СТАРИТЕ СЛИВЕНСКИ ГРОБИЩА – СВОЕОБРАЗЕН ПАНТЕОН НА ЖИТЕЛИТЕ, СЪЗИДАТЕЛИТЕ И ТВОРЦИТЕ НА ТОЗИ ГРАД

• Задушница – време за помен и спомен. Новоселското Централно и Клоцухорското гробище са носители на ценна, понякога единствена информация

Широко разпространена и древна традиция сред повечето народи е хората да се грижат за своите починали близки. За целта при всяко селище се оформят специални участъци – некрополи /градове на мъртвите, гробища/. С течение на вековете селищата се изменят, нарастват, преместват се или запустяват. Съдбата не отминава и тяхната съставна част – гробищата. В зависимост от традициите и културата, старите гробища се унищожават или запазват, като се ограничават погребенията в тях.

Сливен не прави изключение от общата картина. Отдавна са унищожени по-старите християнски, мюсюлмански и израелтянски гробища. От 1879 до 1981 г. функционират две основни, вече стари, гробища на Сливен: Централно, наричано още Сливенско или Новоселско, и Клуцохорско.

След оформянето на Новите гробища, двете стари гробища бяха оставени до голяма степен на произвола на съдбата. Това се отрази зле върху тях: много надгробия бяха порутени и унищожени, други – преместени, а пространството обрасна с храсталаци. Чуха се дори думи за тяхното ликвидиране.

За разлика от много други селища – Ямбол, Русе – в Сливен това не стана. След намесата на много граждани и особено на фондация „Памет“, разрушителният процес се ограничи. Гробищата бяха оградени, почистени, назначиха се пазачи и отговорници.

Във връзка с този процес, преди години Обредният комплекс се обърна към мен и колегата ми Владимир Демирев с молба да парцелираме гробищата и картотекираме съществуващите паметници. В процеса на работата се оказа, че има запазени много паметници на видни сливенци, неизвестни на мнозина от днешното поколение. Затова се роди идея имената им да бъдат събрани в отделна книга. В резултат на положените усилия, излезе от печат книгата  „Вторият град. Културно-историческата памет и старите сливенски гробища“, която е първата по рода си у нас. В нея са събрани около 300 по-видни личности, с принос в обществения, икономическия и културния живот на града.

В двете стари сливенски гробища, които не могат да бъдат разгледани поотделно, е запазена многоотраслова информация, в нередки случаи – единствен източник. Тук има сведения за събития, личности, за тяхната дейност и родствени връзки. Често материалното състояние на починалия е изразено в оформянето на надгробията, някои от които не са лишени от художествена стойност. Това дава възможност да се проследят традициите при оформянето на паметниците и тяхното изменение през времето.

Времето е оставило своя отпечатък и много от надгробията от нетрайни материали са заличени, а някои от големите паметници – паднали. Ето защо не бяха намерени гробовете на майката на Хаджи Димитър, на Русчо Миркович, Йосиф Каломати, Иван Чинтулов, Нено Брадата, Димитър Боев – първият редовно избран кмет на Сливен и др. Все пак, запазени са повече от 5000 надгробия от трайни материали, в които често се споменават няколко души.

Един от основните принципи при оформянето на надгробния паметник, извън религиозния, е родовият. В двете гробища е имало около 100 семейни парцела, днес повечето без огради. Между тях са семейните гробници на Саръиванови, Миркович, Жечкови, Минови, Стефанови, Калови, Бояджиеви, Мухтарови, Шишкови, Кювлиеви, Жабови, Козарови и др. Най-старите паметници са пренесени от по-старите гробища. Най-старият датиран паметник е на Вълко Мирков /1776-1849/ – родоначалник на фамилията Миркович, със стихотворна епитафия.

Все още има запазени надгробия на дейци от епохата на Възраждането. На първо място следва да споменем народния учител и бунтовен поет Добри Чинтулов. В Клуцохор е гробът на Сава Райнов – верен сподвижник на Левски и първи председател на частния и окръжния  революционен комитет. Не липсват участници  в националноосвободителните борби: Ботевият четник Димитър Кутев, участникът в четата на Стоил войвода Михаил Мухтаров, членът на  ръководството на революционния комитет Димитър Кукумявков, доброволецът в Сръбско-турската война и един от първите фотографи Никифор Минков, опълченците Никола Газибаров и Георги Захариев и др.

Снимка: Традиционно градско поклонение пред гробовете на сливенските възрожденци на 1 ноември на Новоселските гробища.

