16 ХУДОЖНИЦИ, ВДЪХНОВЕНИ ОТ ПЕЙЗАЖА И БИТА НА ПРОВИНЦИЯТА

• 31 живописни платна представя Сливенската художествена галерия „Димитър Добрович“ в изложбените площи на къща „Миркович“

Изложбата „Прованс“ с картини от фонда на Сливенската художествена галерия „Димитър Добрович“ е отворена за посетители в къща „Миркович“. Тя съдържа над 30 творби в различни стилове на изобразителното изкуство, създадени във времето от 1919 до 1984 година.

Провинцията като извор на пасторални сюжети и място за емоционално съприкосновение с природата е темата, която събира в експозицията претворените през погледа на 16 художници 31 живописни платна.

И това  е една съвсем малка част от богатия фонд на Сливенската художествена галерия.

Тази изложба представя не само сливенски, не и само български художници. В нея присъстват и творби на чужденци – „Изоставена къща“ от Михаил Прянишников и „Пейзаж“ на Йозеф Курт –  две много изразителни платна.

Изложбата започва с четири картини на един от най-добрите живописци на България за всички времена – Бенчо Обрешков /1899-1970/. Това са неговият „Селски двор“ и „Селски път“ от 1947 г., „Гостоприемство“ и „На полето“.

Художникът е известен със стремежа си за освобождаване на българската живопис от битовизма и балканската самодостатъчност. Творбите му, посветени на бита и природните прелести на провинцията, излъчват спокойствие и жизнерадост. Колоритът / „Гостоприемство“ и „На полето“/ се гради на контраста и силата на цветовете, с които творбите му въздействат експресивно.

Художникът започва творчеството си с портрети и пейзажи, преминава към композиции с фигури, става един от майсторите на натюрморта. А пейзажите му почти винаги са насeлени с хора.

Обрешков предпочита техниката на маслените бои, но не започва с тях. Той създава стенописни композиции в германски църкви още като студент по живопис в Дрезден, при проф. Оскар Кокошка. Успоредно посещава свободната академия „Гран Шомиер“ в Париж,  където учи скулптура при А. Бурдел и взема участие в салона на френските художници. Но никога не остава вън от художествения живот в България. От 1925 е член на групата „Родно изкуство“, а през 1927 – на Дружеството на новите художници и негов председател през 1937 г. Представя самостоятелни изложби в Дрезден и Атина. Бомбардировките в София през 1944 унищожават 350 негови картини и стенописи.

Въпреки респекта от художника, властта след 9 септември 1944 започва да връща картините му от общите художествени изложби. 20 години, между 1941 и 1961, няма данни за негови изложби у нас, но той участва в Международното изложение в Париж (1937), в Мюнхен (1947) и в Москва (1955). През 1961 прави юбилейна изложба в София, през 1962 – съвместна експозиция със Златю Бояджиев и Георги Баев. В 1969-1970 е председател на Творческия фонд на СБХ. Посмъртни ретроспективни изложби в София има през 1971 и 1982 г.

Негови картини притежават НХГ, СГХГ, някои галерии в страната и в Стокхолм, Прага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина, много частни колекции. Присъдени са му редица наши и чужди награди за изкуство: в Дрезден, в Париж, Букурещ и Атина, „Орден за изкуство“ на БАН,  награда на Камарата на народната култура (1945), І награда за живопис от конкурса „София“ (1967), орден „Кирил и Методий“ – 1963 и „НРБългария“ – 1969.

Творби на доста известни художници са подредени в експозицията с пасторална тематика. Прекрасен Зимен ден на Ради Неделчев привлича погледа отдалеч.

Ради Неделчев е роден през 1938 г.,  живее и работи в Русе от 1954 година. Определят го като несъмнен наивист, който твори в областта на композицията и портрета.

От 1965 г. участва в общи художествени изложби у нас и зад граница –Париж, Женева, Мюнхен, Прага, Москва, Токио, Загреб, Атина, Монреал, Вашингтон и др. Самостоятелни изложби има в Морж – Швейцария, Будапеща, Берлин, Париж и в много български галерии.

Признанието идва още през 1971 г., когато, на световна изложба на наивистите в град Морж, Неделчев печели втора награда. Негови картини са откупени за колекцията на музея „Анри Русо – Митничаря“ в Париж. Ради Неделчев е награждаван и с много български отличия.

