КАК ОЦЕЛЯВА ДУХОВНОСТТА – ПЕТОТО ИЗДАНИЕ НА КОНКУРСА „ОТ ПОЕЗИЯ КЪМ ЖИВОПИС“ СЕ СЪСТОЯ

Сливен има късмета в него да живее и работи една творчески будна и обществено непримирима личност – поетът Христо Батинков. Познаваме го като човек с много идеи – граждански, патриотични, художествени. Но хората на изкуството са като че ли най-привързани към нетрадиционната инициатива на Батинков, за организирането в Сливен на станалата вече традиционната изложба конкурс, под заглавие „От поезия към живопис“.

Тази година, въпреки и дори напук на извънредната епидемична обстановка, той успя да организира петата поредна изложба „От поезия към живопис“, да предложи на сливенските художници три свои стихотворения, по поетичните инвенции на които те да нарисуват картини.

… Като се замисля за смисъла, той е не просто в гражданската активност на един поет. Връзката между поезията и живописта разбира се е в сферата на духа. Онова пространство, където едното се вплита в другото, където едната емоция прелива в другата, където изяществото на мисълта ражда образната красота. Казано иначе, Поетът рисува с думи. Той е художник на словесната картина. А Художникът вгражда в картините си поетична и художествена мисъл. Той е поет на четката и палитрата. А творенията и на поезията, и на живописта създават по-висшата и извечна категория – на Изкуството.

15 сливенски художници предложиха за тазгодишния живописен конкурс по избрани поетически мотиви 20 свои картини. Те са нарисувани по теми от стихотворенията на Христо Батинков „Песен за Сливен“, „Каракачанин и „Памет“. Журито, в което бяха поканени двама известни художници като Петър Кайраков и Атанас Парушев, ведно с организатора на конкурса Христо Батинков, избра победителите и ги удостои с три награди и три поощрения. Заради пандемията, резултатите от конкурса бяха обявени в социалните мрежи, на ФБ стената на организатора на конкурса Христо Батинков.  Картините са изложени във фоайето на заседателната зала на общинския съвет, в съседство с изложбена зала „Май“.

Първа награда беше присъдена на Мартин Маринов, за картините му „Спомен за легенда“.

Втора награда е за картината „Каракачанин“ на Христо Тотев. В знак на благодарност към художника и поета, председателят Христо Христов на Федерацията на дружествата на каракачаните в България връчи почетни плакети на поета Христо Батинков и на художника Христо Тотев. Събирането  на трима Христовци в изложбената зала не наруши мерките по епидемичната ситуация.

Трета награда получи Илиян Урумов за картината си „Вграждане“, рисувана върху дърво, също по стихотворението „Каракачанин“.

Три поощрения присъди взискателното жури – на младия Богдан Богданов / талантливият внук на художника Велин Динев/ за картината „Памет“, на Георги Димитров – за картината „Родната къща на Хаджи Димитър“ и на Цветан Павлов – за картината шарж по стихотворението „Памет“, заслужено посветен на организатора на конкурса Христо Батинков.

Картините на останалите участници в конкурса също носят своето очарование и личен почерк на всеки талантлив творец.

Ето и стиховете, по които рисуваха художниците.

ПЕСЕН ЗА СЛИВЕН

В зори далечни чезне твоят корен,

попил обилно кървави сълзи,

но ти и днес живееш – непокорен,

непокорен от време и врази.

Прабългари, славяни, древни траки

кръвта си сляха тук в сияйна сплав.

Безсилен бе, макар и дълъг, мракът.

Могъщ и силен – българският нрав.

Невероятен дух, негаснещ факел,

разискрян от свободни ветрове.

И този дух закърми сто юнака.

И с песен на оръжие зове!

Бунтовни граде, в тебе са втъкани

лъчи изконни на една зора:

и сила от грамадните балкани,

и верността на старата гора,

горчивина от болки спотаени

и мъдрост от столетните беди.

Ти пя, когато трябваше да стенеш.

О, граде горд, духът ти победи!

И твоят героичен път се втурна

през баладична нощ към ясен ден.

Смени епохата трагично-бурна

със ден от ярко слънце озарен!

И след вековна кървава разплата

усмивка по лицата разцъфтя.

Непобеден – прегърна свободата.

В победен устрем бързо полетя!…

И днес, когато глас ни Заговори

на времето от кладенеца стар,

чела горещи вдигаме нагоре

и коленичим пред един олтар:

защото дух юнашки още скита

из този град, из този славен град –

тук денонощно бди Хаджи Димитър.

с огромен ръст над стария площад!

КАРАКАЧАНИН

Бих казал, бронзов дим е оня стълб от прах

зад хълма с изоставената къща,

но ясно после в залеза съзрях:

каракачанинът с овцете се завръща.

Как прост и чист е неговият път,

макар че свива в дебри неизвестни.

Край него девствени води струят

в зелен килим

и шепнат древни песни.

И откъде е тръгнал – той не знае сам.

На кой народ забравен е потомък?

Живее горе, до самите небеса:

от твърд незнайна кремъчен отломък…

Така е сраснал с тези върхове,

че става вярна мисълта чудата:

каракачанинът не е човек,

а живата душа на планината.

ПАМЕТ

На Теньо Славов, гайдарджия от с. Бяла, Сливенско

Мъжете все приятели му бяха,

Заситняха жените, щом надуе.

Натам децата презглава летяха

в мига, когато гайдата му чуят.

И в този неочакван стих едва ли

ще може тръпката да се усети,

преминала през дивите превали

и на народа местен през сърцето,

но аз видях, но аз почувствах точно:

огромен и навъсен, небосвода

изсипа през декември дъжд – нарочно

и сякаш против цялата природа!

И стегна студ и вледени простора…

А в мене се прокраднаха картини

със смях и веселби на много хора

и с юлско слънце в небесата сини:

ще тръгне след хорото бяла булка

и кръстник с бъклица ще запристьпя важен,

кавал ще пее, ще звъни гъдулка,

а някой от сватбарите ще каже

тъй простичко, привидно без причина,

едва потиснал болката голяма:

– Ей, Теньо гайдарджията почина.

Ех, Теньо гайдарджията го няма»…

Трябва за отбележим, че средствата за наградния фонд, въпреки трудното време, бяха събрани отново с усилията на организатора на конкурса Христо Батинков. Похвално е, че на първо място в редицата на спомоществувателите е Сливенската митрополия.

… Петото издание на конкурса се състоя въпреки тежката в епидемично отношение обстановка, защото този конкурс съществува в името на духовността. Нейното оцеляване е изключително важно сега.

                                                                                       Щилияна ВАСИЛЕВА

Б.Р. Част от снимките и репродукциите са на Антон Денеч – „Инфотуризъм Сливен“, за което му изказваме благодарност.