СЛИВЕНСКИЯТ ТЕАТЪР В УСЛОВИЯТА НА КОВИД

• Директорът на театъра Радост Костова – за театралната работа в най-тежкото за културните институти време, когато битката е: да защитим културните пространства, да съхраним публиката, духовността, смисълът и същността на изкуството

Как да се адаптира театралния живот към последствията от COVID 19 е темата на деня за всеки български театър, в това число и сливенския. Трудни времена, трудни решения. С една единствена цел: театърът да оцелее. Рамо до рамо със своята публика. Защото театър без публика не може да съществува. А може ли публиката да живее пълноценно без театър, без музика, без досег с изкуството? Много въпроси, малко отговори… защото повечето са в сянката на неизвестността. Какво е известното днес?

Един от въпросите, които предварително подготвих за интервюто с директора на Сливенския драматичен театър Радост Костова беше свързан с ангажиментите, поети от Министерството на културата в условията на Ковид емидемията, в подкрепа на културните институти в страната. Този отговор изпреварващо даде министърът на културата Боил Банов. Той е оптимистичен: „Категорично няма да се затварят културни институти, независимо от развитието на епидемиологичната обстановка.“ Според министъра, най-защитени в държавата са културните пространства, където има разписан категоричен протокол и се спазват всички задължителни мерки. „Театри, опери, филхармонии са за пример.”, каза министърът. И допълни, че той лично ще проверява културните институти за спазването на противоепидемичните мерки. Те започват с дезинфекция и носене на маски и завършват със спазване на дистанция и отговорност.

Министърът посочи, че през 2021 година Министерството на културата ще разполага с 250 млн. лв. бюджет, който е с 28 милиона лв. по-голям от предходната година. Служителите в държавните културни институции ще получат 10% увеличение на заплатите. Министър Банов опроверга твърденията, че по Плана за възстановяване за културата ще бъдат разпределени само 60 милиона евро от отпуснатите 12 милиарда. Той подчерта, че към тази сума ще се прибавят и парите за саниране на сгради, в които се помещават културни институти и средствата за дигитализиране на културното наследство.

… Впрочем, на Сливенския театър се падна нелеко време за премиера в София и то след като 16 години не е имал премиера в големия салон на Народния театър. Но на 16 ноември, при спазване на всички противоепидемични мерки срещу Ковид, в големия салон на Народния театър се състоя софийската премиера на най-новия му спектакъл „В полите на Витоша“. Любопитството към сливенското представление по Яворовата драма, под режисурата на Стайко Мурджев, беше оправдано.  Макар и при спазване на законоустановената пълняемост от една трета на салона, то беше гледано от когото трябва, а публиката награди сливенската трупа с похвални отзиви и аплодисменти.

–Г-жо Костова, столичната премиера беше ноемврийското изключение в наложената на театъра едномесечна принудителна почивка. Какво се случва в цялост с театралния афиш?

-В тази ситуация, планираната програма за месец ноември на Сливенския театър в 99 процента не може да бъде реализирана. Единственото представление е гастролът в София, за столичната ни премиера. Причината са разпоредбите на РЗИ – Сливен: от 4 до 30 ноември да не се играят представления в театъра. Продадените представления ще  преминат в програмата за месец декември, когато се надяваме да няма усложнения. Министър Банов заяви, че театри и културни институти няма да бъдат затваряни и смятам, че това е едно правилно решение. В театъра се вземат всички възможни противоепидемични мерки. Спазват се стриктно разпоредбите на РЗИ и на министерството на здравеопазването. Отнасяме се с уважение към публиката, но допълнително ще вземем мерки за затваряне на столовете, които не трябва да се ползват, за да не се изкушават зрителите да се групират и прегрупират в салона и да съумеем стриктно да спазваме правилата.

–Как ще коментирате специалното изявление на министър Банов за работата на театрите и сценичните изкуства в условията на Ковид?

