ПОЕЗИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ

• За новите стихосбирки, издадени през 2020 г., на сливенските поети Кети Бозукова, Диляна Даскалова, Валентина Димитрова, Трендафилка Желязкова-Галушко, Яна Стефанова, Васил Чапразов, Щилиян Щилиянов и Катрин Федина

В Петъчния литературен салон на Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ и тази година се състоя годишно обсъждане на литературната продукция на сливенските автори.

Преглед на издадените нови поетични и белетристични книги, както и на отделни избрани произведения, направиха Ямболският литературен екип в състав Тенко Тенев, Димитър Бечев и Любомир Котев.

В обсъждането на авторските произведения участва и сливенския поет Деньо Денев.

Поетът Тенко Тенев, председател на Дружеството на писателите в Ямбол,  започна с представяне на новите поетични книги.   

Тенко ТЕНЕВ

Повече от две десетилетия се срещаме със сливенските литературни творци в регионалната библиотека „Сава Доброплодни“, за годишен преглед на продукцията на авторите от Сливен.

През годините тези литературни петъци са едни прозорци от светлина, през които творците от двата съседни града – Сливен и Ямбол, споделят мисли и чувства за нещата от живота.

Ще започна своя кратък обзор с новата стихосбирка на поетесата Кети Бозукова.

Кети Бозукова, „Колибри от рая“, Стихове, редактор Деньо Денев, Сливен, Обнова, 2020.

В новата си, изящна на вид и като оформление книга, поетесата е включила 23 стихотворения.

Това всъщност са 23 лирични миниатюри от необятния творчески свят на Кети Бозукова.

Банално клише е, но наистина стихосбирката се чете на един дъх. В това ще се убедите, когато се докоснете до стихотворенията „Дъждът навярно“, „Художникът“, „Любовта е…“ , „При залез слънце“, „На края на света“.

Ето едно от тези дихания: Часовниците се разпадат – на пчели и птици, чадъри, скакалци, поляни и зеници… Възторзи, скърби, страх… разпадат се на прах…“

А когато си прочел всичките стихотворения, се уверяваш в споделеното от поетесата: „С благодарност за болката, която се превръща в стих!“

Диляна Даскалова, „Вълни на сърцето“, Стихотворения, редактор Деньо Денев, Сливен, Обнова.

Диляна Даскалова е издала стихосбирките „Пясъчна луна“, „Истината няма сянка“. В новата си стихосбирка ни предлага два цикъла. В първия цикъл са творбите „Огледало“, „Пясъчна луна“, „Изгубена мечта“, „В градината на любовта“, „Окръжност“, „Истината няма сянка“, „Полет“, „Живот“, „Последна песен“, „Изгрев“. Според мен, доверителни, силни и завладяващи са стихотворенията „Живот“ и „Последна песен“.

Поемата „Вълни на сърцето“ е опит за осмисляне магията на любовта. Това велико тайнство, което вълнува хората през всички векове. За поетесата тя е сън в лавандулово синьо, в очите – езера, в приливите и отливите, в топлата нощ, във вярата, че щастието не е да си на върха на планината, а самото изкачване по нея. „Не можем да стигнем звездите, но пак ги търсим нощем с очите си…, защото те ни дават утеха и надежда да продължим напред. Има известна трогателна наивност в лиричните й послания, които се надявам да бъдат преодолени от авторката в бъдещите й творби.

Валентина Димитрова, „Огнище и клада“., Лирика, Рисунки Георги Павлов-Павлето, Корица „Полъх“ – Георги Трифонов, редактор Деньо Денев, Обнова, 2020.

Валентина Димитрова работи като учител по български език и литература, твори в областта на поезията, публицистиката и критиката.

Издала е книгите „Нощна магия“, „Сезони от чувства“ и „Сътворяване на писмен текст есе“.

В новата си стихосбирка „Огнище и клада“ е включила 30 стихотворения. Това според мен е една мъдра, искрена и завладяваща стихосбирка.

Валентина , с която се познаваме отдавна, ме радва с израстването си през годините.

Посланията са изповедни, топли, откровени и запомнящи се .

