КОЛКО СПОМЕНИ СА СКРИТИ ЗАД ИМЕТО „РУСАЛКА“

• Снимков разказ за една среща от 1934 г. на Сливенските минерални бани на гостуващата румънска делегация, пристигнала да закупува лозови пръчки, с пипиениристите от Сливенска околия

„Лъджите“ наричали преди много години Сливенските минерални бани. Те са били любимо място на поколения сливенци не само за къпани и лечение, но и за празнуване, за развлечение, за посрещане на гости от други краища на страната и чужбина.

И тук вече трябва да назовем легендарния ресторант „Русалка“.

В просторната зала на ресторанта са поставени четириъгълни маси и столове, които могат да се подреждат в зависимост от броя на гостите. Покрай стените се виждат много закачалки. На шкафовете около бара са поставени най-различни модерни напитки. В ъглите нависоко са окачени картините „Дебелата курия“ и „Край Месемврия“ на художника Георги Х. Димитров.

Пред ресторанта има голяма площадка за маси и столове през топлите дни на годината.

Към „Русалка“ води емблематично стълбище, удобно за масови снимки. Красивите парапети са изработени от учителя Ципоранов.

Сн.:Минералните бани. Заедно с румънските гости, пред стълбището на ресторант „Русалка“.

Снимките от семейния ми архив илюстрират посещението на делегация от министерството на земеделието на Румъния, включваща професори и агрономи, пристигнали за закупуването на лозови пръчки от Сливенска околия. Тогава пипиниерството било силно развито в нашия край. Много селски стопани са били обучени как да правят лозов разсад. Те са имали т.нар. маточници / лози с много дълги пръчки, които са служели за подложка на младите лозички/. За разлика от производството на грозде за вино, това е бил готов търговски продукт, който се заплащал високо.

Сн.: Пред Саръивановата годеница с румънските гости, 1934

Използвам случая да коментирам и една друга фотография, която показва подготовката на грозде за експорт през 1942 г. Ясно се вижда, че гроздето е от сорт „Болгар“, който е издържал на продължителното транспортиране с товарни вагони. Това е било и най-доброто десертно грозде в Европа. То също е готов търговски продукт, а не суровина.

Сн.: Сливен. Износ на грозде от частни фирми, 1942 г.

Но да се върнем отново в ресторанта. На масата са седнали селяните пипиениристи, облечени в живописните си селски дрехи. В дъното на залата, на напречно разположената официална маса, са гостите, начело с кмета Захариев.

Сн.: Банкетът в ресторант „Русалка“ с румънските гости, 1934 г.

Любопитно е да надникнем и какво е сервирано на масата. Виждат се малки чинии, в които, по всяка вероятност, има не повече от две големи кебапчета с гарнитура от ситно нарязана марулка и пресен лук. За отбелязване е, че кебапчетата са направени само от агнешко месо. Това е бил „луксът“ на официалните банкети. Спомням си, че когато се прибирах късно вечер след посрещането на гости на Сливен, татко завистливо ме питаше: „Ядахте ли кебапчета?“

За отбелязване е, че снимката, направена пред винарската кооперация „Шевка“ е след обяда, даден от кооператорите в чест на гостите. Най-вдясно, с голф, е седнал околийският агроном Никола Арнаудов. Баща ми Георги Берберов, младши агроном, е най-горе вляво.

Сн.: Румънските гости – агрономи и професори от тяхното Министерство на земеделието, водени от агронома българин Петър Златев. Те са пристигнали за сключване на договор за изкупуване на лозови пръчки от Сливенска околия през 1934 г. Даден е банкет в тяхна чест във Винарска кооперация „Шевка“. Кметът Захариев – зад масата в средата, с черен костюм.

А официалното приветствие на гостите при тяхното посрещане е било в ресторант „Старият бряст“ предния ден.

Сн.: Старият бряст, около 1934, с ресторант „Старият бряст“ и питиепродавница „При Царя“. Вляво – теренът на бъдещата община

Всичко това е станало през 1934 година.

Е, и тогава хората са си живеели…

Кръстю БЕРБЕРОВ

Б.Р. Снимките са от личния архив на автора Кръстю Берберов.