък покрай Празниците на розата.

Електронната книга с преведените от Ли Юнхан на китайски език стихове на Дамян Дамянов може да се види в страницата на Хуманитарната гимназия в Сливен. Снимка Ваньо Стоилов

Като доброволец в Сливен, тя водила уроци по китайски език с ученици от Хуманитарната гимназия „Дамян Дамянов“ и с възпитаници на други училища, организирала и кръжоци с възрастни по различни теми за китайската култура. Миналата седмица, в четвъртък привечер, беше нейният последен урок, на който, естествено, си припомниха и историята на преведените на китайски език стихотворения.

На раздяла курсистите от кръжока на Ли в Сливен по китайска култура подариха цветя на младата си учителка. Снимка Ваньо Стоилов

„За Лунната нова година подарих на Ли стихосбирката на Дамян Дамянов „Обича ме, не ме обича“ и двамата подбрахме 18 стихотворения, които тя да преведе на китайски език и да съберем в една електронна книга“, разказа директорът на гимназията Жельо Радев.

Ли Юнхан с учители от хуманитарната гимназия „Дамян Дамянов“ в Сливен. На снимката са още директорът на училището Жельо Радев и учителката Анета Койчева-Иванова /вдясно/, която помогнала да направят електронната книга. Снимка Личен архив

Нека да кажем истината: за две години Ли Юнхан не е научила толкова добре български език, за да превежда свободно лириката на Дамян Дамянов. За да го направи, тя ползвала услугите на компютърен преводач, а след това и на специалист като д-р Камен Иванов, автор на учебник по китайски за начинаещи, който й предложил подобрения в превода. Освен това  потърсила и съветите на други езикови експерти. За софтуера при подготовката на електронната книжка помогнала и учителката от гимназията Анета Койчева-Иванова.

За мнозина ограниченията покрай пандемията от COVID-19 бяха проблем, но за Ли те донесоха месец време за упорита работа над този проект. Включително и време да се направят аудиозаписи на 18-те стихотворения, които момичето чете на родния си език. Гласът й звучи повече от артистично – все пак, нали тя е завършила радиорежисура в родината си. Така че, в електронния вариант на стихосбирката „Обича ме, не ме обича“, избраните 18 стихотворения могат както да се прочетат, така и да чуят на китайски език.

Китайката обаче няма смелостта да се опита да запише стиховете и на български език…

„Започнах със стихотворението „Жена“, разказва Ли. За да стигна до „И пак тръгни“ –

Когато си на дъното на пъкала,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез.

Казват, че точно това стихотворение представя най-добре същността на човека и поета Дамян Дамянов. За него като поет аз зная, че творчество му е вдъхновило доста хора“, казва още Ли. Тя сочи и друго стихотворение, в което поетът казва, че България го зове с рози, просеник и креп. Особено е впечатлена от думата креп.

Електронната книга с преведените от Ли Юнхан на китайски език стихове на Дамян Дамянов може да се види в страницата на Хуманитарната гимназия в Сливен. Снимка Ваньо Стоилов

Със сливенското електронно издание на стихове от Дамян Дамянов на китайски език е запозната и съпругата на поета Надежда Захариева. Появата на това издание съвпадна с изложбата на малка част от архива на Дамян Дамянов, която беше открита в Софийския университет на 20 май т.г. по повод 85-годишнината на твореца.

Надежда Захариева потвърди, че творчеството на Дамян Дамянов е действало на мнозина като психотерапия. Както и намерението си да подари целия архив на поета на регионалната  библиотека „Сава Доброплодни“ в родния му град Сливен. Това можело да стане още през това лято, когато все пак намери време да подреди в кашони „наследството“ на Дамян, което сега се съхранява на тавана в дома й.

„Там има както много писма на читатели до него, така и много негови непубликувани стихотворения. Надявам се, че всичко ще се дигатализира, за да достигне по-лесно до многобройните почитатели на творчеството на Дамян Дамянов, който много обичаше родния си Сливен. Дори мислехме да го погребем там, но си дадохме сметка, че в Сливен няма да има кой да ходи на гроба му“, сподели пред „24 часа“ по телефона Захариева.

… Когато архивът на поета бъде дарен и дигитализиран, Ли Юнхан ще бъде далече от България, но ще научи всички подробности за дарението от тукашните си приятели. Тъй като една от темите, по които тя работи у нас, беше тъкмо дигитализацията на учебния процес. По този повод директорът Жельо Радев  на сливенската хуманитарна гимназия, носеща името на Дамян Дамянов, обобщава: „Има какво да учим от китайците, но и те – от нас. Ние – за дигитализирането на учебния процес, а те от нас виждат екипност в работата, сърдечно отношение, близост с учениците“.

                                                                                       Ваньо СТОИЛОВ

Б. А. На раздяла Ли подари на приятелите си разноцветни конци, сплетени под формата на трилистна детелина. Според китайското поверие, те носели щастие.