И ПРИСТИГНА ПРИ РОМИТЕ БАНГУ ВАСИЛ

• Кой е патронът на празника Бангу Васил и защо ромите го почитат? Ромски новогодишни традиции и ритуали

През 2021 година и ромският празник Василица не остана настрани от коронавирусните запрещения. Няма ресторанти, масови празненства, шумни екзотични танци и публични прояви. Но тъй като той все пак трябваше да бъде подобаващо почетен, по случай ромската Нова година, Ромската академия за култура и образование със седалище Сливен издаде Календар с образи на успешно реализирани млади представители на етноса.

Календарът отбелязва празниците, традициите и обичаите на ромите. Председателката на  Академията Стела Костова посочи, че участниците в календара са млади роми от Сливен с различни професии, които завършват университети и се реализират в различни професии, като например д-р Данчо Николов, акушерката Магдалена Симеонова и др. Някои от тях са се включили в празничното видеообръщение на Ромската академия по случай ромската Нова година, атрактивно наречена Бангу Васил. Във видеото участват известни имена като световния и олимпийски шампион по бокс Тончо Тончев, създателят на оркестър „Карандила“ Ангел Тичалиев и други личности, с които се гордее ромската общност.

Банго Васил празнуват всички ромски групи в България и то в продължение на три дни. Тази година Коронавирусът наложи празникът да си остане семеен, какъвто всъщност е.

За него са ми разказвали в годините различни роми, в легенди с приблизително същото съдържание и смисъл. Много съм говорила навремето за този празник с известния ромски тартор Сашо Чикагото и семейството му. Самата Стела Костова, която е учителка, също разказва подобни истории. Разказваше ги и Марин Янков, и той като нея бивш общински съветник.

Подготовката за ромската Нова година започва доста отрано, с купуването на гъска или петел. Птицата трябвало да бъде купена  най-късно до 12 януари – да може животното да преспи в къщата, за да не избяга от нея късметът. И тъй като вечерта на 13 януари е ромската Бъдни вечер, петелът или гъската трябвало да бъдат заклани до 14 часа в ранния следобед, след което ромските фамилии започват приготовленията.

Вечерта на Бъдни вечер има богата символика. Задължително е, от момента на вечерята, която трябва да започне между 20 и 22 часа, до полунощ,  вратите на къщата да бъдат здраво залостени. Никой от семейството не може да излезе дори на двора, както и никой външен човек не се пуска да влезе в дома. В този момент ромите категорично отказват пословичното си гостоприемство.

В миналото, а в някои ромски групи дори до днес, било задължително вечерята да се подреди върху специална кръгла синия /трапеза/. Тя се състои от варен петел или гъска, зелеви сарми от кълцано месо, баница с късмети. Трапезата не се вдига цяла нощ. Смята се, че това носи берекет.

Посрещането на Бангу Васил и ромската Нова година, по ромския обичай, можело да става по два начина: чрез сурвакане или чрез превъплъщаване на главата на семейството в ролята на Бангу Васил или на негов пратеник. Първият вариант се среща при всички роми, които предварително са изработили направени от дрян сурвакници.

Не съм специалист по ромски фолклор, но са ми обяснявали, че различните групи роми ги украсяват различно – при дасикане рома /българските цигани/ и хорахане-рома /турски цигани изповядващи исляма, но спазващи християнските празници/ – с пуканки, чушки и бонбони. При бургуджиите сурвакницата е семпла, украсена само с пендари, а при дръндарите от Лясковец и Златарица тя е съвсем гола и  не се украсява. Сурвакането за здраве се практикува от всички роми. А появата на предрешения Бангу Васил я имало само при бургуджиите и някои турски цигани, които празнуват Бангу Васил по-тържествено. Сурвакането, както и при българите, започва след полунощ. При калдарашите през нощта се сурвакат само членовете на семейството, а при другите роми, децата могат да обикалят и съседните къщи, чиито врати след полунощ вече са отворени за гости. Сурвакарската благословия за здраве, плодородие и късмет е кратка и ясна: „Сурва-сурва година, догодина – пак живо и здраво!“

Кой всъщност е патронът на празника Бангу Васил и защо ромите го почитат?

Няколко ромски легенди витаят около празника Бангу Васил – ромската Нова година. Една от легендите разказва, че Свети Василий спасил ромския народ от издавяне. Той изпратил бели гъски, които вдигнали хората и ги спасили от удавяне в Червено море. /Честно казано, какво са правили ромите в Червено море и от какво са ги вдигнали гъските не ми е ясно/. Така или иначе, в чест на Свети Василий , ромите нарекли празника Василица. Празнуват го по традиция в домашна обстановка три дни. Всяка къща остава заключена до полунощ, за да  не избяга късметът. Първият човек, който влезе в дома, трябва да е добър, за да донесе хубав късмет.

Втората легенда, разказвана от Стела Костова, гласи, че Свети Василий се разхождал из гората, когато видял роми да берат малини. Те се били изцапали с малините и така си останали. След това, по незнайни причини, дяволът ги подмамил към един мост, от който обаче ромите паднали в реката. Тогава Свети Василий пратил бели гъски да ги спасят. Така птиците влезли в символиката на ромската традиция и затова задължително присъстват на новогодишната им празнична трапеза.

…На Бъдни вечер на масата на сливенските роми има почти същите ястия, каквито и на българската коледна трапеза, само че, вместо свинско месо, те колят пуйка или петел, приготвят сарми, сушени плодове и непременно домашно замесена питка. Празникът продължава три дни, като последният – 15 януари, се нарича Бангу Васий, или Куцият Васил – денят след Василица.

Бахтало о Васили! Бахтало нево бреиш! – Честита Нова година, братя роми!

Дочутото от ромите разказа за вас:

Щилияна ВАСИЛЕВА