• Лица от трупата на Армейския сатиричен театър на Сливен, чиято дългогодишна история заслужава да бъде събрана и разказана

„Из репертоара на Театър „Авангард“. Така озаглави актрисата Радка Куршумова няколкото си поста с архивни снимки от летописа на армейския сатиричен театър със седалище Сливен. Миналата година неговите артисти и певци се събраха, за да отбележат 60-годишнината от създаването на „Авангард“ и 22 години от закриването му от министър Димитър Луджев, който влезе в театралната история като негов екзекутор.

Преди много години, Трета българска армия си имаше Дом на армията в Сливен, където се намираше щабът й. А в Дома и неговия театър войнишката си служба и младите си години са прекарали плеяда бъдещи звезди на българския театър, музика и изкуство. Театърът съществува от 1959 до 1991 година, ще рече само 32 години. Но какви години!

Да си спомним за този театър с усмивката и ведрото настроение, с което неговите спектакли заливаха не само сливенското гражданство.

Несменяем ръководител през годините му е русенецът Марин Маринов, създател на прочутата „Армейска естрада“, след време преименувана на Театър за Естрадна сатира „Авангард „. Марин Маринов е режисьор, автор на пиеси и естрадни спектакли, на скечове и текстове на песни, и всякакви други творчески дейности.

Марин Маринов си отива от този свят преди 2 години в Сливен, на който посвещава живота си, незаслужено забравен, на фона на десетките големи отличия, които неговата трупа носи от всички прегледи на военната художествена самодейност. Под негово ръководство, „Авангард“ играе най-новите български сатирични пиеси. В афиша му са заглавия на Станислав Стратиев и Иван Радоев, на нашумялата Мария Симова, пиеси на Чехов и българската класика. Щатната трупа на „Авангард“ наброява 12 артисти, лично подбрани от Марин Маринов с кастинг, но стига до 70-80 души с участващия в спектаклите войнишки състав от артисти, естрадни и класически музиканти, танцьори, които са цветът на музикалните и театралните училища и консерватории.

Театър „Авангард“ си имаше оркестър на живо за представленията. Запазена в архива на Радка Куршумова е снимка на оркестъра в действие.

В естрадния оркестър са свирили много музиканти, колегата им Върбан Бояджиев си спомня тромпетистите Иван Стефанов и Андрей Андреев, който по-късно е един от диригентите на Сливенската филхармония, актьорът Георги Младенов, Здравко Радоев.

След тяхното уволнение се сформира друг естраден оркестър, в който Върбан Бояджиев е китарист, близнаците Боян и Ленко Лалови – саксофонисти, бъдещият инженер Стефан Василев-Мечето – акордеонист, а ръководител – завършилият Консерватория Стефан Рибаров от Габрово.

Сн.: Ивайло Абаджимаринов и Върбан Бояджиев на среща по случай 60 години от създаването на армейския театър „Авангард“ към културния Дом на Трета българска армия в Сливен.

През Армейската естрада са преминали Митко Щерев, Христо Кидиков, Панайот Панайотов.

От трупите по онова време помнят чудесния цигулар Радко Шикеров, от музикалното училище в Пловдив, както бъдещия барабанист на ФСБ Петър Славов, който по-късно прави със Симеон Щерев и Милчо Левиев „Джазфокус 65“.

Освен артисти и музиканти, Театър Авангард има и своите художници. Щатният художник сценограф Жейно Чобанов, когото виждаме в средата на една от старите снимки.

Жейно Чобанов бил сценограф и художник на всички представления на „Авангард“, с драматични, сатирични и смесени програми.

В колекцията на Радка Куршумова са и портретните снимки на някои имена легенди, като младият тогава войник Георги Чапкънов – Чапа, който е едновременно и художник сценограф, и прекрасен комедиен актьор в театър „Авангард“, играл в не едно и две негови прочути представления.

В тези години Чапа още се колебаел кое да изберре – тетралната академия, тогава именувана ВИТИЗ или Художествената академия?!…

И също – младият тогава Иван Савов, който още не е известният оперно-театрален сценограф и настоящ лауреат на голямата награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“, а само художник сценограф и актьор на знаменития Театър „Авангард“. Художникът Иван Савов е сценограф на „Необикновен процес“ на Мария Симова и на „104 страници за любовта“ на Едвард Радзински.

Като стигнахме до актьорската трупа, нека първо видим портрета на инициаторката на този спомен за театър „Авангард“ – актрисата Радка Куршумова, коренячка сливенка и близка родственица на Георги Гюлмязов и Сирак Скитник, живееща по волята на съдбата във Варна, чийто комедиен талант сравняват с този на звездната Стоянка Мутафова. Всъщност, май само те двете имат издадени аудиокасети с разказани от тях хумористични етюди.

Радка Куршумова играе първия си спектакъл “И там, като тук“ през 1961 година, а през 1963-64 е в състава на незабравимия „Славяните се смеят“.

Помни емблематичните пиеси на Станислав Стратиев „Асансьорът“, „Римска баня“, „Сако от велур“, с режисьор отбиващият военната си служба Красимир Дограмаджиев, по-късно директор на Сливенския куклен театър.

Играе 10 години в театър „Авангард“, от който е уволнена по донесение, че е посетила църквата „Св. София“ на Възкресение.

