Много са писали за песента „Драгиева чешма“, още повече са ги преписвали и „уйдурдисвали“. Разни знайни и незнайни хора и личности спорят за достоверността на текста й. В един или друг вид, песента се пее по приятелски и семейни сбирки и тържества не само в Сливен, където се ражда.
От всички прочетени разкази и преразкази за песента „Драгиева чешма“, най-пълен и цялостен /и може би най-достоверен/ е този на кореняка сливналия, учител, скулптор и писател Николай Султанов. А той естествено започва с повода за раждането на Песента – Чешмата.
…В началото на 30-те години Учителският съвет и Министерството на просветата решили да построят своя почивна база. След обстоен оглед и преценка се стигнало до избор между Врачанския и Сливенския балкан. Строежът на Учителската почивна станция /сегашния хотел/ обаче, не можел да започне преди да бъде прекаран поне коларски път, защото дотогава на Карандила можело да се ходи единствено пеш или с коне и катъри по Хайдушката пътека, или по не по-малко трудната и по-дълга пътека през Голяма Чаталка. През лятото на 1931 година било очертано трасето през Абланово и връх Българка от Георги Гюлмезов – по професия землемер, по дух – ерудит и културтрегер, един от най-изтъкнатите туристи в града.
Прекарването на пътя било възложено на III трудова дружина с командир полк. Петър Драгиев, бивш пехотен офицер, герой от войните, който по силата на Ньойския договор, бил прехвърлен да командва трудоваците. За да се ускори работата, към тях били привлечени и учители, други граждани – срещу заплащане, трети – с доброволен труд. Във върховите моменти включвали и затворници с леки присъди. Основната работа била извършена през 1932 и 1933 година.
Някъде по средата между „Лясков рът“ и „Прозореца“, на 30-40 крачки в усойния дол северно от вододелното било, един от майсторите – Стефан Газдата, открил хубав студен извор. Като на игра го каптирали, сложили чучур, станало чешма. Тъй като трудовашката дружина, освен от полк. Петър Драгиев, била командвана и от Петър Начев – офицер и Петър Бояджиев – фелдфебел, отначало в чест на тримата, имали намерение чешмата да бъде наречена „Свети Петър“. Съдбата обаче решила името да стане „Драгиева чешма“.
Тя била осветена на Петровден 1933 година от свещеник, със задължителния за такива случаи курбан – сливенски моабет за официалните лица /включително министъра на просветата/, гостите, ръководителите и работниците – на три поляни, общо над 800 човека. Между тях бил и музикантът композитор Димитър Шампион.
Старият Сливен. Линогравюра. Художвик Евгений Курдов.
Дотук свършват фактите, потвърдени от разкази на съвременници, очевидци, както и от писмени документи. По-нататък някои безспорни истини се преплитат с догадки и предположения. Естествено, те също имат опора – разказаното от Мирьо Драгиев – син на полковника, от Иван Рибаров – тогава оркестрант в локал „Старият бряст“, от фелдфебел Петър Бояджиев и дъщеря му Труфка, както и от баща ми Стефан Султанов – участник в строежа на пътя и Учителската станция и неин дългогодишен управител.
По време на курбана моабет, когато емоционалният градус надхвърлил върховете и на най-високите букаци, фелдфбел Петър Бояджиев, който имал артистични наклонности, издекламирал стихове в прослава на чешмата и началника си полковник Драгиев. Напълно естествено е присъстващите да са изразили възхищението си и вероятно някой е предложил на Димитър Шампион „към хубавите думи да измисли музика, че да стане песен“. Идеята сигурно му е допаднала, защото /категорично заявено като спомен от Мирьо Драгиев/, слизайки към чешмата, на всяко стъпало си тананикал мелодия – интродукцията на песента.
На следващата вечер, в локал „Старият бряст, Димитър Шампион и Георги Гюлмезов били на една маса. По спомени на Иван Рибаров, Гюлмезов извадил лист с някакъв текст и започнали да го обсъждат. В основата на този текст сигурно са били стиховете на Петър Бояджиев, но Гюлмезов /като човек с безспорни литературни умения/ ги е дооформил. Какъв е делът на единия и другия е трудно да се каже. След това композиторът взел една салфетка, начертал четири петолиния и нотирал мелодията, която звучала в ума му. Оркестърът, съставен от първокласни музиканти, веднага изсвирил песента „на прима виста“. Оказало се, обаче, че така записаната мелодия е висока за гласовете на певците, затова Димитър Шампион я транспонирал с един тон по-ниско. Иван Рибаров, който свирел на флейта и саксофон и се грижел за нотите на оркестъра, прибрал салфетката и по-късно я предал в Държавния архив. На всички появили се след това нотни преписи е отбелязано: „Драгиева чешма. Танго. Музика -Димитър Шампион. Текст – Георги Гюлмезов.“
Авторството на Димитър Шампион е безспорно, еднолично и не подлежи на съмнение. Авторството на текста, обаче, е все още неизяснено напълно. Може би най-правилно ще бъде то да е „Бояджиев-Гюлмезов“. Също така правилно ще бъде да се приеме, че песента „Драгиева чешма“ е зачената по време на освещаването на Петровден, 1933 г., а е родена на следващата вечер, в сливенския локал „Старият бряст“, както и че родителите й са чистокръвни сливналии. Затова и песента се е превърнала в нещо като сливенски химн.
Изказва се предположение, че текстът на песента е колективно дело на групата учители, работили на пътния строеж, както и че „пръст в текста“ може би има и сливенският писател и турист Йордан Богдар /автор на „Под липите сам самичък“/.
И още – че мелодията е съществувала преди това, а Димитър Шампион само я е записал.
Оригиналната партитура върху салфетка – запазена в Държавен архив – Сливен.
Няма друга българска песен да е показала такава виталност, вече повече от 85 години да се пее всеки ден по хиляди пъти, изпълнявана без изключение от всички ресторантски оркестри, на всички служебни, родови или семейни празнични трапези от Сливен до София, от Силистра до Петрич и от Видин до Свиленград. Така тази стопроцентова сливенска песен е вече не само песен явление, а песен феномен!
По-късните нескопосани добавки и преиначавания в текста /за високи скали, пъстърви, либета и т.н./ или ориентализирането на музиката само я развалят и наш сливенски дълг е да направим така, че тази песен да остане в бъдеще в чист, автентичен вид. Ето текстът, който след редица проучвания, смятаме за най-близък до оригинала:
Налегне ли тъга
морна ти душа,
в Балкана отиди
славей дето пей,
на Драгиевата чешма
мъката си разпилей.
Иди да видиш там,
в тоз природен храм,
водата как тече,
как гората пей,
кебап се как пече,
руйно вино как се лей.
Тръгни след туй в леса,
буки где растат,
душа си разведри,
песен ти запей,
Драгиев спомени
с поздрава „Здравей“.
Николай СУЛТАНОВ
в. „Сливен“, бр.2, 1999 г., издание на „Мати Болгария“ по случай четвъртата среща на старите сливенски родове
Драгиевата чешма днес.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