Негови творби притежават НХГ, СГХГ, други големи галерии в страната и частни колекции в чужбина.

Какво да кажем за Златю Бояджиев, чиято творба, рисувана през 1974 г. – „Пейзаж с вятърна мелница в Холандия“, е един от ценните експонати на съвременното изкуство във фонда на Сливенската художествена галерия?

Златю Бояджиев /1903-1976/ завършва живопис в Художествената академия, София, при проф. Цено Тодоров – един от доайените на българското изобразително изкуство от първата половина на 20 век. Работи в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа.

Творчеството му се разделя на два основни периода. Първият продължава до 1951 г., когато художникът получава инсулт, който парализира дясната част на тялото му. Няколко години по-късно Бояджиев се връща към живописта, рисувайки с лявата ръка. В торбите му от първия период се преплитат различни стилови и художествени похвати. В своите битови картини той един път изгражда формата плътно и обобщено в неокласически стил и внимание към детайла, а друг път използва импресионистични техники.

През втория период Златю Бояджиев търси нови пластични решения, като интересът му към селския бит се запазва. В картините му обаче навлиза една първична романтика, в която реалното се смесва с вълшебното и приказното. Бояджиев създава стотици композиции, портрети и пейзажи, отличаващи се с подчертана експресия и драматизъм. Негови творби притежават НХГ, СГХГ, ХГ в Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Сливен, Видин, Смолян и  частни колекции у нас и в чужбина. Носител е на редица отличия като орден „Кирил и Методий“ – I ст., Димитровска награда, награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ на СБХ и др.

Надежда Кутева е представена в изложбата „Прованс“ с прелюбопитните картини „Нестинарки“ и „По народни песни“, рисувани през 1983 година.

Определят я като един от нашите най-самобитни художници. Тя е наследничка на Филип Кутев и по родство, и по дух. За нея българското и фолклора са свещени знаци. Тя събира в живописта си песни и шевици, наднича в душата на преданията и легендите.

Надежда Кутева прониква в народопсихологията на българина чрез неговия самобитен фолклор. Завършила е Стенопис в Националната художествена академия, специализира в Corcoran School of Art, Washington, USA. Художничката има над 200 участия и над 30 самостоятелни изложби в страната и чужбина, в Япония, Македония, Холандия, Германия. Носителка е на десетки награди, сред които Награда за живопис „Родопа” – Смолян (1983), Награда за живопис „Златю Бояджиев” (1985) и „Владимир Димитров – Майстора” (1989).

„Боженци“, „Улица“ и „Пейзаж“ – три картини представят художника от Плевен Хинко Хинков от периода около 1982 година.

Хинко Хинков е самобитен творец без академично образование, но с любопитен почерк. От 1978 г. участва активно в общи регионални и национални изложби, член е на Съюза на българските художници.

Има над 20 самостоятелни изложби и участия в множество пленери. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Градска художествена галерия – Плевен, Художествените галерии в Габрово, Ловеч, Търговище, Сливен и частни колекции в страната и чужбина.

Специфичният му стил определят като наив или наивен реализъм. Характерно за него е, че рисува от натура и всичките му картини представят реално съществуващи места…

Изложбата представя още „Лято“ на Иван Шошков, Копривщенски къщи на Марин Бочев от 1971, красивите по различен начин Пейзажи на Йордан Маринов и Марин Устагенов, „Ръченица“ и „Събор“ малък формат на Минчо Минчев. „ТКЗС-Котел“ на Здравко Александров от 1984 г. е най-новата във времето пасторална творба в изложбата.

По пътя към творбите на сливенските художници спираме при родения в Нова Загора Руси Карабиберов /1908-1975/, представен в изложбата с „Пейзаж от Старозагорските минерални бани“, рисуван през 1967 г.

Роденият в семейство на занаятчии Руси Карабиберов завършва гимназия в родния си град.

От 1930 г. до 1937 г. следва в декоративния отдел на Национална Художествена Академия при проф. Никола Кожухаров.

След завършването на висшето си образование, от 1939 г. до 1960 г., работи като учител в Нова Загора.

Той е един от най-активните читалищни деятели в родния си град.

Няколко години преподава в института за прогимназиални учители в Бургас.

През 1960 г. е поканен за главен уредник в основаващата се художествена галерия в Стара Загора, до 1968 г. е и неин директор.

През 1965 г. Руси Карабиберов поставя началото на художествената галерия към новозагорския исторически музей. Негови творби са показвани в много национални изложби.

