- За освободителните събития и Опълченците – редове от Историята на д-р Симеон Табаков. 143 години от Освобождението на Сливен.
„Днес прекланяме глава пред нашите достойни предци, които са част от освободителната борба за България и нашия град. Градът под Сините камъни не получава свободата си даром и участва дейно и със саможертва в ожесточените боеве за своята свобода.“, заяви по повод 143-годишнината от Освобождението на Сливен кметът Радев. Заради пандемичната обстановка в страната, тази година паметната за града дата не беше отбелязана официално. Венци и цветя пред морената на пл. „17 януари“ в кв. „Клуцохор“ бяха поднесени от името на общината, общинския съвет и областната управа, от кмета Стефан Радев, председателя на Общинския съвет Димитър Митев и зам.-областният управител Камен Костов.
Как описва това събитие в своя „Опит за история на град Сливен“ историографът на Сливен д-р Симеон Табаков?
„… Следните редове от летописа на Х. Киро /Табака/ отбелязват по-важните събития в промеждутъка между 4 и 10 януари 1878 година.
„5 януарий 1878 г. пристигнаха нашите герои, именно Панайот Хитов с 6 дружини, които се отправиха в митрополията при стареца дядо Серафим. На 6 януарий пристигна войводата дядо Жельо с няколко момчета. На 8 януарий, в неделя, пристигна руската пехотна войска, двадесет и шеста дивизия.“
Турските войски очистват града още преди пристигането на русите в него и се запътват към Одрин и Цариград. По пътя те съсипали сума села между Сливен и Бургаския залив. Това станало на 4 и 5 януари (срв. в. „Levant Herald“ от 17 януари 1878 г.)
… Русите не са дошли отведнъж в града, а първом с един кавалерийски отряд, който до вечерта (4 януари) излязъл на рекогносцировка вън от града, а след четири дена идват същинските боеви сили: пехотата и артилерията.
… Командирът на влязлата в Сливен руска войска е бил посрещнат най-тържествено от гражданите, начело с духовенството. Поетът и учител Добри Чинтулов е държал по случая реч, трогателните слова на която разплакали самия комендант.
Комендантът е бил ген. Делингсхаузен, на името на когото сливенци преименували една от улиците на града, през която той минал. Между останалите офицери личели майор Кардашевски, полковник Бакланов и генерал Безаев.
Съгласно думите на военния кореспондент на „Daily News“, след заобикалянето на Сюлейман паша в Пловдив от Гурко и Скобелев, станало и окупирането на Сливен и Нова Загора до 4 януари.
…Трябва да споменем и заслугите на тия българи, които с оръжие в ръка влязоха в бойните редове на русите срещу турците. Въпросът е за опълченците, които създадоха епопея от последните усилия на народа ни да снеме тежкото иго и да извоюва днешната свобода. Приносът на сливенци в тая посока е сравнително най-голям. Още при първия слух за обявяването на Освободителната война, множество сливенци се записват под руските знамена в Кишинев и Плоещ.
Ето някои от имената на опълченците родом от Сливен и живущи в Сливен, вън от тия, родени в Сливен, но разпръснати из разни краища на България, Турция и Румъния:
- Георги Василчев, втора опълченска дружина
- Андон Киров, втора дружина
- Добри Костичков, шеста дружина
- Димитър П. Вълчанов, шеста дружина
- Захария Ив. Величков, втора дружина
- Никола Газибаров, шеста дружина
- Никола М. Гарджев, шеста дружина
- Коста Генчев, четвърта и десета дружина
- Йордан Т. Влахов, шеста дружина
- Панайот Людцканов, пета и десета дружина
- Иван Николов Мишката, първа и седма дружина
- Кръстьо Маргинов, девета дружина
- Кръстьо Събев, седма и девета дружина
- Стефан Христов, трета дружина
- Тодор М. Бушев, шеста дружина
- Ненчо Димитров, втора дружина
- Ив. Н. Шишманов, десета дружина
- Йордан Г. Мангов, шеста дружина
- Атанас Попиванов, трета дружина
- Божил Папанчев, трета дружина
- Божил х.Василев, осма и девета дружина
- Андон П. Вълчанов, втора дружина
- Алекси Ст. Бояджиев, дванадесета дружина
- Георги Попстамов, първа дружина
- Димитър Сяров, първа дружина
- Димитър Ив. Владов, шеста дружина
- Добри Даскал Андонов, първа дружина
- Желязко Събев, втора дружина
- Христо Колев, трета и осма дружина
- Симеон М. Салабашев, първа дружина
- Коста Георгиев, четвърта дружина
- Сотир Николов, трета дружина
- Коста поп Икономов, втора дружина
- Петър Н. Кантарджиев, пета дружина
- Стефан Киряков, пета дружина
- Добри Г. Пехливанов, трета дружина
- Коста Тотев, втора дружина
- Стоян Г. Даскала, пета дружина
- Йордан Тодоров, първа и седма дружина
- Панайот Д. Панов
- Хаджи Георги Д. Вълчанов, трета дружина
Тук са имената само на опълченците родом от Сливен и живущи тук.
Длъжни сме да кажем и две думи за старшия свещеник на Опълчението – отец Афилохий (архимандрит), родом от Сливен, който е взел деятелно участие в Освободителната война (1877-78). С кръст в ръка и сабя през рамо той, като втори Петър Амиенски, е придружавал опълчението от момента на сформироването му в Румъния до окончателното завършване на неговия триумфален ход отсам Балкана. Той е осветил в Плоещ знамето, подарено на Българското опълчение от града Самара и по тоя случай е произнесъл реч, която произвела дълбоко впечатление. На това тържество той е бил централната личност и се гордееше с това, че великият княз Николай Николаевич му е целунал ръка.
Амфилохий принадлежи на едно сливенско семейство, на което всичките членове са свещеници. Ноторно е в Сливен, че не само дядо му, но и прадядо му е бил свещеник. Така също всички негови братя бяха свещеници…
Отец Амфилохий е бележита личност. Възпитавал се е в руските семинарии и познавал няколко езика: руски, гръцки, румънски и старобългарски. Обиколил е почти всички православни манастири в Русия, Влахия, Молдавия, а най-вече манастирите в Атонския полуостров, дето беше добре познат на всички.
От време на време той идвал в родния си град и забележително е, че неговото идване винаги съвпадало с приготовленията на сливенци за въстание. Така той е идвал през 1860 и 1862 г., по време на Хаджиставревото въстание, в 1868 г., по време на Хаджи Димитровото въстание. Последен път той идвал в Сливен през 1876 г., по време на майското въстание, начело със Стоил войвода. Тоя път той дошъл под предлог, че ще възобновява един стар български манастир при с. Сотир, строен от цар Асен II около 1240 г., но толкова много се проявил със своите агитации в полза на въстанието, щото малко останало да бъде изпратен на заточение в Мала Азия. По това време той доверително излагал в Сливен своето откритие, че „Туркия ке падне в 1876 г.“, защото така било писано в един стар документ, който той открил в архивите на Атонските манастири.
Отец Амфилохий е държал редица огнени речи пред опълченците. Имал няколко ордена. Умрял наскоро след Освобождението в София през 1880 година.“
Д-р Симеон ТАБАКОВ
„Опит за история на град Сливен“, т.2, с.320-323
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