Прочетете „Думи“, „Пробуждане“, „Нощна магия“, „Жажда за живот“, „Моят път през света“, „Благословена вечер“, „Неизмерим живот“, „Малък параклис на хълма“, „В простора на белия лист“, „Огнище и клада“, „Танц“, „разбих чашата“, „Като птица“…

Валентина Димитрова, „Послеслов към зората“, Стихотворения. Редактор Деньо Денев, Рисунки Йордан Парушев, Обнова, Сливен.

Явно, 2020 година е била благодатна в творческо отношение за Валентина Димитрова. В ерата на пандемията тя ни зарадва с две нови стихосбирки.

В „Послеслов към зората“ поетесата е включила също 30 стихотворения, както в предходната „Огнище и клада“.

В тази стихосбирка особено ми допаднаха „Поетът“, „Обичам“, „Летни вечери“, „Закъсняло слънчево петно“, „Сърцето помни“, „Смъртта е сън и „В друг живот“, посветени на родителите й, „Влюбена“, „Грешни души“, „По мотив на Кирил Христов“, „Сбъднат блян“, „Зелено съновидение“, „Разбих чашата“, „Камъкът“. Прочетете тази книга, заслужава си!

Трендафилка Желязкова-Галушко, „Откровения“, Стихотворения, Сливен, 2020. Технически редактор Теодора Суванкова.

Трендафилка Желазкова-Галушко е работила като преподавател по математика в Механотехникума, Текстилния техникум в Сливен и в Техникума по механика и фина оптика в София, научен сътрудник по математическа статистика и изследване на операциите в Института по целулоза и хартия в София. Има публикации във вестниците „Телеграф“, „Трета възраст“, „Минаха години“, сп. Жажда“ и др.

В стихосбирката си „Откровения“ е включила 29 стихотворения. Това са наистина откровения на душата. Преобладава лиричния и носталгичен тон, преклонение пред красотата и очарованието на България, пред личностите, с които се гордее Отечеството ни. Разлиствайки стихосбирката се докосвам до творби като „Силата на духа“, „Обичам те, земя“, „В музея на Яворов“, „Одринска епопея“, „На Радко Алексиев“, „Няма го момичето в бяло“, „Нанка Раковска“…

Диана Иванова, „Река от любов“. Лирика. Редактор Деньо Денев, художник Петър Кайраков, Корица „Ние във времето“ – худ. К. Исинов, Обнова, Сливен, 2020.

Диана Иванова е публикувала стихове в различни вестници и списания, в електронни издания. Издала е стихосбирките „Гнездо на рана“, „Ездачи на речния кон“ и „Амулет в сърцето“. Живее и работи във Великобритания. В стихосбирката си е включила 32 стихотворения.

В тази книга има много болка, самота и любов. Тежък, труден, с много лишения е животът в чужбина… И като контрапункт на всичко това се раждат творби, които осмислят делника, раздялата с близките на сърцето хора. Потвърждение на всичко това са стихотворенията „Молитва“, „Автопортрет“, „Мечтите“, „Земя“, „Тост за родината“, „Прелиствам страници“, „Амулет в сърцето“, „Затворена река“, „Длъжница съм ти, мамо“, „Писмо“, „Река от любов“…

Яна Стефанова, „Като птица закъсняла“. Лирика. Художник Иван Димов. Сливен, 2020. Яна Стефанова е публикувала в „Родна реч“, „Пулс“, „Литературен фронт“, сп. „Пламък“, „Акварели“, „Жажда“ и др. По нейни стихове са композирани песни. Нейни творби са преведени на руски, румънски и немски език. Автор е на стихосбирките „Тъжна есен“ и „Омайниче в косите“. „Като птица закъсняла“ е третата й поетична книга. Композирана е в три цикъла: „Здравей, живот“, „Като птица закъсняла“ и „Това е моят глас“.

Това за мен е може би най-физиономичната книга в сферата на поезията от книгите, които прочетох за периода 2020 година. В тези 33 стихотворения можем да открием всичко. Но най-важното е чувството за самобитност и автентичност. Както обичаше да казва Атанас Далчев, в България има много таланти, но липсват характери. Прочетете тази стихосбирка, потопете очите и душата си в творби като  „Вярност“, „Самочувствие“, „Жеравна“, „Празнично“, „Искам да си купя“, „Ще дойда при теб“, „Тази нощ беше много студена“, „Нарисувай любовта ми“, „Песен за водолея“, „Спомени за баба“, „Благословия“, „Завръщане“, „Това е моят глас“. А присъствието на големия художник Иван Димов дава допълнително очарование на книгата.

