„ТВОРЧЕСТВОТО НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ РАЗНАСЯ ДАЛЕЧ ОТ РОДИНАТА ЛЪХА НА БЪЛГАРСКОТО СЛОВО“

• Слово на Елисавета Багряна на тържественото честване в Стокхолм на 100 години от рождението на Пенчо Славейков. – Днес се навършват 155 години от рождението му. През януари 1912 г. преводачът на Славейков, шведският писател проф. Алфред Йенсен издигна кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобелова премия[1]

Аз ви нося поздрав от моята родина България, пролетен поздрав от Долината на розите. Нашите две страни са разположени твърде далече една от друга, на хиляди километри – едната на Север, където Балтикът мие бреговете й, а другата на Юг, докосвана от невинаги спокойните вълни на Черно море. Някога България и Швеция изглеждаха екзотични една за друга. Днес разстоянията се стоплят пред бързината на ракетните самолети, бързите съобщения сближават народите и превръщат екзотиката в приятелство.

С тази цел аз стъпих преди два дни на вашата земя – да ви донеса приятелски поздрав от българския народ, на ви предам най-добрите пожелания на българските писатели.

Аз съм изпълнена с особено вълнение, защото идвам в Швеция в дните, когато шведската културна общественост отдава почит на един голям български поет – Пенчо Славейков. Поет, когото аз винаги съм уважавала и обичала, от чиито прекрасни стихове се е закърмила моята любов към поезията в най-ранната ми младост.

Пенчо Славейков е поетът, който ме е научил да обичам красотата, да се изпълвам с дълбоко уважение към великите творци на човешката култура, да обичам хората и народите, които са създали великите произведения на изкуството. Но, заедно с това, Пенчо Славейков ме е научил да обичам и чудесните прости песни на моя народ, прекрасното народно поетическо творчество. В неговото развитие на поет то бе изиграло голяма роля. Позволете ми да кажа и за себе си – и в моето развитие на поет народното творчество винаги е представлявало прекрасен извор на красота и вдъхновение.

Когато днес говоря пред вас, моето вълнение се увеличава от факта, че във вашата страна делото на Пенчо Славейков намери висока оценка още приживе на поета – в лицето на професор Алфред Йенсен, който е превел редица негови творби, между тях и националната поема „Кървава песен“ и през януари 1912 г. бе издигнал кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобелова премия. Българите никога няма да забравят тоя жест на благородния шведски учен.

Аз съм особено щастлива, че в приятелска Швеция днес се дава такъв дълбок израз на уважение към големия български национален поет.

От името на българските писатели аз ви изказвам нашата най-сърдечна благодарност. Поетите на света се опознават един друг като птиците, по своите песни. Но поетите сближават и народите един с друг.

Днес творчеството на Пенчо Славейков разнася далече от Родината лъха на българското слово, красотата на българската земя, вълненията и устремите на българската душа. Аз чувствам и виждам сега, че в Швеция, където още преди повече от 50 години поезията на Пенчо Славейков бе добре приет гост, съществуват искрени симпатии към моята страна. Това може би не е заслуга само на поезията, но ние, поетите, бихме искали да вярваме, че е така.

Днешното честване на Пенчо Славейков аз чувствам не само като един празник на българската поезия, но преди всичко като проява на приятелство между нашите два народа, като израз на добри чувства към българския народ. И аз ви благодаря още веднъж от цялото си сърце!

Стокхолм, 1966 г.                                              Елисавета БАГРЯНА

[1] Заради преждевременната смърт на Славейков обаче предложението да бъде удостоен с Нобелова награда не е разгледано от Нобеловия комитет.