Стигаме до старите сливенски художници. Девет творби на Тодор Димитриев са представени в изложбата „Прованс“ в къща „Миркович“. Той е един от старите сливенски художници, от поколението на Русчо Симеонов, но твърде съвременен като художествен изказ, с дебела мазка и горещ темперамент. Картините му „Жътва“, „Товарене на сено“, „Селски пейзаж“ са огряни в слънце и светлина.

Сливенски сюжети откриваме в „Църквата „Св. Никола“ в Сливен“, „Река Тунджа с воденица“, „Воденицата при сливенските минерални бани“, „Долап под Сините камъни“ и др., рисувани в различни години от 1937 до 1883-та. Неговата „Жътва“ /една от двете картини с това заглавие/ е на афиша на изложбата „Прованс“. За този художник днес в Сливен се знае неоправдано малко, освен това, че е живял в съседство с Русчо Симеонов. Ако греша, ще се радвам някой да ме допълни.

Към сливенския Прованс моментално се вписва „Дебелата курия“ на един много известен сливенски художник от старото поколение – Стефан Егаров /1882-1973/. Той е изключително плодовит творец, роден в Сливен през 1882 г. Художникът наследява фамилията от своя прадядо, който я е получил като волентир през 1829 г., когато служил в егерските полкове на квартирувалия в Сливен Дибич Задбалкански.

Интересно е началото на неговия път в изобразителното изкуство. Като ученик в Сливенската мъжка гимназия, при излет в местността Абланово, върху него се хвърля голям смок стрелец. От уплаха младежът изгубва говора си и е принуден да напусне гимназията. По внушение на учителя му по рисуване Йозеф Цобел, онемялото момче се насочва към рисуването, към което чувства влечение още от дете. Когато възвръща говора си, Стефан Егаров се връща в гимназията, след завършването на която постъпва в Софийското рисувателно училище, където учители са му едни от най-изявените български художници – професорите Иван Мърквичка, Антон Митов, Ярослав Вешин.

Стефан Егаров постъпва да учи живопис в Мюнхенската кралска художествена академия през 1908 г., при видния немски художник проф. Карл фон Мар. Завършва Академията с отличие и признание на таланта му. Поканен да остане в Академията в Мюнхен за асистент, той отказва и в годината на дипломирането си се завръща в родината. По време на следването си в чужбина, обикаля  немските и италианските галерии и музеи и прави копия на картини на големите майстори.

Завърналият се в родния град Стефан Егаров работи като учител по рисуване в Сливенската мъжка гимназия през 1910-1911 г., но прекъсва поради участие в Балканската,  Междусъюзническата и Първата световна война. Като военен художник в Щаба на Трета балканска дивизия, създава редица платна, отразяващи героизма на българските войни. Част от тях днес съхранява Военноисторическият музей в София. От 1915 до 1925 г. учителства в Сливенската мъжка гимназия, а от 1925 до 1933 г. – в Девическата гимназия в Сливен.

В своето време, Стефан Егаров е един от най-талантливите художници в родния си град. В картините му критиците намират „много лиризъм и настроение“. Общо е мнението, че за творчеството на художника са характерни две неща: силна привързаност към  героичното минало на родния град и неговия свободен дух и обичта му към неговите хора, поради което живописните му портрети се отличават с много жизненост и топлота. Негови картини са откупени от любители на изобразителното изкуство, от обществени институти и учреждения. Някои от тях притежават Националната художествена галерия, Военноисторическия музей, Художествената галерия „Димитър Добрович“ в Сливен, Общината, читалище „Зора“. Изключително плодовит художник, в края на живота му къщата на Егаров била пълна с над 150 картини, които, по спомени на съвременници, „изпълвали до крайна възможност три стаи“.

… Искаше ми се да тази изложба да продължи в пасторални картини на съвременните сливенски художници. Със сигурност съм виждала много приятни техни творби. Но този сегашен и по-модерен прочит на природната идилия може би заслужава отделно внимание.

Прави чест на Сливенската художествена галерия, че ражда идеи за интересни експозиции и в периодите на пълен и частичен локдаун. Изложбата „Прованс“ е поредната, която заслужава да се види. Тя бе отворена в края на миналата седмица и първите й посетители влязоха в изложбените зали в събота. Изложбата тепърва очаква своите гости.

Материала подготви: Щилияна ВАСИЛЕВА