СЛЕДИТЕ НА ЛЕВСКИ В СЛИВЕН

• Кои са сградите и местата, които Левски посещава в Сливен и околностите му, и неговите най-близки съратници?

Не всичко от пребиваването на Левски в Сливен е известно. Все пак са останали автентични документи, включително бележки на Апостола, квитанции за внесени суми, спомени и бележки на съвременници като Панайот Хитов, Михаил Греков,  Сава Райнов, Димитър Топалов и други. Към тях трябва да прибавим изследванията на Симеон Табаков и Георги Арнаудов. Въз основа на този автентичен материал, сравнително точно можем да проследим посещенията на Левски в Сливен. Тук ще се огранича да посоча предимно сградите и местата, които Левски посещава в Сливен и околностите му, както и неговите най-близки съратници. Промените в градоустройството на Сливен са причина много от местата, свързани с Левски, днес да не съществуват. Сградите обаче се знаят, те са нанесени в старите кадастрални планове. Затова ще посоча, както тогавашните ориентири, така и съвременните им места.

За пръв път Левски е около Сливен през 1867 година, като знаменосец на четата на Панайот Хитов. Четата се насочва към Сливенския Балкан, където войводата познава планинските пътеки и чрез връзките си с населението може да проучи има ли възможност да се вдигне въстание. На 15 май /датите са по действащия тогава у нас стар стил/ четата е при извора Харамията в Сините камъни. Главното й убежище се намира около връх Българка, където сега е поставена паметна плоча и изворите кай него – Капаклъ бунар, Даулите и др. Верен на Хайдушката практика, Хитов не стои на едно място, а провежда няколко рейда. На 167 май е над Долапите, където „бастисва“ барутчийската работилница, след което на 19 май е в Гребенец – Матейския Балкан. Отново се завръща при Българка. Пристигналите пратеници му вдъхват надежда и на 28 май „край българка на запад в усойната“ е приет „Закон за българското народно въстание, по който ще се управлява българската народна войска в 1867 година“. Скоро обаче обстановката се влошава. Четата се спуска надолу и няколко дена престоява при Абланово. На 12 юни е на Куш бунар, а на 13 юни се снабдява с кашкавал от една мандра в Матейския Балкан. През Джендем дере и Хайдушки кайнак отново се връща на Сините камъни. След като няколко дена се движи около Гюн гьормез в Магарешка река, през Добрев рът на 24 юни напуска сливенското землище.

През това време Левски се запознава с Димитър Дишлията, Гунчо войвода, Стефан Хитри, и по всичко изглежда – и с някои от по-сетнешите си съратници Димитър Топалов, Иван Поптодоров, Атанас Хаджидобрев и др.

След разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, с помощта на Българското общество, Левски се отправя към българските земи, за да види какво е настроението и има ли възможност за подготовка на въстание. Обиколката започва от Цариград, където ценна помощ му оказва сливенецът Сава Райнов, разпространител на в. „Народност“.

Към месец януари 1869 г. Левски пристига за пръв път в Сливен като апостол. По всяка вероятност отсяда в един от двата хана, в които се знае, че е пребивавал. Единият, според Арнаудов, е Карамболовият хан, който се е намирал на мястото на сегашната Трета поликлиника. Петър Карамболов обаче стопанисва хана след 1912 г., а по това време той ще да е бил собственост на Дишлиеви.

Димитър Топалов

Източниците споменават няколко лица, с които Левски се среща най-напред в Сливен. Преди всичко, това е учителят Михаил Икономов, до когото Апостолът носи препоръчително писмо от Сава Райнов. Къщата му се е намирала в тогавашната махала Хадживълкова, а сега се пада на ул. „Московска“ № 9. Другите съратници са Димитър Топалов, живял на сегашната улица „Георги Икономов“ около № 28, както и Иван Поптодоров, брат на Георги Икономов.  Къщата му е запазена и се намира на ул. „Георги Икономов“ № 10. Според едно писмо на съвременник, по това време в Сливен Левски има вече „скашнаци“ /привърженици.

В края на месец юли или началото на август, Левски е отново в Сливен. Тогава той вече е създал група от верни привърженици, на които може да разчита да изпратят делегат в Браила, за откриването на Българското книжовно дружество.

