- Онлайн акция на петима творци, подкрепена от Национален фонд „Култура“. За интересната си идея разказват в съавторство Мирослав Михов, Георгиос Филаделфевс, Лъчезар Димитров, Илиян Урумов и Валерий Пърликов
… Цялата работа е, че преди 39 години драматургът Димо Дешев създава пиесата „Страсти Илиеви“, която ни представя един на глед обикновен Илия, по прякор Личо (тъй ще го наричаме и занапред), зад чийто образ се „скатава“ дълбока и разтърсваща история. Дилемата на малкия човек за справедливостта и съдничеството. Историята на наш Личо се развива в неутрално пространство. То ни да е храм, ни да е кръчма, нито одая. Монологът му към именяка си и към „началника“ му, в такова имагинерно пространство, предполага много и разнообразни подходи към това, което ни е подал в текста Димо Дешев. Предизвикани от тези дадености, ние: актьорът Мирослав Михов, композиторът Георгиос Филаделфевс, операторът Лъчезар Димитров, художникът и сценограф Илиян Урумов и vj Валерий Пърликов, решихме да „създадем“ свой собствен Личо от пет гледни точки. И да му дадем възможност при всяко представление да живее, да се моли, да се гневи на именяка си или да търси изкупление, всеки път по различен начин.
Пророк Илия не е само познатият образ от иконите: гръмовержецът, понесен на огнена колесница. Той е митологема. Често е сравняван с Господа, чието име на арамейски и юдейски се произнася Ели или Или, а на арабски – Илах. Споменава се и в книга на Енох по този начин. Сиреч – равен с Господа. Или негова еманация. Или негово отражение.
„Илия първом ще дойде и ще уреди всичко.“ (Мат. 17:11)
От древността Църквата го нарича „Пророк и Предсказател на великите Божии дела“, „Ангел в плът“ и „Предтеча на Второто Христово Пришествие“.
Той, наш Личо, си ги знае тия работи. Знае си много добре и Господа, и именяка си, и иконите, и всичко. На вас го споделям, та да сте наясно. Но няма много да му придиряте – той не е чел тия неща в дебелите книги, ама отвътре си ги знае, ей.
Надявам се, че схванахте що за човек е нашият Личо. Ако не сте, ще разберете в хода на действието.
Споменах думите „представление“ и „спектакъл“, но те не отразяват точно „случването“ на проект „Личо“. Коректната дума е Акция. Защото всички ние се променяме и напасваме в хода на изследването, репетициите и „измъкнатия“ продукт.
„Акцията” е изкуство за лазене по ронлива канара без осигуровка. Пропадането е обещана предреченост, а появата на каква да е смисленост – случайност, свряна в очите на някой. Другият. Така, пелтечейки, казваме заедността си. Агонизираме.“
Валерий Пърликов
Акцията „Личо“ е многопоточна и многопосочна. От една страна тя е жив организъм, който постоянно се надгражда, от друга – тя смесва методите на театъра и киното. Излъчването ѝ на живо в интернет позволява гъвкавост и независимост от конкретни сценични институции или ординерни пространства. Акцията може да се развива хибридно – с или без публика, може да се моделира във времето, спрямо „страстите Илиеви“. Може да се разгръща през фокуса и темпоритъма на нас – създаващите я. Както и от обратната връзка с публиката ни.
„Личо” е моноспектакъл за човек, който е останал сам със съмненията, страховете и греховете си. Макар и да се съмнява във висшето присъствие той действа и провокира, така все едно е наблюдаван. Така се „вързва” и онлайн елемента на проекта. Личо наистина е наблюдаван и наистина ще ви накара да се замислите за много неща.“ Лъчезар Димитров
Сн.: Творческата лаборатория на онлайн акцията – ателието на художника Илиян Урумов.
Предизвикателство е да работим за проект „Личо“ от дистанция и без конкретен мизансцен. Да подаваме идеи един на друг. Да се откажем от класическата дисциплина и синхрон на сцената е изключително преживяване. Всеки от нас е съавтор, осмислил текста на Димо. Всеки има отделна, но ясна визия за Личо. И в хода на действието всеки се напасва към динамиката на останалите.
„Целият свят е сцена, а всички в него сме актьори…”. Цитатът е известен, но истинността му е ключето към правене на акции като „Личо”. Светът постоянно се променя, а ние ежедневно се “напасваме” към него. Дали сме съдници или подсъдими, дали сме в правото си или не, е въпрос на оценка от рефлективния зрител. Въпросите на Личо имат много отговори. Всеки ще си намери ключалка, която му пасва.“
Илиян Урумов
Мяза му да кажем две думи и за нашия главен герой. Личо е отчужден, но събирателен образ на човечеца, който не може да промени вселената, но все се опитва да ѝ се опълчи. В него има зрънце от „Престъпление и наказание“ на Достоевски, в същото време има шепа от гнева на Ницше. Има и парченца от „носталгията“ на Тарковски. Има си пълна гама от емоции, но си няма никого. Само бачо му Илия му е останал, нали му е именяк. Ама… ту го има, ту го нема. А кога го има си е избор на Личо.
„Човекът живее в радикална самота, за да се справи с нея се нуждае едновременно от истинско приятелство, добър случай и взаимно желание.” Хосе Ортега и Гасет… а ако му е останало само желанието?“
Мирослав Михов
Атмосферата на Личовите откровения е подплатена с неспирен дъжд, гръмавици и светкавици. Сякаш ще го залее и отмие. Или ще го пречисти. Напомня ми малко на църквата „Св. Иван Рилски“ в яз. „Жребчево“, която ту изплува, ту потъва. Менхир сред обширна среда от обикновеност. Убежище, макар и ялово. Нещо като затваряне в собствената си черупка, но оставаш уязвим за гнева и силата на съдниците. Ти си създаваш обстоятелствата, ти моделираш страховете и илюзиите си.
„Един „изплувал” спомен: Познавах преди години един възрастен човек, който ругаеше Господа, драскайки на един единствен малък картон всеки ден. Не съм очаквал, че ще получа отговорите оттогава в тази силна постановка.“
Георгиос Филаделфевс
А, дъждът спре…
Колко от нас са като Личо? Колко хора си мислят, че друг им е виновен за престъпленията и покаянията? Има ли Господ, има ли Гявол? Има ли възмездие или опрощение? Има ли други хора на тоя свет или съм само аз? Или сънувам и щом се събудя, ще получа бленуваното?
От сънища сме изтъкани и в сън ще се превърнем.
Илиян УРУМОВ
София-Сливен 30 март 2021 г.
Проектът „Личо“ – онлайн акция се осъществява с финансовата подкрепа и любезното съдействие на Национален фонд „Култура“.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
