КАРАНДИЛА – МУЗИКАЛНА СПИРКА В ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКОТО ДИДЖЕЙСТВО

• За DJ-ската история на България, написана от Данчо Стълбицата и Арго МС и сливенския действащ диджей в нея – Борис Беленски

Книга като книга и не съвсем… Защото уж е книга, а езикът й – диджейски, уж е история, а е така млада – видяна през погледа на най-известните у нас диджеи.  Но за онези, които са преживели споменатите години, фактите са любопитни, а снимките раждат много спомени… Наскоро излезе от печат „DJ-ска история BG – 50 години“ на двама автори – Данчо Стълбицата и Арго МС, които предлагат на заинтересования от темата читател своя пътеводител из историята на българското диджейство. Която е всъщност е история на една млада професия – DJ-ската. За идеята и целта на книгата четем в първата й част, наречена Интродукция, а всеки музикант знае какво значи това.

Двамата автори са представени в главата „ЗА НАС“ – Йордан Георгиев с артистичния псевдоним Данчо Стълбицата и Арго МС, който е артпсевдонима на Аргир Николов.

Йордан Георгиев е първият радиодиджей и един от първите клубни и концертни диджеи у нас. Завършил немска гимназия и немска филология в СУ, но се занимава с музика и свири на акордеон и китара от малък. Има над 3000 участия като водещ, диджей и певец. Той е един от златните гласове на БНР, където работи от 1974 до 2017 година, първоначално в немската програма на Радио България, а после в Музикалната редакция на програма „Хоризонт“. От 2017 г. има собствено предаване в БГ Радио. Йордан Георгиев е дългогодишен радио и телевизионен водещ на популярни програми като Музикална стълбица, Танци по никое време, ТВ дискотека, Мелодия на годината, Златният Орфей. Член е на СБЖ и на Съюза на музикалните и танцови дейци, носител на много награди, между които големите „Сирак Скитник“ за цялостно радио и журналистическо творчество и „Златна Лира“.

Аргир Николов започва работа в различни клубове през 1978 г., а през 1982 подписва първия си договор като диджей на култовата дискотека „Нептун“ в Международния младежки център в Приморско. Две години по-късно получава голямата награда на Шестия диско конкурс „Каваците“. От края на 80-те години е познат като диджей на небезизвестния клуб „Медик“ на Медицинска академия и дискотека „Нептун“ в Приморско.

                                                                        Йордан Георгиев и Аргир Николов

Преди Началото на историята, авторите надлежно са изяснили основните понятия:

Що е дискотека – хранилище на музикални дискове, нощен клуб и младежко увеселително заведение от край на 70-те.

Що е диско – музикален стил в поп музиката от началото на 70-те в САЩ и Европа.

Що е диджей – в буквален превод – диско жокей или    водещ на музикална програма в дискотеките.

Историята на DJ-ството започва от Ерата на дискофестивалите и дискоконкурсите, с най-големия от тях – „Каваците“. В тези първи страници е упоменато началото на дискотеките у нас, за което се счита годината 1970-та, както и името на първия български диджей – Кръстан Банков, познат като главно действащо лице от нощните купони в ресторант „Лазур“ на Слънчев бряг.

В раздела „Нашата географска карта“ влизат най-популярните български дискотеки, от морските, с Бургаските вечери и Варненското море, до Филибето, Старозагорската гара, Плевен и градът на розите Казанлък. Дискотечен ритъм стига от полите на Витоша до вятъра на Карандила.

А в раздела „Нашето звездно небе“ са записани най-бляскавите DJ-ски имена като Васко Ди, МС Камен,  Джорджо Би, Марти Джи, Стивън, Happy Fine, Chadoo, Дони Джи, Иво Дамянов, Петко Балъка и Васко Новаков. Книгата предлага и раздел „За Бъдещето“, който любопитните ще прочетат сами, и Диджейски речник, в помощ на незапознатите с жанра и занаята. И накрая – над 170 снимки в подкрепа на написаните 130 страници.

Когато стигнете до 66-тата страница и заглавието „Вятърът на диското повя от Карандила“, значи сте стигнали през София, Пловдив, Бургас Варна, Стара Загора и Казанлък, до Сливен. От началото на дискотечната дейност в града под Сините камъни, са изброени 20 популярни зад пулта диджеи. Вече не са между живите Петьо Атанасов /Танашото/, Стефан Кръстев, Атанас Мундров, Коста Вичев, Любо Топалов и Цецо Братанов. В редицата на водещите на музикални програми са имената на Петко Райков, Стайко Димитров, Дянко Иванов, Дечо Трифонов, Иван Качиков, Петър Банков, Найден Ганев, Тодор Калев, Иван Иванов и Митко Бонев. Сред тях е и известният Владо Начев, който още от ученик пътува из България със „Щурците“, „Сигнал“ и „Диана Експрес“, присъства на дископрограмите в града на Това Спространов. Започва работа като диджей през 1981 г., в дискотека „Жабчето“, на Карандила, в нощния бар „Мечата дупка“ и „Хавана клуб“. Печели наградата на Съюза на българските композитори в Националния конкурс за дисководещи в Каваците. Дейността му на диджей продължава до началото на 90-те.

