МИХАИЛ КУРДОВ – ИЗЯЩНИЯТ ДЪВОРЕЗБАР В СИНЯТА КЪЩА, ПОКЛОННИК НА ПРИРОДАТА И КРАСОТАТА

• 100 години от рождението на художника, който търси нови пътища в приложното изкуство и който съчета в дървото традицията и модерността

Неговата творба от дърворезба „Слънце“ и до днес украсява входа на ресторант „Воденицата“ на Сливенски минерални бани. Указателните табели на всички къщи-музеи в Жеравна са изработени от него. Красивите мебели за ритуалната зала на община Ямбол, резбованите тавани в Дома на архитекта в Сливен и много други негови произведения и до днес показват изящна естетика и високо майсторство в дърворезбата.

На 12.12. 2020 години се навършиха 100 години от рождението на Михаил Николов Курдов. Много са 100 години. Но не са много 28 години откак художникът дърворезбар си отива от света. Връстниците му вече също обитават по-добрия свят, а  по-младите малко знаят за него. Сливенската културна история и памет ни задължават да съхраним за поколенията спомена за неговите творчески дела, с помощта на неговата единствена дъщеря Елка Михайлова.

Родителите на Михаил Курдов са учители – Мария и Никола Курдови. Но учители, дали на всеки от многобройната си челяд високо образование. Най-голямото от децата им – Евгений става художник, Анастасия /по мъж Жечева/ – дългогодишна учителка по литература, Татяна /по мъж Шиварова/ – учителка по рисуване, Лиляна  – учителка по литература и френски, най-малкият, Михаил също става художник. Патриарсите на фамилията имали още двама сина, но единият е починал като малък, а другият – на 20 години, като студент по математика. Въпреки, че били обикновено учителско семейство, те инвестирали в образованието на всичките си деца. Повече за Мария Петрова и Никола Иванов Курдов е написано в книгата за старите сливенски родове.

Михаил Курдов става художник под влиянието на своя брат Евгений Курдов. За разлика от него, проявява по-голям интерес към дърворезбата и постъпва да учи занаята в сливенското дърводелско училище. Завършва специалност дърворезба с отличен успех. Задължителната военна служба отбива на летище Ямбол, от 1940 до 1942 г., в 3-ти въздушен полк, като авиомонтьор.

През 1946 г. постъпва в Художествената академия в София, специалност „Стенопис“ при проф. Георги Богданов. Завършва я през 1951 година и веднага през следващата година записва втора специалност „Дърворезба“ при проф. Асен Василев.

Поради липса на средства, въпреки че работи и учи, прекъсва и се завръща в Сливен. Започват години на творческо търсене на нов път в изкуството. В този период Михаил Курдов създава много изящни произведения на малката пластика, дърворезбата и приложното изкуство.

Солидна биография Михаил Курдов има и като дизайнер на произведения от стъкло. Почти цялата кристална продукция на сливенския стъкларски завод „Васил Коларов“ е произведена по негови модели. Михаил Курдов проправя пътя и въвежда в употреба  производството и на цветно стъкло в предприятието, в което постъпва като дизайнер през 1964 година и остава там до края на живота си, като с много от своите творби от стъкло участва успешно в различни индустриални изложби.

Има по-кратък период в професионалния му път, когато той работи като моделиер във фабриката за плюшени детски играчки „Сините камъни“ и десетки патета, мечета, кучета, слончета и лисици са плод на неговото въображение.

Извън работното си място, в ателието си в Синята къща, той  създава множество творби от  дърворезба, в които по нов начин преосмисля националната художествена традиция.  Прави дървопластики, комбинира дърворезба с цветно стъкло, стъкло с метал. Участва в много национални и регионални художествени изложби със своите стилни и ярко запомнящи се произведения.

Ателието на Михаил Курдов се помещава в приземния етаж на известната Синя къща в Сливен – наследствен имот на съпругата му Мария, по баща Чаушева, също коренячка сливенка от рода на брата на богатия търговец и благодетел Киро Чаушев, който остава неженен и без деца.

Каква е историята на известната Синя къща? Племенникът на Киро Чаушев – Панайот М. Чаушев, син на брат му, работи дълги години като експерт счетоводител и директор на Популярна банка в Сливен. Той наследява от чичо си Киро Чаушев къщата на ул. „Макгахан“ 6 , известна като Синята къща, обявена за паметник на културата, която остава собственост на семейството до 2003 г., когато е продадена на Фондация „Инициатива-съпричастност“, за развитие на социални проекти в помощ на хора със специални потребности и физически увреждания.

Дъщерята на Панайот Мария, която е завършила фармация във Виена, се жени за художника дърворезбар Михаил Курдов и по мъж вече Курдова, е дългогодишен фармацевт в окръжната болница на Сливен. Мария има и брат Михаил, завършил медицина във Франция, който е лекар хирург, но историята на фамилията Чаушеви, е друга тема.

