„ЗОРА“ – ВЕЧНИЯТ КУЛТУРЕН ВРЪХ НА СЛИВЕН: КРАТКА ИСТОРИЯ В АЛБУМ

• 160 години от прохождането на най-старото сливенско читалище, главен инициатор за раждането и на Съюза на народните читалища в България. Всички юбилейни читалищни прояви – отложени заради Ковид 19

„Такова самочувствие ме изпълва, когато съм в моя Сливен… Но освен върховете на Балкана, които се синеят над града, той си има и един вечен културен връх – читалище „Зора“.“ – Това са думите на Станка Панчева, съхранени в златната книга на читалището. За това свято място,  в което през годините „идеите са по-важни от хляба“, както е написал и един от почетните му гости Стефан Цанев.

В годината, в която читалището хвърли всичките си усилия за отбелязването на своя достоен 160-годишен юбилей обаче, върху света се стовари пандемията от Ковид 19. И замислените многобройни инициативи пропаднаха – и детският музикален фестивал на името на Мишо Тодоров, и концертната програма на хор „Добри Чинтулов“, и дори големият юбилеен концерт в чест на читалищната 160-та годишнина… Успя да се провре между капките в началото на есента единствено детският театрален фестивал „Сцена под Сините камъни“, който събра многобройни участници от цялата страна, които само че играха пред малобройна публика. Театралните деца и юноши на България си получиха селекцията, класацията, наградите и ласкавите отзиви на журито, но най-важната оценка на публиката тази година не се състоя.

Читалищният актив се съобрази с разпорежданията на властите за засилени противоепидемични мерки на културния фронт и почти нищо от замисленото честване не се проведе. Казвам „почти“, защото в края на 2020 година все пак излезе от печат Юбилеен албум на читалище „Зора“, който проследява пътя най-голямото сливенско просветното и културно огнище в годините до днес. Толкова много светли имена по този път! От него са тръгнали всички сливенски културни институти без изключение – благодатни разклонения, които сетне се превръщат в самостоятелни духовни средища – драматичен и куклен театър, симфоничен оркестър, художествена галерия, градски смесен хор, исторически музей, дори музикалното училище в Бургас е тръгнало от Сливен, по идея на големия Мишо Тодоров, който винаги е бил в сърцето на всяка музикална инициатива. Впрочем, той също имаше юбилей тази година, отбелязването на който отново мина незабелязано, с неосъществени инициативи в негова памет.

Общинският фонд „Култура“ е подкрепил финансово отпечатването на албума, посветен на 160 години от създаването на читалището и 165 години от отварянето на библиотеката, носещи сияйното по възрожденски маниер име „Зора“. А съставянето му е безвъзмездно дело на целия читалищен актив. Имената на хората, допринесли за издаването на албума, са скрити зад общото – Народно читалище „Зора 1860“. Не мога да не повдигна завесата за името на графичния дизайнер на албума – художникът Илиян Урумов, който се е справил перфектно и професионално с художественото му оформление.

Албумът започва с благослов на сливенския митрополит Йоаникий за читалищната 160-та годишнина. После в снимки и документи се проследява животът на читалището в различните периоди, в различните му творчески звена и формации от 1860 г. до днес. С първите му сказки, беседи и народни университети и първото представление във взаимното училище на Сливен през 1868 г. на преведената от Кръстьо Пишурката пиеса „Многострадална Геновева“, което предизвикало фурор в града, както съобщава и в. „Македония“. И да не забравяме, че от 1860 до 1878 г. читалището е носело името „Българско благодетелно читалище“, което след Освобождението се преименува „Зора“. Както и първият му председател – Стефан Гидиков!

Неизброими са благодетелните дела и благодетелните хора, работили за читалище „Зора“. Затова на случаен принцип отварям страници от албума, за да се убедя, че … нито една не е случайна.

Ето Сливенската работническа опера, отдавна затрита и забравена от младото поколение, която създават през 1944 г. евакуираният в Сливен режисьор Илия Арнаудов и композиторът Мишо Тодоров. Която от своя страна през 1966 г. създава ядро от щатни солисти, оркестранти и прочие технически персонал, поставили операта на професионална основа. Тя през 1978 г. става сцена на Учебния театър към Държавната музикална академия, на която се изявяват студенти и гастролират известни оперни певци. Сидер Сидеров и Павел Герджиков са имената, които музикалната история на Сливен е длъжна да помни.

Операта вече не съществува – превратностите на времето не я пощадиха. Но въпреки превратностите на различните времена е жива и много деятелна библиотека „Зора“ – една от най-старите в страната. Албумът проследява периодите от историята на библиотека „Зора“ – от основаването на обществената библиотека през 1855 г. до днес. Всеки – белязан от своето време, но с един и същ непресъхващ стремеж за движение напред, в тон с цивилизационните посоки на деня и модерността на епохата. За да стигнем до днес, когато голяма част от книжния фонд е дигитализиран, а читалните – компютъризирани. Виждаме портретите и вкратце – заслугите на най-известните й дарители д-р Иван Селимински и Стефан Гидиков, на най-уважавания й библиотекар Димитър Консулов, известен преводач и библиофил.

