МУЗИКАЛНОТО УЧИЛИЩЕ – КРИСТАЛЕН ОТЛОМЪК ОТ НЕУМОРНАТА ЕНЕРГИЯ НА МИШО ТОДОРОВ

• Златни страници от музикалната история на Сливен. Мишо Тодоров /130 години от рождението му/ – в спомените на своята ученичка по пиано в Сливенското музикално училище Тамара Ткачова-Бузина

… Малка чернобяла снимка ме връща  годините от 1947-ма до 1949-та, когато съм ученичка в Сливенското музикално училище. Създадено с подкрепата на тогавашния градски народен съвет и преди всичко по инициатива на композитора и музиканта Мишо Тодоров, то просъществува само четири години, но остави трайни следи в духовния живот на града.

По онова време, на централния градски площад, зад паметника на Хаджи Димитър, се издигаше красивата Белчева къща и на нейната фасада се четеше надпис „Музикално училище“.  Често минувачите се спираха да послушат красивите гласове на певците, бравурните звуци на пиано или нежната мелодия на цигулка, а когато репетираше ученическият хор градът сякаш притихваше, заслушан в богатата хармония на младите гласове.

… И ето ме отново пред училището. Влизам в двора, изкачвам се по красивата стълба и като подминавам партера с табелка „Семейство Павлови“, на първия етаж влизам в голям кръгъл хол с високи прозорци към площада. Отляво е вратата с табелка „Директор“. Стаята е на директора Мишо Тодоров. В нея, освен бюрото и други мебели,  централно място заема черното лъскаво пиано „Блютнер“. Тук ставаше прослушването и приемането на новопостъпващите ученици. А в съседната стая е канцеларията на училището. В нея работи любимата на всички пълничка секретарка леля Зорка – Зорка Бинева, съпруга на певеца Димитър Бинев и майка на бъдещия знаменит артист Николай Бинев. Тук е и училищната библиотека.

Стълбата на спомена ме води на втория етаж, към голямата куполна концертна зала. Дочувам мелодията на дуета от операта „Дама пика“… : „… Мой миленький дуржок, любезньiй пастушок …“ – преподавателката по пеене и сценично поведение Любов Орлова има час, урокът продължава с мелодия от „Вълшебната флейта“ на Моцарт… Надничам за малко, притварям вратата и по коридорчето отивам км класните стаи. Те са четири, във всяка има пиано, бюро за учителя, чинове и черна дъска, на която дежурният ученик разчертава нотното петолиние за уроците по солфеж при учителката Донка Карагьозова.

Освен Донка Карагьозова и възпитаничката на Петербургската консерватория Любов Орлова, паметта ми пази имената и образите на всички учители в музикалното ни училище. С голяма любов, всеотдайност и постоянна добронамереност те ни помагаха да овладеем тайните на музикалното изкуство, да станем образовани, културни хора. История на музиката ни преподаваше Илия Цеков, хармония – учителят по цигулка Васил Димитров, уроците по кларинет водеше Динко Карагьозов, а по цигулка – Деян Цеков.

Общообразователните предмети бяха поверени на известни и уважавани учители от мъжката гимназия „Добри Чинтулов“ в града. Велико Георгиев преподаваше биология. Часовете по математика бяха поверени на любителя-цигулар Иван Жечев, български език и литература ни преподаваше Д. Гевгалова, история – Кирил Сивов, руски език – Константин Кулев и т.н.

Оценявайки с дълбока признателност труда на всички наши учители, не може да не се изтъкне изключителната роля и огромния личен принос на Мишо Тодоров, преподавател по пиано и директор, а когото заслужава да се разкаже отделно и по-подробно.

В резултат на неговия ентусиазъм и бащински грижи, съчетани с усилията и педагогическия талант на преподавателите, това ново, несъществувало дотогава в града учебно заведение бързо придоби широка известност и авторитет. В него постъпваха деца не само от Сливен и околните села, но от всички краища на страната – Ямбол, Бургас, Стара Загора, Казанлък и др. И голяма част от тях успяваха да направят първите си успешни крачки в света на музиката, а по-късно – да станат професионални музиканти, певци, педагози и културни деятели.

… Изискан, както винаги, в своя тъмен костюм с папийонка, съсредоточен, строг, но с чувство за хумор, Мишо Тодоров бе винаги готов да разбере ученика преди той да е потърсил неговата помощ.

С тази нагласа и всеотдайност той запалваше музикалния огън не само в нас, неговите ученици, но и у всички любители на артистичното творчество в Народния хор „Добри Чинтулов“ и Сливенската работническа опера. За мнозина от хористите, музикантите и артистите в тях, Мишо Тодоров също бе незаменим наставник и учител – той им помогна да намерят достойно място в изпълнителското изкуство и културния живот. Не мога да не отбележа с признателност, че от заниманията ми в класа на Мишо Тодоров тръгна и моят път към Държавната консерватория в София и дългогодишната ми работа като музикален редактор в Българската национална телевизия.

