КОРОНА И КУЛТУРА

• Как културни институти и творци се опитват да оцелеят в условията на пандемия, в очакване на по-добри дни. Кметът Стефан Радев: „Физическото здраве и оцеляване на гражданите на Сливен беше приоритет на общината през изминалата година“

Здраво тяло – здрав дух съвсем не е физкултурен девиз. По-точно, крилатата фраза е „Здрав дух в здраво тяло“ и тя е превод на латинската сентенция Mens sana in corpore sano. Изразът е на Ювенал, един от най-популярните през епохата на Ренесанса поети сатирици. Тази фраза е част от отговора на поета на въпроса: Какво хората трябва да желаят от живота? Иначе казано, за да бъде здрав духът, трябва да бъде здраво тялото. Но е вярно и обратното – за да бъде здраво тялото, трябва да е здрав духът… На везните на живота потребностите на тялото и духа трябва да бъдат уравновесени – и успокоени.

В ситуацията на пандемия, когато една зараза поразява целия свят и човечеството се концентрира основно върху опазването на физическото си здраве, как хората да опазят не по-малко важното свое духовно и психическо здраве? Може ли и вълкът да е сит, и агнето цяло? Как да стане това във време на непрестанни нови вълни и мутации, на затваряния и отваряния на градове, държави, континенти?

Високосната 2020 година, в която китайската коронавирусна зараза плъзна по целия свят, не даде отговор на този въпрос. Тя по-скоро постави нови въпроси пред хората по света, у нас и в умаления мащаб на всеки населен с хора регион. Вглеждаме се в нашия микросвят – у нас в България и при нас,  Сливен и търсим отговори. Истината е, че пандемията свари обществата неподготвени и не само у нас, но и в световен мащаб, отговорите са с повишена сложност.

Затова подреждам този обзорен коментар в два раздела: За Духа и За здравето. Кой кого?

Как оцеляваше духовността на сливенска земя? Болезнена тема за оцеляването Въпреки…

2020 година беше меко казано трудна за културните институти и културните прояви в Сливен и областта. Причината – известна: световната коронавирусна пандемия, с увеличената заболеваемост, ужасяващ страх от заразата и предприети на национално и местно ниво предпазни мерки с маски, шлемове, дезинфектанти и затваряне на обществения и духовния живот – ту пълно, ту частично. Активността на културните прояви в Сливен през високосната 2020 година беляза естествен спад, въпреки че пълното затваряне по време на двумесечната  карантина напролет и в края на годината се редуваше с по-светли периоди през лятото и началото на есента.

Какво се случи и какво не се случи на културния фронт през изминалата година?

Не се случиха планираните масови културни прояви в Сливен – нямаше „Сливенски огньове“ през май, нямаше фестивал на 100-те войводи, нямаше честване на 180 години от рождението на Хаджи Димитър, не се състоя научната сесия в негова памет, пропадна  програмата на големия 160-годишен юбилей на читалище „Зора“, нямаше Зимни празници в Мечкарево, нито Коледноновогодишни тържества, програмата на празника на Сливен Димитровден бе силно редуцирана, без концерти на открито и закрито, и единственото което си позволи общинската власт беше връчването на наградите на Сливен при строги мерки за сигурност и 30 процента пълняемост на залите. Отложени за по-дори времена бяха каракачанският събор на Карандила,  фестивалът на народната носия в Жеравна. В Йовковото село бе отложено и честването на 140-годишнината на автора на Старопланински легенди. Както посочи кметът Стефан Радев в своя годишен преглед на дейността на общината, 2020 година в Сливен премина основно под знака  на мерките срещу Covid 19…

Благодарение на упорството на сливенските културни институти и творци, в тази запомнено лоша година се случиха и хубави неща. Сливенският драматичен театър, с режисьора Стайко Мурджев, създаде представлението „В полите на Витоша“ – едно дръзко, мощно и вълнуващо театрално събитие, наречено театрално зрелище в Шекспиров мащаб, връх в театралната естетика. За пръв път след 16 години сливенска постановка се игра на голямата сцена на Народния театър и дори при изискването за 30 процента публика, салонът посрещна много заинтригувани театрални ценители.

През сравнително светлия период след първия национален локдаун, през летните месеци юни и юли драматичният театър положи всички усилия за организиране на представления на открито и успя, макар и с маски и дистанция за публиката, да върне любопитството й към света на театъра.

В момента януарската програма на театъра се изпълнява при 30 процента пълняемост на салона със зрители, които не са се отказали да гледат театър в условията на Ковид и при спазване на всичките противоепидемични мерки. Четири представления с различна жанрова характеристика предвиди театралното ръководство до 31 януари, с надеждата тревожните обстоятелства с разпространението на корнавируса скоро да се успокоят.