Но напират следващите страници. Да видим, кои са те? Разбира се – Детската музикална школа! С пръв директор – Мишо Тодоров, завършилият в Монпелие и Женева цигулар, пианист, композитор и верен до гроб на града си сливенец. Името на емблематичния музикант школата носи от 1968 година. Възпитаниците й печелят регионални и национални конкурси, много от тях стават професионални музиканти, благодарение на нейните преподаватели, воглаве с най-дългогодишния й директор Маргарита Калканджиева.

30 години по-късно тя става Обединена школа по изкуствата, с литературни, театрални, балетни и певчески студии и състави, които живеят своя живот и печелят своя престиж и днес. Като например Приказния театър на Георги Костичков, който възстанови и тласна напред царят на мюзикъла Николай Априлов и който днес е поел неговият ученик Ивайло Гандев! Като литературния кръжок на Евгения Генова, който нямаше кой да наследи…

Няма случайни неща, повтарям си – когато отварям следващата страница на смесен хор „Добри Чинтулов“ – неизменно представително лице на читалището. Това е първият смесен хор в България!  В него за първи път участват жени, вместо момчета. Основан от Михаил Райнов през 1893 г., днес той е на достолепната 127-годишна възраст, вече под диригентството на Георгиос Филаделфевс, който преди две години наследи диригентката палка от така всеотдайния на хоровото дело акад. Методий Григоров. Хорът става първоначинател на първия национален фестивал на източноправославната църковна музика. Много от неговите възпитаници избират за своя съдба голямата оперна сцена, като Камен Чанев, Татяна Шиварова, Даниела Дякова, Евгени Алексиев, Елена Баръмова, Десислава Хаджилукова.

Към края са представени престижните читалищни фестивали, организирани от читалище „Зора“: Национален детски музикален фестивал „Мишо Тодоров“, Фестивал на източноправославната църковна музика „Николай Треандафилов Сливенец“, Национален детско-юношески театрален фестивал „Сцена под Сините камъни“ и др.

Албумът завършва с читалищните символи и реликви – Летописна книга, Златна книга на посетители и дарители, запазените читалищни знаци и символи – новата графична визия на читалище “Зора“, наградите и отличията през годините и почетните членове на читалище “Зора“.

В краткия обзор на поднесеното в албума съдържание съм пропуснала много неща и много имена. За да бъдат споменати всички и всичко, една книга не стига, камо ли един преглед. Важното е, че се появи на бял свят издание, което с минимум текст и максимум снимки, представя кратката история на читалище „Зора“. Казвам кратката, защото по-дългата може да се намери в юбилейните читалищни издания от 2015 и 2005 година, където тази достойна за подражание история е разказана както подобава. Албумът излъчва възрожденската идея, че Сливен заслужава своето читалище, пионерите на читалищното дело и техните последователи. Сливенският творчески и просветителски дух се е ковал и извисявал с него.

Какво ми липсва в албума? На първо място – неговите автори, съставители, редактори, коректори, художници и т.н., които са го създали.  Разбрах, че те са голям колектив от читалищния и библиотечен състав, затова да спомена едните, за които зная и да пропусна други, за които не зная, няма да е редно. Но с визия към следващо издание, искам да убедя съставителите, че скромността е излишна, когато става дума за труда на много достойни хора от една институция, която не можем да обвиним в самохвалство… Изборът разбира се не е мой, но по правилата на книгоиздаването, издателското каре ще липсва не само на мен. А печатницата, която също не пише коя е, струва ми се, не е била особено перфектна в спазването на формата, което нарушава целостта на някои снимки в албума. Той наистина няма съдържание и страници, но пък няма и объркана последователност, така че не се наемам да твърдя, че липсата им тежи.

Истината е, че другата везна безспорно натежава – графичната визия е естетически издържана, безкористната всеотдайност на създателите му заслужава адмирации, благодарността към финансиращия отпечатването общински фонд „Култура“ – отбелязана подобаващо. А историята на читалището в снимки и документи е подбрана с действителните й акценти и интересни илюстрации. Искаше ми се те да бъдат разположени в по-голям формат, но ах, тези пари… и този недоимък в културните институти, които въпреки него, не се предават и продължават да живеят напук на сполетялото ги безвремие.

За мен е похвално, че във време, в което страх и ужас скова света от нашествието на непознатия Ковид 19, като светли огньове, тук-там се появяват и симптомите на духовността. Защото, както е казал дядо Вазов – „Не се гаси туй, що не гасне!“ Напомня ни го с всичка сила юбилейният читалищен албум, направен с малко средства и безвъзмезден труд, но с голямото желание „Зора“ да продължи да свети в историята на Сливен като най-скъп за сливенци културен институт, средище на творческото начало и съзидателния дух.

Щилияна ВАСИЛЕВА