Повече внимание заслужава гробът на Димитър Добрович, първият български художник с академично образование и участник в отрядите на Гарибалди през 1848 г., за съжаление останал  без надпис. Няколко паметници са на видни търговци и едновременно активни обществени дейци: Стефан Гидиков, основател на Българското благодетелно читалище, Стефан П. Стефанов, участник в Първия църковно-народен събор в Цариград през 1871 г., Добри Минов, станал първия изборен председател на Временната градска комисия /кмет/ през 1878 г., Захария Жечков, Васил Стойчев и др. Тук са и учителите Аргира Жечкова и Пано Пашев.

Най-многобройни са паметниците на дейците след Освобождението. Сред тях – десетина кметове, които са били видни общественици: Георги Долапчиев, Илия Гудев, Атанас Каварджиков, Добри Димитров. Много са дейците от всички разновидности на политическия спектър: стамболовисти, цанковисти, социалисти, земеделци, сговористи, от антифашиста Никола Беличев до разстреляните от Народния съд през 1945 година. Не са малко представителите на интелигенцията: учители, лекари, юристи, инженери, свещеници и др. Межу художниците са Йордан Кювлиев – с разбит паметник, Стефан Егаров, Марко Дограмаджиев, Атанас и Димитър Кавръкови, Димитър Гаджалов, Генчо Гиндев. Тук са музикалните дейци Мишо Тодоров, Михаил Райнов, Васил Димитров, Илия Цеков, Илия Арнаудов, режисьор и основател на Сливенската опера.

Многобройни са паметниците на учителите: Иван Апостолов, Иван Папазов, Тодор Ангьозов, Тодорка и Борис Боневи, Александър Динчев, Анастасия Кирова и др. Тук е и „майката на всички сираци“ Щилияна Панова.

Сн.: Почетен караул на Чинтуловата чета пред гроба на заслужил гимназиален учител и директор на Сливенската гимназия „Добри Чинтулов“ – Иван Апостолов.

Сред лекарите могат да се отбележат имената на Начо Планински, Крум и Стефан Камбосеви, Георги и Фернан Шишкови, Янко Димов, Петър Чернинков, Ангел Любенов и др. В Сливен са погребани и двама професори със сливенски корен: Димитър Табаков – първият български геометър и Здравко Златанов – икономист.

Сред многото паметници на военни са надгробията на генералите кметове Васил Райнов и Стефан Сотиров. Няколко от паметниците са на участници във войните, които България води за обединение. Някои от тях са несъмнени кенотафи – символични, празни гробове.

Сред най-внушителните са паметниците на основоположниците на сливенската текстилна индустрия: Стефан Саръиванов, Недю Хаджииванов, Димитър Саръиванов, Панайот Попович, Тодор Кювлиев, Иван Атанасов, Иван Цонев, Георги Стефанов, Русчо Андонов, Илия Калов, Белчо Белчев, Христо Рохов, Андон Бояджиев, Димитър Пехливанов и др. Не липсват промишлени дейци от други отрасли: Арнаудови – спирт, Кършеви – тютюн, Сотир Арсенев – тютюн, Ованес Сахакян – леярство, Крум Табаков – тухларство и др. Между по-видните търговци са Минчо Мамулев, Янаки Лесинов, Иван и Георги Даскалови, Панайот Камбуров, Жабови, Иванчеви, Васил Аджемов и др.

От многобройните майстори занаятчии можем да откроим името на Асен Макасчиев.

На сливенските гробища са погребани и някои общественополитически дейци, оставили следа като първенци в периода след 1944 г., като Георги Данчев, Петър Шангов, Койчо Филипов.

В Централните гробища са определени отделни места за покойници  и от други народности: арменци, цигани, християни и мюсюлмани, турци, каракачани. Сред другите народности най-многобройни са паметниците на руснаците имигранти.

Сн.: В Клуцохорското гробище беше открит „кладенец“, който навремето е служел като склад за оръжие.

В двете стари сливенски гробища са намерили покой много от най-видните чеда на Сливен, допринесли да го познаваме такъв, какъвто е. На 14 от погребаните тук има кръстени улици.

В много страни и градове са отделени специални места – пантеони, където са положени най-видните личности. Фактически, двете стари сливенски гробища са своеобразен пантеон на всички, живели и творили в този град. Наш дълг е да ги запазим за поколенията.

Васил ДЕЧЕВ

/Из сб. „Сливенци. Старите родове“, т.1, издание на сдружение „Мати Болгария“ – Сливен, 2016, Агенция „Компас“/