БАЙ ДАНЮ ДИРИГЕНТА

• 100 години от рождението на музиканта, диригента и композитора Йордан Русчев

„Мелодията е навсякъде. В гората, на полето, на улицата, в усмивките и тъгата на хората, в усмивките и тъгата на всяко живо същество. Стига да я усетиш. А когато умееш да съчетаваш мелодията с хармонията, получава се нещо величествено, превръща се в духовна хана за хиляди.“ – Това са мисли на музиканта и композитора Йодан Русчев от Сливен.

Ако тръгнем по тесните и криви сокаци на стария ромски квартал, да търсим музиканта и композитора Йордан Русчев, всеки ще вдигне рамене. Най-точно се ориентирах с въпроса: „Къде живее бай Даню диригента?“ – Защото той е бил близо 30 години диригент на ромския ансамбъл, чийто състав наброявал 70 певци и музиканти.

Навършват се сега 100 години от рождението на  музиканта, диригента и композитора Йордан Русчев.

Когато през 2003 г. той отбеляза 70-годишия юбилей на своята китара, каза, че 70 години сутрин и вечер, след молитва пред източноправославната икона, е целувал китарата си. Свирел по час-два. Твърдеше, че според него китарата е най-съвършеният музикален инструмент. Защо ли? – Защото на пианото музиката изживява мелодията с движения. Цигулката е царицата, но при нея не може да се съчетае напълно мелодията с хармонията. А с китарата може. Когато разговаряхме, като че ли за доказателство, взе китарата и засвири руското „Последно танго“. Китарата плачеше. След това изпълни мелодията на испанския танц „Хабанера“. Китарата беше млада и буйна.

И на тогавашната му 82-годишна възраст, впечатляваше бистрата му и точна памет. В своя автобиографичен разказ той изтананика безброй парчета, съчинени от него.

… Още в детството музиката напирала в гърдите му. Може би дори неговият бебешки плач е звучал като мелодия. Спомняше си, че от тръстика е правил свирки и заживял с импровизирани мелодии. Попаднела ли му хармоника, гъдулка или гайда, той съумявал да ги приложи в детското си „творчество“. По цял ден слушал грамофонните плочи на съседите и всичко запаметявал. Когато баткото е на работа, той крадешком дрънкал с китарата му. Брат му, китарист и поет, открива таланта му вече школуван и го включва в ресторантския оркестър. Бил дванадесетгодишен.

За да ги приемат и двамата в новооткритото от Мишо Тодоров музикално училище в Сливен, брат му свири на контрабас, а той – на виолончело. Цяло едно лято бил жетвар и копач в едно близко село. Със спечелените пари си купил акордеон. В самодейната работническа опера е първият щатен музикант.

В резултат на упоритостта и жаждата си за музикални знания, той успява да научи азбуката на музиката и да усъвършенства музикалната си култура. С питане и разпитване! Сприятелява се с музикантите от военния оркестър, за да се сдобие с ноти. Купува всяка появила се в книжарницата нотна брошура. В личната му библиотека натрупаната нотна литература е с томове.

Неговият музикален талант прави силно впечатление на композитора Марин Големинов, тогава ректор на консерваторията. Завършва висшето си музикално образование с пълно отличие. Заживява най-вече с класиката. Негов любим композитор е Калман. Увлича го унгарската музика.

На сцената е бил виолончелист, пианист, китарист и акордеонист. Възмущава се от днешните чалги и рападжии. Те опошляват и вредят на развитието на световната музика, казваше. Духовната храна е мелодията. Материалната храна има граници. Три кюфтета стигат за стомаха. А духовната храна няма граници, от нея човек никога не се насища.

Съдбата го изпраща в Москва, сприятелява се с проф. Владимир Славски, преподавател в Московската консерватория, редактор на сп. „Музикален живот“, издател на музикална литература.

„Ако не беше Славски – казва той – нямаше да бъда истински музикант. Той ме снабди с почти цялата световна нотна литература. Но винаги съм се учил от руските романси. Обичам ги.“

Композиторът Йордан Русчев е автор на 32 руски романса и на 38 цигански песни. Издава ги в тиражирани книжки.

Снимките са от архива на внучката Стела Костова – из Албума с ромски песни и романси на Йордан Русчев

Внучката му Даниела Дякова също завършва консерватория и в момента е една от най-известните български оперни певици. За нея той написва испанска трилогия, която тя отлично изпълнява. Другата му внучка Стела Костова е председател на Ромската академия за култура и образование. Ромската академия издава посмъртно Албум с нотите на Йордан Русчев  на композираните от него ромски песни и романси.

Живял все в беднотия. Бил е текстилец, чукал е чакъл по шосетата, а вечер свирел по ресторантите срещу два лева. Безработицата и беднотията на него и баща му са били винаги спътници. Но тези трудности не тежат, когато мелодията е в сърцето и напира за изява.

По материала на журналиста  Фирко ИВАНОВ,

                                                                публикуван във в. „Сливен“, бр. 6 от 21.09.2002 г.,

                                                                           допълнен и осъвременен с днешна дата