Васил Чапрразов, „Сънувам гълъби: Несвършваща поема за парахода“. Редактор Иван Цанев, Художник Юлия Рибарова. София, Рива 2020.

Първата книга със стихове на Васил Чапразов „Искам да съмне“ излиза през 1996 г. в ИК „Стагмати“ на Малина Томова. През 2005 г. публикува другата стихосбирка на автора „Циганско лято“. Стихотворенията на Чапразов са превеждани на унгарски, немски, турски, френски. Васил Чапразов е преводач и съставител на първото двуезично издание на „Ромски приказки“ /Романи масаля/, съставител и съавтор на сборника с ромска поезия  „Амаро кхер“, на ученическо помагало „Пътят на ромите“. 28 стихотворения и една несвършваща поема за парахода. Една физиономична и запомняща се книга!

В неговите стихотворения няма никакви стереотипи, има глад и сила, любов, гняв и мъдрост. Великолепен поет, той подсказва колко много не ни казва. И колко от своята циганска болка ни спестява. /Думи на Марин Бодаков/ Отдавна не съм чел толкова силни стихотворения. Ще се уверите в това, ако прочетете „Обичат ли се бреговете“, „Дада няма да може“, „На Малина“, „Набързо“, „И те обичам“, „Живея в столицата“, „Разбрах, че този свят“, „Джагаров, ноември 1993-та“, „Оцапани картини“, „Сънуват ромите“, „Човекът от махалата“.

И една драматична поема, хроника на десетилетията от 10 ноември до днес. „А гладните род нямат!“, простенва поетът! Обич ни требе… Параходът минава… Сещам се за Чингиз Айтматов и неговия бял параход. Поемата е много силна и смазваща! Писана е с болка и прозрения, и с много, много печал!

Щилиян Щилиянов, Стихотворни вълнения – за властите и за кастите“. Стихотворения. Редактор Петър Марчев. Сливен, 2020.

15 творби е включил Щилиянов в новата си книга. Той ми е като кадем и символ на маратонец. За тези две десетилетия прегледи, той не е пропуснал свое участие нито една година. Винаги с ръка върху пулса на ежедневието, винагги остър, непримирим и актуален. Като потвърждение на тези мои думи са стихотворенията „Дългото чакане“, „Мъчим света“, „Няма вечност“, „Църковна благодат“, „Що за живот е това“, „Градиатор“, „Минската мъка“, „Свободни интерпретации“… И според думите на автора: „Аз съм свидетел и съм изразил събитията така, както ми диктува съвестта…“

Щилиян Щилиянов, „Умозаключения, съчетани с епиграми от бога избрани“. Редактор Петър Марчев. Сливен, 2020.

В новата му 33-та книга, по думите на автора, са включени: 1. Умозаключения – философски трактат на случващите се явления в политическия, икономическия, социален, демографски живот в страната ни. А в епиграмите, само в рамките на няколко изречения, са казани много истини, за които понякога е необходимо да обхванат съдържанието на цяла повест или роман. И както казва Щилиянов: „В парламента се гласува вето, а навън народът живее в гето!“

Катрин Федина, „Спомен за същността“. Редактор Кети Бозукова, фотограф Евгени Веснаков. ИК „Жажда“, Сливен, 2020.

27 стихотворения е включила в своята стихосбирка Катрин Федина. Стиховете са посветени на вечната тема, откак свят светува – Любовта.

Искрени и доверителни са лиричните й послания към читателя.

Ще запомним откровенията на стихове като „Тази нощ няма да пиша за любов“, „Градът заспива“, „Тих акорд“, „Зад няколко звездни шамара“, „Лилави песни пеят лавандулите“, „В белите очи на този облак“, „В сока на зелените листа“, „Залез е…“, „Тя пие чай до стъклото“.

Тенко ТЕНЕВ

Б.Р. Рецензията е осигурена със съдействието на РБ „Сава Доброплодни“. Публикува се без съкращения.