Представления за деца в по-светлия лятно-есенен период организира и Държавният куклен театър в Сливен в детските градини, в салона на театъра, в двора на Националната художествена гимназия.

Художниците и галериите в Сливен използваха всеки момент на размразяване, за да открият изложби, пак при спазване на разпоредените от здравните власти мерки. Септември позволи да се отбележи, макар и скромно, 30-годишнината от създаването на Дружеството на сливенските художници, с обща изложба и изнесени ателиета, в които майсторите разкриха любопитни моменти от процеса на създаването на своето изкуство.

С много ентусиазъм, под патронажа на община Сливен, се проведе и поредната Национална изложба за изобразително изкуство „Сливен’ 2020“, в която участваха 150 художници от цялата страна с над 200 творби. Тя едва събра под покрива на три сливенски галерии – „Сирак Скитник“, „Май“ и Узунова къща, селектираните 104 качествени образци на живописта, скулптурата и графиката. В момента председателят на представителството на СБХ в Сливен Илиян Урурмов подготвя албум с най-добрите творби, участвали в изложбата.

Сливенската градска художествена галерия отбеляза 110-годишния си юбилей тихо и без официално откриване на изложбите „Малък формат“ на големи майстори на българското изобразително изкуство в Къща „Миркович“ и на художниците уредници през годините в Узуновата къща. Подобаващо се откри изложбата на първия уредник на галерията, художникът Иван Кънев, с представяне на творчеството му от Силви Басева. Галерията се постара да предложи много онлайн изложби на стари сливенски художници като Русчо Симеонов и Димитър Кавръков, и на известни български художници с картини от богатия си фонд.

Общинската „Май“, частната „Йордан Кювлиев“, галерия „Нова“ на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ използваха всяка възможност за представяне на млади и утвърдени творци. И мисля, че успяха в някаква степен да поддържат духа на художниците и да държат буден интереса на почитателите на изобразителното изкуство, да докажат, че духът на  изкуството не може да бъде повален от какъвто и да било вирус. При спазени всички мерки и дистанции, колкото можаха, толкова направиха, но и то не е малко в създадената ситуация на страх и паника.

Септември стана май, за да проведе както подобава и Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ своя 22-ри Национален фестивал на детската книга, съобразявайки се с мерките, но без компромиси със замисъла и качеството на проявите като премиери на книги, карнавално шествие, улица на приказките, концерти на млади поп и рок изпълнители, разбира се при ограничения и дистанция за публиката. Само базарът на книги на издателствата беше съкратен, а театралните представления за деца ставаха под открито небе. По съображения, свързани с пандемията, във фестивала се вля и 65-годишнината от основаването на библиотеката, за който тя се беше подготвила старателно. 200-годишнината на патрона на библиотеката Сава Доброплодни попадна в извънредната епидемична обстановка, затова бе отбелязан с документална изложба без откриване и с поклонение на библиотекарите пред бюста на възрожденеца в монумента на Хаджи Димитър. 85-годишнината на Дамян Дамянов, с връчването на наградите от Националния поетичен конкурс на негово име, имаше късмета да изпревари поредното затваряне и се превърна в празник на поезията на любовта, и възможност за представяне на новия био-библиографски указател „Дамян Дамянов“.

През лятото Сливенският симфоничен оркестър, под диригентството на Димитър Караминков, се представи достойно с два концерта популярна музика в откритото пространство пред зала „Сливен“ и събра много почитатели на класическата музика. Те се увеличиха още повече на есенния концерт, с участието на гостуващи солисти. Пианистите Братя Игнатови и сливенските симфоници вдигнаха на крака сливенската публика, но затварянето непосредствено след това осуети друга оригинална идея за съвместен концерт с DEEP ZONE Project. Репетициите на музикантите и техния диригент напролет ставаха онлайн, не е известно какво ще роди есенно-зимното затваряне, но музиката и музикантите също се надяват на по-добри времена.

В годината, в която най-старото читалище „Зора 1860“ хвърли всичките си усилия за отбелязването на 160-годишния си юбилей, върху света се стовари пандемията Ковид 19. Замислените многобройни инициативи се отлагаха от пролетта за лятото, от лятото за есента и накрая пропаднаха – и детският музикален фестивал на името на Мишо Тодоров, под знака на 130 години от рождението на композитора, и интересната концертна програма на хор „Добри Чинтулов“ под диригентството на Георгиос Филеделфевс, и празничният юбилеен концерт в чест на светлата читалищна годишнина… Успя да се провре между капките в началото на есента детският театрален фестивал „Сцена под Сините камъни“, който събра многобройни участници от цялата страна, които обаче играха пред малобройна публика. Театралните деца на България си получиха наградите и ласкавите отзиви на журито, но най-важната оценка на публиката тази година не се състоя. Читалищният актив се съобрази с разпорежданията за засилени противоепидемични мерки и почти нищо от замисленото честване не се проведе. Казвам „почти“, защото в края на 2020 година излезе от печат Юбилеен албум на читалище „Зора“, който проследява пътя най-голямото сливенско просветното и културно огнище в годините до днес. Въпреки затварянето, работи се по документален филм за читалищния юбилей, който ще събере най-важните моменти от славното читалищно минало и достоен съвременен живот.

