ЕВГЕНИЙ КУРДОВ, ХУДОЖНИК И УЧИТЕЛ

• 116 години от рождението му

Роден е на 18 май 1905 г. в Сливен, в семейство на основни учители. Майка му, Марийка Петрова (1878 – 1959), завършва Педагогическо училище във Варна. Знае руски и френски език. Свири на цигулка и пее много песни. Омъжва се за Никола Курдов (1872 – 1939), завършил Педагогическо училище в Казанлък, който владее руски, френски и немски език и пее хубаво. Учители са в села из Ямболско и Сливенско. Никола Курдов става училищен инспектор в Ямбол, а по-късно и в Сливен. Просвещават мало и голямо – Марийка учи жените да плетат дантели, да си редят къщите, да поддържат добри отношения. Никола организира мъжете в кооперации. Бил добър оратор, с енциклопедичен ум. Има заслуги за създаването на Ямболския музей, на Популярна банка в Сливен, на Сливенското археологическо дружество. Двамата играят в любителски представления.

Другите им деца са: Анастасия (Жечева, 1906 – 1992) – учителка по българска литература; Татяна (Шиварова, 1909 – 1999) – начална учителка; Мишо, роден 1912 г., починал бебе; Петър, роден 1915 г., способен математик, починал на 27 г. от туберкулоза; Лиляна (Василева, 1918-2003, осиновена от леля си Димитрина), завършила френска филология, преподавала френски и български език в Русе; Михаил (1920-1992) – художник-резбар.

Евгений се проявява като творец от дете. Рисува и моделира от глина. Като гимназист рисува илюстрации към Верлен, Бодлер, Едгард По, битови картини и други теми, показвани на ученическа изложба.

След завършването на Художествената Академия в София през 1929 г., става учител. Няколко години преподава в селски училища. По-голямата част от трудовия му живот преминава в Сливен – в Мъжката гимназия и няколко прогимназии. Обръща специално внимание на учениците, които са с художнически заложби. Преподава им на академично ниво. Но и останалите не скучаят. Увлекателно разказва историята на изкуството (бивши ученици помнят, че от Евгений Курдов са възприели повече факти от историята, отколкото от учителите по този предмет). От биографиите на велики художници избира разни пикантни случки, които не се знае къде е чел. Изключително интелигентен и начетен, с интереси към всички области на знанието. Ползва старогръцки, италиански, френски и немски език. Пред гражданите изнася лекции за Домие, Рьорих, Тициан, Леонардо да Винчи, Гойя. Словото илюстрира с цветни диапозитиви.

Къщата си строи почти сам – тухлена зидария и бетон. Прави си огромно ателие. Подвързва книги, като рисува или бродира заглавията. Умее да плете кошници и дамаджани, прави дърворезба, занимава се с фотография на любителско ниво.

Първата самостоятелна изложба прави още през 1929 година. Следващите са през 1934, 1937 и т.н. Редовно показва свои работи и на общи изложби на групата художници в Сливен. Участва в колективни изложби в София и страната. В чужбина – в Москва и Виена.

Евгений Курдов – Старият бряст, линогравюра

Специалността на Евгени Курдов е скулптурата. Казваше, че я избрал, защото нямал достатъчно пари за бои и материали, нужни за живописта. Всъщност имаше обемно виждане, което се чувства даже и в графиките му.

От 60-те години започва да прави проекти за паметник на Добри Чинтулов – конникът, който „… с тръба зове свойте братя…“. Мечтаеше да го изпълнят заедно с Димитър Гаджалов и Димитър Кавръков, а мястото му виждаше на Хамам баир, близо до Електротехникума.

Проектите дадоха идея за емблема на Сливен, но паметникът не бе построен. Тогава управниците не се доверяваха на местните творци за значителни поръчки, а ги възлагаха на софийски тарикати с професорски звания – така градът се сдоби с невероятно грозната статуя на Ленин, която Курдов критикуваше като професионалист, но в семеен кръг… Добре, че Ленин беше махнат, но фигурата, наречена Съби Димитров, още стърчи. За нея мнението на Курдов беше, че е подигравка с паметта на Съби Димитров, без никаква портретна прилика: „… авторът видял, че не става, сритал парчетата, пък си рекъл: да им взема парите на тези провинциалисти, те какво разбират…“.