В ония години нямаше богата музикална литература за ученици, началните школи по пиано, цигулка и други си предавахме от ръка на ръка. И Мишо Тодоров започна да съчинява сам музикални пиески за възможностите на всеки свой ученик. Изсвирваше ги прецизно, виртуозно и спомням си как ги заобиквах веднага, стараех се бързо да ги науча. Така научих неговия „Голям валс в ми бемол мажор“, който свиря на пиано и досега, запомнила съм всички негови обяснения за музикалната фразировка на творбата. До днес помня и съвета му винаги да си пея наум главната тема, когато изпълнявам сложно музикално произведение.

… Един ден, по време на час в музикалното училище, Мишо Тодоров сложи върху пианото в класната стая дебела папка с надпис „Оркестър“, угаси цигарата в пепелника и засвири нотните партитури от папката. Това бяха различни увертюри от опери, класически пиеси, народна музика в оркестрова обработка и други. „Ще направим симфоничен оркестър заедно с моите ученици в Мъжката гимназия.“, каза Мишо Тодоров. И започна да обяснява значението на главната мисъл във всяка творба и на оркестровия съпровод – „подплатата“. Бях поразена от богатата разработка на акомпаниментите за нас, бъдещите „симфоници“, направени от нашия учител, не си намирах място от радост, че ще свиря симфонична музика!… Радваха се и моите съученици.

Всъщност, идеята за създаване на този ученически оркестър бе част от творческия подход на Мишо Тодоров в педагогическата му работа с неговите ученици. Той имаше десетки такива не само в Музикалното училище, но и в Мъжката гимназия „Добри Чинтулов“, където преподаваше пеене, ръководеше голям хор и духова музика. Много деца ходеха и в дома му като частни ученици. Сред младите музиканти в оркестъра, по-изявените бяха Димитър Шиваров, Тотко Кунев, Маргарита Николова и Тонка Сукманджиева, флейтистът Мишо Константинов, фаготистът Николай Рибаров, тромпетистът Николай Попов, който беше и помощник-диригент на духовата музика.

А когато нашият оркестър тръгна на своите турнета в Ямбол, Нова Загора, Бургас и други градове и села, нашият учител и диригент ни даваше кураж и вдъхновение. Помня дори и това, че ми поръча … да си нарисувам на картон клавиатурата на три октави от пианото и да си репетирам по време на пътуването за поредния концерт!…

… За съжаление, архивът на училището не е запазен след закриването му през 1949 година. Тогава мотивите на градската управа са, че не разполагала с подходяща сграда за разширяването му. Първия випуск завършват над 15 ученици и сред тях са известни наши съграждани и музикални деятели, чиито имена заслужава да се споменат.  Динко Чомаков е режисьор в Софийския музикален театър „Стефан Македонски“. Иван Алексиев бе преподавател по пеене и цигулка в Сливен, Йорданка Кирчева – певица в Сливенската опера, Ничка Казанджиева дълго години е певица – солистка на Сливенската работническа опера.

Както е известно, операта разви своята дейност през годините 1944-1953 и неин основател и първи диригент бе също Мишо Тодоров. В нея се изявиха и моите съученици Васил Вичев – солист баритон, както и семейството на Хрипсиме и Стоян Павлови. Те имаха голям успех в такива интересни постановки като оперите „ Продадена невеста“, „Русалка“, „Елексир на любовта“ и др. и бяха равностойни партньори на блестящата прима певица Нина Божкова.

Снимка: Детска музикална школа към читалище „Зора“ при създаването й. На първия ред е Мишо Тодоров, до него Маргарита Калканджиева – негов помощник, после дългогодишна директорка на Детската Музикална Школа. В другия край на първи ред – Васил Димитров. Снимката е от личния архив на инж. Веселин Кирилов.

Трябва да се отбележи, че освен редовните ученици на Музикалното училище, в него идваха на занимания немалко извънкласни, частни ученици от други училища. Сред тях са Маргарита Калканджиева – дългогодишен директор на Детската музикална школа в Сливен, професорът от Българската държавна консерватория Стефан Икономов, незабравимият театрален и киноактьор, музикант и певец Николай Бинев и др.

… Повече от половин век е изминал от създаването и не много продължилото съществуване на Сливенското музикално училище.

Но ние, неговите възпитаници, никога не го забравихме и винаги го обичахме.

С чувство на искрено уважение си спомням за неговия директор Мишо Тодоров и за строгите, но добри учители, които ни въведоха в приказния свят на музиката.

                                                  Тамара ТКАЧОВА-БУЗИНА,

                                                                   пианистка,

     ученичка  на Мишо Тодоров от сливенското музикално училище