Културните институти трябва да чакат по-добри дни, смята кметът Стефан Радев. Той заяви, че през изминалата година Сливен и общината са се въздържали от организирането на масови мероприятия, които представляват риск за здравето на гражданите. Той призна, че не е било лесно на културните институти в ситуациите на затваряне, ако не броим лятното размразяване. Оцеляването на техните служители беше осигурено от държавата, за да доживеят по-добри дни. Стефан Радев каза, че общината ще се придържа към националните ограничения, до очакваното разхлабване на мерките. В момента тя ще продължи с политиката за ограничаване на мероприятията, в това число и на открито. Поради тази причина Коледните и Новогодишни празници преминаха без събития, с изключение на новогодишната заря, пак затова тази година ледена пързалка в градския парк няма.

Добрият ефект от мерките е, че те са намалили напрежението върху здравната система. Но приходите в хазната са намалели, което е наложило актуализация на бюджета,.

От началото на пандемията общината е откликнала на всички нужди на болниците за адекватното и навременно лечение на пациентите и непрекъснато засилва работата си с лечебните заведения. Тя е най-големият дарител на болниците на територията на града през годината. Откликвала е винаги, когато са имали нужда от средства. „Включихме се, особено в началото на кризата, със защитни облекла, маски, тестове, в създаването на лаборатория за PCR тестове в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“. Закупихме и дарихме апарати за обдишване за общинската болница и ВМА-Сливен.“ – посочи конкретната помощ на местната власт кметът.

Освен помощта за лечебните заведения, общината организира и за помощ на хората под карантина. Стефан Радев припомни създаването на хранителната банка от кампанията „Заедно за теб!“.   В инициативата се включили с дарения много хора и големи фирми.  „Кампанията доказа, че има чувство за солидарност сред хората“, допълни кметът.

Физическото здраве и оцеляване на гражданите на Сливен беше приоритет на общината през изминалата година, каза Стефан Радев. Според него, предприетите мерки срещу коронавируса са дали видим резултат. В последната седмица в Сливен има малко над 100 новорегистрирани случая, докато в пиковия декември те стигаха до 540 седмично. За новата година кметът си пожелава тази благоприятна тенденция да се запази.

Истината е, че секторът на културата е сред най-силно засегнатите от пандемията. Десетки концерти, представления, четения, събори, празници и форуми бяха отменени. Няма визия за бъдещето, защото липсва прогноза за развитието на коронакризата. Артисти от различни сфери на културата, включително и в Сливен, например симфониците и художествените галерии, художниците и музикантите, потърсиха алтернативни пътища за предлагане на изкуство. Организират се онлайн събития, концерти и изложби, платформи за разпространение на изобразително и филмово изкуство, частни концерти и групи в социалните мрежи, предлагащи различни форми на изкуство. Някои се шегуват със себе си със смешни видеа в Интернет пространството, като диригента Георгиос Филеделфевс със съветите на леля Олга.

Разбира се, че не е същото. Но тези инициативи са временно убежище, в което духовните ценности могат да се съхранят до по-добри времена. Коментарите на хората на културния фронт в различните етапи на коронакризата се променяха. Актьори, музиканти и писатели се борят със зъби и нокти за оцеляване. Но след смъртта на Камен Чанев, част от артистите и оперните певци настояха дейността им да бъде временно спряна. Към момента, при 30%  публика в салоните, продължават да работят театри и опери, изложбените зали вече са отворени, но според културните дейци, посещаемостта остава ниска. Надеждата е затварянето да е по-кратко, ваксинацията по-бърза и прогонването на заразата да стане по-убедително.

… През 2020 година коронакризата удари тежко културния живот в целия свят. Последствията от пандемията върху културния живот тепърва ще се коментират. Тепърва ще узнаем кой ще победи в тази Трета световна война: човекът или вирусът, културата или пандемията? Ще се измъкнат ли от тази клопка хората на изкуството? Някои се надяват, че след тежки периоди, последвалите промени могат да бъдат и с положителен знак, защото те дават ценни уроци – за необходимостта не само от физическо, но и от духовно оцеляване на хората.

                                                      Щилияна ВАСИЛЕВА