Евгений Курдов – Старият Сливен, лиогравюра

Умееше да рисува. Владееше анатомията на човека и всякакви видове животни с точните им пропорции. Особено обичаше да изобразява коне. В много живописни и графични композиции на историческа тема, любимите му коне са нарисувани в своя вихрен бяг и различни сложни ракурси.

Особено ценни са графиките, представящи стария Сливен. Част от идеите са на колегата му Русчо Симеонов.

Оставя много портрети. Беше интересно да се наблюдава процесът на работа. Анализирайки характерното за всяко лице, първите щрихи на Евгений Курдов бяха като чертеж – от прави линии, образуващи прости геометрични фигури. Този точен скелет постепенно се изпълваше с плът. Владееше академичните правила, но имаше свой стил.

Евгений Курдов – Хаджи Димитър, 1959, от фонда на Сливенската художествена галерия „Димитър Добрович“

За кабинета по музика в гимназия „Добри Чинтулов“, Мишо Тодоров поръчва на Курдов портрети на видни композитори. За да станат изразителни, бай Мишо свири на пианото произведенията им, докато Курдов се вдъхнови и превърне музиката в картина.

Евгений Курдов разказваше как е рисувал живописния бюстов портрет на Мишо Тодоров. Идеята е на Курдов, но бай Мишо ги питал дали не го праща някой големец. Дълго отказвал да позира: „Не мога да си гледам чифутската мутра на портрет!“. След много преговори, Курдов прави намек, че началството иска този портрет. Мишо Тодоров се съгласява, но при условие, че ще закрие с ръце половината си образ. И тъй, работата започва. За пръв път Курдов не допуска близките си да наблюдават рисуването: „Мишо ми ги приказва едни, не са за пред хора…“ През цялото време бай Мишо ръсел цинизми. Курдов обичаше да се шегува, но не търпеше да се гаврят с него. Едва изтраял: „Ако не бях твърдо решил да направя портрета, ако беше друг човек, щях да го ударя и да го оставя!“. След около седмица мъки, портретът беше готов. Ръцете са сключени пред лицето, Мишо Тодоров е нарисуван точно – с жив колорит, обемите са оформени със свободни, едри удари на четката. Това е единственият рисуван приживе портрет на Мишо Тодоров. Тогава музикантът още живееше в къщата си на ул. „Йордан Кювлиев“. Преместването му в един малък блок на ул. „Тодор Икономов“ скъси дните на бай Мишо.

Възрастните хора трудно понасят местене в друго жилище. Евгений Курдов и съпругата му Йовка Кавръкова (1906 – 1983, женени през 1937 г.) си строиха къщата по принципа на лястовичите гнезда, прибавяйки стая след стая. Ателието на художника също беше достроявано и разширявано на няколко пъти. Двуетажна жилищна сграда, ателие колкото гаража на Пожарната, пристройки с битово предназначение, двор с асми и плодни дървета – всичко това беше изравнено със земята, за да се построи блок-общежитие. Всички апартаменти в този блок са на хора от отчуждени къщи. Съпругата му Йовка Кавръкова почина два месеца преди събарянето на къщата. Евгений Курдов разви тежка склероза – не познаваше близките си, повреждаше картини, мислейки, че рисува… От големия му интелект не остана нищо. Угасна на 1 април 1989 година.

Сн.: Евгений Кудов. Частна колекция на Георги Веснаков. Репродукцията е приятелски жест за попълвне на илюстрацията за очерка за Евгений Курдов в уебсайта „Ирида Сливен“.

Интересно, че десетина дни преди края дойде в съзнание, за да завещае статива си на млад способен художник.

                                                                                                            ф.х. Св. КУРДОВА

                                                                                                             ф.х. Ст. СТЕФАНОВ,

                                                                                              в. „Сливен“, бр. 8, 22.09.2005 г.

Евгений Курдов, Преселване, 1958. От фонда на Сливенската художествена галерия „Димитър Добрович“