Семейството на Мария и Михаил Курдови живее сплотено и задружно, в мир и любов, в известната Синя къща, където е и ателието на художника. Елка Михайлова, дъщерята на дърворезбаря, още чува в спомените си  почукването на дървеното чукче по длетото, с което баща й извайва красиви фигури.

„ Като дете винаги свързвах баща си с работилницата, която беше в къщата ни, на първия етаж. – разказва тя. – Това е къщата на майка ми, която през 1990 г. ремонтирахме и върнахме цвета, който тя е имала при построяването си през 1883 година. Така си остана с името „Синята къща“. В тази работилница баща ми прекарваше по много часове всеки ден. Там миришеше на дърво, имаше фини и едри стърготини на големи купчини, с които обичах да играя.“

Като малка, дъщеря му има цял зоопарк от плюшени животни – слончета, лисици, патета, кучета, все  мостри от моделите на баща й. Михаил Курдов притежава  подчертан артистичен талант и често прави куклен театър на децата и внуците си, а според Елка Михайлова и правнуците му сега се забавляват с измислени от тях приказни герои.

Михаил Курдов страстно обича природата и често говори за великата й сила. За него природата е най-талантливият творец, зареден с огромни творчески възможности, много по-големи от човешките. Когато се ражда малката му внучка и той я вижда навършила едва три дни, казва на близките си: „Погледнете тези малки ръчички, тези малки пръстчета, малката устичка и носленце. Няма човек в света, който е способен да сътвори такова съвършенство. Само природата го може.“

Елка е любителка на планината по наследство от баща си. Карандила, Сините камъни за него са място за почивка, зареждане и вдъхновение. Дори с навехнат от падане в улична дупка крак той се качва с дъщеря си до Карандила и се връщат обратно по Хайдушката пътека. Обядват с любимото му ястие – топъл хляб от Карандилската фурна с тахан халва.

Художникът обича не само родната планина, но и морето. Защото то също е голяма, мощна и вдъхновяваща част от природата и също като планината смайва с величието и красотата си. Той е отличен плувец, гмурка се и вади миди, които после пекат на огън в пясъка.

Предмет на обожанието му е възрожденската архитектура. Обича да посещава малките градчета и селца, съхранили миналото, да се потопи в уюта им, да почувства атмосферата и в тишината им да оцени труда на старите майстори и красотата в домовете и градините, създадена от ръцете на българската жена. Взира се внимателно в дърворезбите на родната съща на Сава Филаретов в Жеравна и им се възхищава. С голямо удоволствие резбова табелките от дърво с вдълбани букви на всички къщи музеи и забележителности в Йовковото село.

В спомените на Елка Михайлова ярка следа оставят семейните сбирки в Синята къща, с децата на братята и сестрите на баща й. Повечето от тях живеят в Пловдив и София и когато се приберат в Сливен за празниците, бързали да отидат на гости на вуйчо си с жените, мъжете и децата си. Събирали се до 15 човека край масата за вист. Това били безкрайни топли вечери и нощи, изпълнени със смях, радост, игра на карти и хубаво вино, което съпругата му правела по нейна тайна рецепта. Негови племенници са Татяна Шиварова, Силвия Басева, Ани и Емил Жечеви, Евгени Джуров. Във фамилията има някои куриозни времеви несъответствия. Тъй като Михаил Курдов е най-малкият брат,  Евгений Джуров, внук на най-големия брат Евгений Курдов, още от тогава се обръща към Елка с „лельо“, а имат само една година разлика във възрастта…

Четири години след голямото фамилно приключение до Франция, Италия, Германия, Швейцария и Унгария със старото „Жигули“, Михаил Курдов се разболява тежко от латерална амиотрофична склероза и от 61-вата си година, последните десет години от живота си прекарва парализиран. Но най-тежкото за него е не болестта, а невъзможността да работи над любимите си дърворезби. Често го посещава неговия съсед и колега Русчо Симеонов, с когото като добри приятели говорят и спорят за изкуство, за политика, за нещата от живота. Внучките обичат да слушат разказите на дядо си за детството му. Той си отива от света три месеца след смъртта на жена си.

…Фондът на сливенската художествена галерия „Димитър Добрович“ съхранява много негови творби. Михаил Курдов е член на СБХ, доста време – секретар на групата на сливенските художници, член на ръководството и на художествения й съвет.  Награждаван е с редица отличия и ордени като „Кирил и Методи“ – II-ра и I-ва степен, орден „25 години Народна власт“, медал „1300 години България“ и други. Преез 1980 г. в залата на СБХ и Окържния съвет за култура той открива юбилейна изложба по случай 60-тата си годишнина.

След смъртта му на 17 август 1992 г., дъщеря му Елка Михайлова дарява на Природоматематическата гимназия „Добри Чинтулов“ негов триптих, посветен на Добри Чинтулов и безсмъртните му творби, белязали историята на България и Сливен, а на Художествена галерия „Димитър Добрович“ в града – декоративна решетка от дърворезба с цветно стъкло.

                                                                                Щилияна ВАСИЛЕВА