-Вярвам и съм убедена, че Министерството  на културата има огромна загриженост за това публиката да се чувства комфортно и сигурно в театрите и в културните институти и в тази посока мисли и работи. Държат ни отговорни за спазването на всички противоепидемични предписания и мерки, така и трябва. Важното е културните институти да оцелеят. Важното е те да не са място, което буди страх у публиката, а тя да влиза спокойно в салоните. В крайна сметка, в театралната зала публиката е гръб в гръб, никой не диша в лицето на другия – това е първата предпоставка. Втората е, че спазваме всички препоръки и изисквания. Но смятам, че работата на културните институти не трябва да бъде спирана и ще се аргументирам за това. Много ме впечатли изказването на една белгийка по телевизията, във връзка със затварянето на театри и културни институти в Белгия. Тя каза: „В тези тежки времена, за да оцелея, на мен ми трябва култура.“ Надявам се и на българската публика да й трябва култура, за да запази духовния си баланс в такива тежки времена.

-Как ще запазим най-добрите репертоарни постижения в тази ситуация – „В полите на Витоша“, „Козметика на врага“, „Хляб в джоба“, всички  качествени спектакли на театъра?

-Много въпроси има в тази посока. Усилията са огромни. Защото при създаването им е вложен творчески заряд, не само финансов ресурс. В този творчески заряд е смисълът на театъра като такъв. Надяваме се публиката да усеща, че тези неща не се случват от самосебе си. Това е огромно творческо усилие. Театърът, казват, е взаимен танц, взаимоотношение публика-творец. Творецът отдава своята енергия, публиката се зарежда, а публиката дава енергия на твореца, за да продължи да твори.

-Ще се изнасят ли представления във фоайето, както през лятото?

-Не би следвало представленията да се изнесат във фоайето, дори и от камерна зала. Не бихме могли да изнесем спектаклите във фоайето зимно време, защото то е изключително студено. Така че запазваме работата си в залите – и камерна, и голям салон, при регламентираната пълняемост от една трета.

–Тази година, заради Ковид 19, нямаше и Есенен театрален салон…

-Ситуацията беше изключително конплицирана, защото нито един театър в България в момента не заработва парите си за издръжка. Ние имаме гарантирани заплати от Министерството на културата, но такова движение на театри е свързано с доста голям ресурс. Аз нееднократно съм казвала, че Есенният театрален салон на нас не ни носи печалба, дори е разход без възвръщаемост, което, в една толкова утежнена ситуация, говори по-скоро за лоша финансова дисциплина. Разбирам, че има желание да се случи Есенния театрален салон, но в ситуация на Ковид … беше невъзможно. Извинете, но „Аполония“ мина на четения на откъси от спектакли, това не е театър, не беше разумно. Другото – Есенният театрален салон не можеше да се случи навън, в полеви условия. Просто тази година той нямаше как да бъде реализиран. Зная, че е желан от сливенската публика, ще търсим други възможности за неговата реализация.

–Каква е стратегията за театрална работа днес?

-Предстои ни още една премиера. Надяваме се да няма изненади. Заглавието е „Интервю за работа“ от Матиас Сение, постановка на Владимир Петков, сценография Николай Николов, музика Мишо Шишков-син, музикалните текстове са на Иван Димитров. Участват Албена Михова, Петко Венелинов, Августина-Калина Петкова, Велизар Бориславов. Заради усложнената епидемична обстановка, възникна разместване в актьорския екип. Репетициите на тази постановка започнахме в края на февруари-началото на март. Заради Ковид спряхме, след това имахме летни репетиции, после заместена актриса /Елена Атанасова бе заменена с Албена Михова/. Това е един музикален спектакъл, със силно застъпена авторска музика и песни на Мишо Шишков-син. Това е представление за тази част от нашата публика, която предпочита по-лекия жанр. Ще има какво да види.

Опитваме се да разширим обхвата на публиката, като стратегия. Да приобщим към тази театрална публика, която копнее да има силни творчески търсения и значими представления, които мощно регламентират театъра като същност, с публика, която предпочита по-лекия и развлекателен жанр. Това е стремежът на сливенския театър – да разширява публиката си, да търси репертоар, който е широкоспектърен – като вкус, като интереси, като потребност. Както знаете, миналата година направихме и „Скрудж, привидения в мрака“ по Коледната песен на Дикенс, представление, което е за по-големи и за вече пораснали деца. Той се занимава с вечните ценности, това е един „семеен“ спектакъл и вълшебно предколедно преживяване.  Така че ние търсим по-широки възможности сливенската публика да намира в репертоара на театъра заглавия, които удовлетворяват вкуса, търсенията и потребностите на повече хора.