Ето и колежката й Мария Николова, която започва кариерата си в театър „Авангард“ и минавайки през доста други театри, стига до сцената на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“, в чиято трупа прекарва по-голямата част от артистичния си живот. Така бургазлийката Мария Николова, съпругата на сливенския мистър Аскеер Михаил Илийков, остава да живее в полите на Сините камъни. В „Авангард“ тя прекарва 6 години. Помни участието си в Чеховите миниатюри и в „Славяните се смеят“, където играе с художника Георги Чапкънов, който тогава се изявява като актьор и сценограф на спектакъла и се колебае между ВИТИЗ и Художествената академия.

Със старите колеги Радка Куршумова и Ивайло Абаджимаринов още могат да изиграят сценки от култовия спектакъл „Фрагменти“, който смятат за един от най-добрите сатирични спектакли под режисурата на Марин Маринов.

Сред шедьоврите на сатирата били още „Всеки гледа мене си“, „И тук, като там“, „Темпераментният омнибус“ с автор Марин Маринов. Играели ги в ДНА, по читалища, поделения, на импровизирана сцена от две каросерии на камиони, осветявана от фаровете на два-три джипа.

Пепа Николова-Данчева, която в момента живее извън страната, в Англия, по онова време е певица, актриса и художник в театър „Авангард“.

Радка Куршумова пази снимката и на една от основателките на театъра Сийка Кръстева, която е на снимката в средата.

А за къде без легендарната мама Дони – актрисата Донка Кънчева? Тя е любимка на публиката и на театралната трупа на „Авангард“.

В трупата пребивава и Зорка Кънева, също актриса и също от „Авангард“.

Трупата има и балерина и това е небезизвестната Вера Павлова. Както личи от запазената снимка, танцът е нейната стихия.

 

Един друг колорит от мъжкия състав на трупата е актьорът Никола Жечев, който кой знае защо всички наричат „Вуйчо Жечо“.

Ивайло Абаджимаринов, който е от Търговище, постъпва в „Авангард“ като войник през 1964 г. и остава в театъра 32 години, до закриването му през 1996-та.

Още през 1963 година в Сливен, той гледал спектакъла на армейския театър „Фрагменти“ и бил впечатлен от представлението и силното присъствие на сцената на естраден състав, с 14 цигулки, 3 саксофона, 3 тромпета, 3 цугтромбона, пиано и барабани.

В този спектакъл Мария Николова и колежката й Мария Раева играели и пеели в една сценка – част от оперен спектакъл „Герана на самодивите“. Всяка година поставяли пиеси на Иван Радоев, изиграли всички текстове на Станислав Стратиев без „Рейс“. Почти всичко, което се играело в Театъра на армията в София, било поставяно и в Сливен с много добър успех.

Ветеранът от театър „Авангард“ Върбан Бояджиев сега е охрана на Драматичния театър, защото, като всички бивши музиканти на софийската Концертна дирекция, останал без пенсия заради изгубените й ведомости.

Преди да предпочете музиката пред театъра, той бил артист във военния театър, който още се наричал „Армейска естрада“.

В щатния състав на театъра той заварил Донка Ненчева, Мария Николова, Цвета Димова и Цвятка Видова, която по-късно отишла в Смолянския театър, Сашо Маринов и Сотьо Сотиров. Във войнишкия състав били Георги Чапкънов и Емил Георгиев.

Във войнишката театрална трупа по това време дошли завършилите ВИТИЗ Любомир Ялъмов, Димитър Игнатов и брата на Невена Коканова Димитър Коканов.

В архива на Радка Куршумова се намира негова театрална снимка от роля в „Темпераментния омнибус“, сцената е заедно със Сашо Ткачов.

Представяме 25 снимки от спектакли, събрани от актрисата от летописа на театър „Авангард“. „Необикновен процес“, „Агент 212“, „Криминална песен“, „Лодка в гората“, „Предложението“, „Темпераментният омнибус“, Новогодишна програма, „Сливен се смее“ и други.

… Въпреки многото красиви и щастливи спомени, армейският театър „Авангард“ е минало. Архивът му изчезнал… Но той има своя дългогодишна история, която заслужава да бъде събрана и разказвана не веднъж и два пъти. Защото той и художествените колективи на ДНА са част от културната памет на Сливен. Все пак, спомен по спомен, снимка по снимка … могат да се доловят стъпките на десетки творци, оставили следа на неговата сцена.

Щилияна ВАСИЛЕВА,

                                                           в сътрудничество с Радка КУРШУМОВА

Партньори

Последни публикации

Категории

Споделете в социалните мрежи

2 Comments

  1. Христо Бръмбаров 27 май 2021 at 18:15 - Reply

    Много се зарадвах да прочета този спомен. През 1973 год. и аз работих (служих) в ДНА Сливен. Прекрасни хора – Марин Маринов, Йоско Йосифов, Мария-русата и Мария.Черната, Милчо …. Всички не можеш да изброиш.

  2. Пепа Данчева 04.юни 2021г 4 юни 2021 at 22:36 - Reply

    Аз също се зарадвах,когато видях поместения спомен -наистина има много забравени имена,които допринесоха много за театър ,,Авангард,,Прекрасни хора като Сашо Ткачов-от Сливен- дългогодишен главен директор на Софийски държавен куклен тратър ,Мишо Йончев-естраден певец с нежен , топъл глас-дълго време радваше с изяви по телевизията феновете си ,Един

    прекрасен пианист Франк Майер-световно известен -давал концерти и в София- живее в Израел,-Не мога да изброя всички но бих добавила и участието ни в участие на живо по Националната телевизия под режисурата на Хачо Бояджиев –

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.