Верен и до днес на професията остава Борис Беленски, на когото авторите на книгата са отделили специално внимание.

DJ БОРИС БЕЛЕНСКИ

„… Особено внимание трябва да обърнем на диджей Борис Беленски.

Той е роден преди „Бийтълс“ да станат известни – годината, в която Висконти триумфира с „Роко и неговите братя“, а за по-любопитните – 8 май 1960 година.

Срещата му с музиката е още в ранно детство, когато единствени носители на гласове и мелодии са грамофонните плочи от домашната фонотека на родителите му, а възпроизвеждащите устройства са радиограмофони.

Запознанството му през 1980 г. със Стайко Димитров и Петко Райков /диджеи от Сливен/ предопределя развитието му в професионално отношение. В онези години оборудването с техника беше трудно, дори невъзможно, но желанието му да пуска музика е безгранично.

Оборудван с руски ролков магнетофон „Каштан“, полски касетен дек „Финезия“, усилвател „Респром“ и две тонколони, той навлиза в нелекото поприще на диджея.

Тогава ограниченият достъп до информация, свързана с развитието на световната рок и поп музика го карат да прибягва да различни източници за снабдяване с музика и поп новини.

Голяма помощ не само за него, но и за доста диджеи през 70-те и 80-те години, са предаванията на БНР „Музикална стълбица“ и „Пулсиращи ноти“.

След скромното аматьорско начало, Борис получава предложение за работа в Окръжния младежки дом – Сливен. Стъпка по стъпка, той върви напред в своето развитие, като преминава обучение в курсове по квалификация на диджеите към Комитета за култура в София.

                  Йордан Георгиев и Борис Беленски в акция, Сливен, к-с „Св. Никола“, октомври 2020 г.

За истинско начало на професията си той счита 1982 година, а като бойно кръщение – 1983-та, когато представя Младежкия дом в Сливен на Третата национална среща на диджеите в Ямбол.

През годините следват участия и награди в няколко регионални конкурса: 84-та г. – второ място и награда на публиката;  85-та г. – първо място и награда на публиката; 86-та г. – първо място.

В периода 1983 – 1985 г. Борис Беленски работи в известната тогава дискотека „Сини камъни“. Междувременно започва да се изявява и като водещ на сватбени тържества.

През 1993 г. в Сливен е открит чутовният „Disko Night Club“, в който той участва като DJ.

Благодарение на покойния Боби Ай и с помощта на Джорджо Би, от когото купува два грамофона „Техникс“ SL-1200, изпитва удоволствието на докосне винила и да навлезе още по-дълбоко в нашата професия.

90-те години по нищо не отстъпват на 80-те по отношение на музикалните хитове, въпреки че в техническо отношение има огромна разлика. Това се отразява в положителен смисъл на дейността на Борис Беленски, а той не спира да радвапочитателите на денс музиката и до днес.“

                                                                         С Илия Ангелов от „Диана експрес“

…Какво разказва Борис Беленски за своето присъствие в DJ-ската история? Тя е плод на двегодишния труд на двамата автори, които потърсили съдействието на колегите си от различните краища на България. Всеки събрал и изпратил информацията, с която разполага.

Важното е, че „Благодарение на нас, тази музика звучеше в онези години. – спомня си Беленски. Колко трудно било да се добереш до нея, обаче. Хора в София го снабдявали тайно с най-новите рок и поп парчета. С колегата си Петко Райков ходели при небезизвестния Борис Фиков, криели се по софийските улици, защото в онези времена всичко се гледало под лупа, единият чакал в колата, другият се качвал за музиката. Внасяли я на грамофонни плочи в България пилоти, стюардеси, футболисти, моряци, минтичари си затваряли очите… После я сваляли на касети и ленти.

Голям принос за развитието на професията на диджея имат Младежките домове, които събирали на партита по 300-400 млади хора, смята Борис Беленски. Към наградите, записани в книгата, може да добави и грамотата от Морис Аладжем, получена на Третата национална среща на диджеите в Ямбол.

В България има едно снизходително отношение към професията на диджея, което той не приема. Никой като че ли не си дава сметка, че истинският диджей е професионално образован, завършил обучение и положил изпити по история на музиката, класика и предкласика, по работа със звук и техника. За да бъдеш диджей, трябва да познаваш много неща – и музиката, и техниката, трябва да тренираш вкъщи за бързина, за време, миксиране, стилово преливане…

Понякога се случват смешни неща. Като пристигането на пожарната, когато откривали Найт клуба в Драматичния театър на Сливен. Всичко направил както подобава – с осветление, с пушек машина. Но като натиснал бутона на пушек машината, той заял. И цялата дискотека се изпълнила с дим. Задействала се алармата, пожарникарите пристигнали на мига, но управителят разяснил положението, а денс публиката въобще не напуснала дансинга. Това е хубавото в професията на диджея – че с музиката радва хората и да ги прави щастливи.

Щилияна ВАСИЛЕВА