При разработването на проектоустава на революционната организация – „Наредата“, Левски достига до извода, че трябва да се създаде здрава революционна структура и частни революционни комитети. За тази цел, по всяка вероятност през декември 1870 година, в къщата на завърналия се Сава Райнов, той основава частния революционен комитет в Сливен. Къщата е все още запазена, тогава се е намирала в махалата Драгойчева, а сега на ул. „Георги Икономов“ № 22. Според Табаков, Левски нощува в къщата на баба Димитрица Пановката /Кортеза Панова/, която го е прала при големия студ срещу Коледа. Къщата се е намирала в махала Кафтанджийска, на сегашната улица „Граф Игнатиев“, около № 14.

Таню Стоянов

Прави впечатление, че всички дейци на частния революционен комитет се все от Клуцохор. Освен Сава Райнов, Михаил Икономов – деловодител, И. Поптодоров, тук са още Костадин Келов – касиер, живял на сегашната улица „Хадживълкова“ №1, сега детска градина „Синчец“, Иван Ханджиев, съсед на М. Икономов и Атанас Стоянов /Таню войвода/, за когото Левски отбелязва, че живеел в махала „Драгойчо“, сега ул. „Таню войвода“ № 15.

При следващото посещение към края на октомври 1871 г., Левски идва в Сливен с Димитър Общи и Ангел Кънчев. Общи заявява пред съда, че са отседнали в един хан, но Левски не ги взема със себе си при заседанията на комитета. Според Арнаудов, вторият хан, който посещава Левски, е Хараламбовият. Намирал се в западната част на пл. „Хаджи Димитър“ или днес около старите хали. Твърде е вероятно обаче, това да е по-сетнешният хан „Свобода“, един от по-късните собственици на който действително е бил Хараламбов. Той се намираше от северната страна на сегашната зала „Сирак Скитник“.

Когато се подготвя общото събрание в Букурещ, на 13 и 14 март 1871 г., Левски е отново в Сливен. Тогава е избран за делегат, а освен това има още един представител с 11 гласа от Сливенско. Явно, комитетът е обхванал и няколко села.

Левски си поправя обувките, вероятно при обущаря Теохар Ханджиев – брат на И. Ханджиев, с дюкян сега на ул. „Г. Икономов“.

Атанас Узунов

Разширението на организацията налага преструктуриране в нова форма и създаване на окръжни комитети. Междувременно в Сливен стават някои промени, града напускат М.Икономов и семейството на Г. Икономов, а пристигат учителите Михаил Греков и Атанас Узунов.

На 8 ноември 1872 г. Левски е заведен от Таню Стоянов в тайната квартира на комитета, в къщата на Бойка Атанасова.

Къщата е запазена и се намира на ул.“Московска“ № 43, с паметна плоча.

А завърналият се в Сливен Нено Господинов-Брадата изгражда за нуждите на комитета специално скривалище.

В къщата на Сава Райнов Левски се запознава с бъдещия си заместник Атанас Узунов и провъзгласява Сливен за център на революционен окръг.

Дава пълномощно на Йордан Стоянов, а вероятно и на Таню Стоянов, да действат от името на Сливенския комитет  североизточна България.

След като обикаля котленско, Левски се завръща в Сливен. Нощува в квартирата на Михаил Греков при Централното училище, сега в района на гимназия „Добри Чинтулов“.

Михаил Греков

На 16 ноември 1872 г. Левски напуска за последен път Сливен. Междувременно е станало нападението при Арабаконак. Централният комитет в Букурещ иска да се вдигне незабавно въстание. Във връзка с това, Левски диктува последното писмо до сливенци. Те отговарят буквално с думите на Левски, че не е време за въстание, макар да могат да вдигнат 500-1000 души. Това говори за активната дейност на Сливенския комитет под ръководството на Левски по онова време.

В Сливен Левски обикновено се движи свободно, но под друго име, като търговец на платове. Другаде се представя като търговец от Сливен. В къщата на Михаил Икономов, учителят Димитър Георгакев попълва фалшивото му тескере. Архивът на комитета, който е един от най-добре запазените, се съхранява от Сава Райнов в градината на тъста му Гешев, на сегашната ул. „Волентирска“ № 24. Като куриер комитетът използва Кюсето-кираджия Димитър Славов, живял на сегашната улица „Иларион Драгостинов“ № 10.

При всяко своя обиколка из Българско, Левски не пропуска Сливен. Съвременниците пишат, че в Южна България, Левски най-много се бавел при Сливен. Комитетът е един от най-дейните в страната. Всичко това показва, че връзките на Левски със Сливен са трайни и плодотворни. Действително, в Сливен заслужаваше да бъде вдигнат паметник на Левски, макар че според мене по-подходящото място за него щеше да е квартал Клуцохор.

                                                                                              Васил ДЕЧЕВ

                                                                                               В. „Сливен“, бр. 10 от 23.09.2007 г.