„КОГАТО РОКЕНДРОЛЪТ БЕШЕ МЛАД, А НИЕ – БОЛНИ ОТ ЛЮБОВ КЪМ МУЗИКАТА…“

• „Сливен завинаги“ – историята на естраден оркестър „Червено и черно”, 1962 г., разказана от Неделчо Домусчиев

„Сливен завинаги“ – това е заглавието на книгата, чийто автор е Неделчо Домусчиев, излязла от печат през 2017 година. Книгата е посветена на естраден оркестър „Червено и черно”, основан през 1962 година, на неговия създател и вдъхновител Николай Кусев и многобройните участници в богатата  му творческа дейност.

Историята на този сливенски оркестър е отражение на живота на хората в тогавашна България. Ето какво споделя авторът НЕДЕЛЧО ДОМУСЧИЕВ:

„Тази идея ме мъчеше от доста години и съм я обсъдил с най-близките си приятели. Искам да опиша историята на нашия оркестър „Червено и черно”. Подбудите ми са лични, но засягат и много хора, с които музиката ни свързва за цял живот. Всъщност, оркестърът бе известен през шестдесетте години и то само в нашия сливенски регион. Това ни най-малко не прави историята му по-незначителна, а и времето, през което се случи, бе пълно с изненади. Може би нашето появяване на обществената сцена не е било така значимо, както ние сега си въобразяваме.

Днес почти никой не си спомня за момчетата с червени сака и черни чарлстон панталони и задължителните папийонки. Уви! Някои от веселата банда вече ги няма, а останалите, с бастуните и солидния си външен вид, е невъзможно да се предположи, че някога са дивели по сцените, под светлините на прожекторите.

Да пиша може би ме подтиква неприятното и суетно чувство, че сме забравени и тотално изхвърлени от културната история на нашия любим град. Също така и заради приятелите, които вече ги няма, искам да върна онези романтични дни, „когато рокендролът беше млад”, а ние, болни от любов към музиката, летяхме като волни птици, отдадени изцяло на мечтите си. Може би искам да разчопля и стари рани за лични или общи трудности и перипетии, при налагането на естрадната музика като напълно равностойна на останалите жанрове. Тя беше винаги „доведеното дете”  и не се радваше на особени грижи от страна на културните институции, а всъщност се „консумираше” най-масово.

Залавяйки се с тази трудна задача, разбирам, че ние от „Червено и черно” не сме били сами в битката за престиж и равнопоставеност и не сме започнали на празно място. Преди нас на известност се радваха момчетата от „Джаза на младите”, все възпитаници на Бай Мишо(Мишо Тодоров) и все легенди за нашия град – достатъчно е да спомена мимоходом бай Ботьо или Джоро Воденичара.

По-късно звуковото пространство бе превзето от „електрифицираните китари” на Емил Ишовиану, а от Нова Загора се чуваха свирките на сериозните ни конкуренти от „Алегро”. А колко още, омагьосани и подвластни на най-веселата муза, шестваха по забави, вечеринки, сватби и кръщенета.

В Сливен винаги е имало музика. Нищо, че беше едно трудно време, времето, „когато се наливаха основите”. Просто това беше отдушник за младите ни сърца, а не преследване на скрити комерчески цели. Ние бяхме бедни и безпарични, но за идеята – готови да ходим гладни и боси. Затова понякога ни наричаха „свирчовци”.“

Материалът подбра и подготви: DJ Борис БЕЛЕНСКИ