–Говорейки за следващото представление, споменахте някои от новите имена в сливенската трупа. Кои са те?

– Мария Панайотова, която играе ролята на Мила във „В полите на Витоша“ – една млада и изключително талантлива актриса, с много комплексни и добри актьорски качества. Другото име е Августина-Калина Петкова – тя преди време е била в трупата и е играла на сцената на сливенския театър. Сега се завръща отново, с роля в „Интервю за работа“. На щат в Сливенския театър вече е и Петко Венелинов, който обогатява мъжкия състав и също играе в „Интервю за работа“.

-Ново име в трупата е и режисьорът Петър Денчев…

-Разбира се. Той вече от една година е щатен режисьор на Сливенския театър, художествен консултант, който ми оказва една добра подкрепа като коректив в търсенията ми, в посока на мисленето ми как да развиваме театъра. Освен режисьор, Петър Денчев е и писател, той успешно се занимава и с фотография – една личност с много широки познания, интереси и ерудиция, което напоследък е доста дефицитно. С него обсъждаме перспективите на Сливенския театър така, че те да бъдат дългосрочни и надявам се успешни.

-Как Съюзът на артистите подкрепя театрите в епидемичната обстановка у нас?

-Самият г-н Мутафчиев може да говори за битките, които води, но те не са малки и не са леки, доколкото зная. Той непрекъснато следи ситуацията, отстоява интересите на театрите. В последното му интервю, което прочетох, той настоява да се върнат 50-те процента пълняемост на залите. Факт е, че културата е много важна. И най-потърпевша днес. Много са тежки, много са трудни времената. Но култура без публика не може. Това е истината.

-Какво трябва да съхраним, за да оцелее културата и след Ковид 19?

-Нищо не можеш да съхраниш, ако не влиза публиката да го види и оцени. Трябва да съхраним публиката. Но и публиката трябва да търси и отстоява потребностите си от култура…

А конкретно Сливенският театър се опитва да отстоява съдържанието на театъра като такъв. Опитваме се да правим, независимо от жанра, качествен театър, разбира се, според потенциалните си възможности, които се опитваме да разширяваме. Но смисълът на театъра трябва да остане. Тази сграда носи името Театър. Не могат да бъдат подменяни неговото съдържание, функции и смисъл, защото тогава трябва да изтрием този надпис и да сложим някакъв друг, който отговаря на това, което създаваме за публиката. Театърът не предлага „услуга“. Театърът е съдържание, същност, ценност – изкуствата се занимават с духовността. Какво е култура? Какво е изкуство? – Разпознаваме ги сред най-големите постижения и се стремим към тях. Това е смисълът на изкуството. Разбира се, изключителна отговорност е, когато чертаеш път. Но за да достигнеш до най-големите, трябва огромно духовно израстване, голям творчески и интелектуален заряд, за което само мога да мечтая и да се моля. Не че това не се е случвало в Сливенския театър. Случвало се е в много периоди от неговото развитие. Греховно е да се забрави според мен какво е театър, с какво театърът се занимава, какво е това изкуство. В изкуството има малка степен занаятчийство, но то не се казва занаятчийство, а се казва изкуство. Театърът е изкуство и не трябва никога да забравяме това.

Снимка: Старата театралната завеса „Песента на музите събужда човешката душа“ се пази във фойето на Драматичния театър в Сливен.

-Как се опазва смисълът на изкуството?

– Като не подменяме този смисъл и като не подменяме съдържанието му. Като не подменяме стойности. Като не подменяме важни, извечни неща, които съхраняват и развиват дух, самочувствие, естетика, вкус, интелект. Като не забравяме какво е култура. Има много точни и красиви определения на ЮНЕСКО, които ни припомнят какво е тя. Всички повтаряме, че най-важни са образованието и културата. Но нека да си припомним какво значат те в основата и в целостта си, и да не извършваме подмяна. Извършим ли подмяна, подменяме и бъдещите резултати.

Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА